В предизборна кампания сме и всяка партия като някаква нескопосана кръпка слага в предизборните си
[sociallocker id=5830]
обещания и нещо за развитието на спорта. Естествено, това се прави проформа и в повечето случаи никой не му обръща внимание. Но понякога излиза и наяве. Така например БСП обикаля страната със своите пет основни цели за младежта и спорта. Започвам с изброяването, с огромно извинение към интелигентния и ерудиран читател на „Тема спорт“.
Извинявам се, защото
четивото е за дебили. Първа цел – увеличаване на физическите активности и създаване трайни спортни навици, интереси и култура. Както казва една моя любима героиня от култов сериал – Падам и умирам. Не топлата вода, ами сътворението на света е концентрирано в това дълбокомислено прозрение. А бе тези хора съзнават ли, че от ноември 1989 година изминаха 28 години. Още по-вълнуващо е второто послание – развитие на системата за двигателна активност в училищата. Надявам се, че написалият тази глупост поне знае къде пада ударението на училища, защото повечето политици го бъркат. Какви високопарни думи за нещо толкова простичко – децата да бъдат въвлечени в нещо интересно в часовете по физическо. Може и да играят на криеница – това също е двигателна култура. Третото откровение на евентуалния бъдещ червен министър на младежта и спорта е поразяващо – възстановяване на престижа на българския спорт и успешно участие на България на олимпийски игри. На по-старите като мен ни звучи познато – да изпълним петилетката за три години.
Дотук с иронията, защото смешно, смешно, ама то си стана и тъжно. Проблемът на тази държава е, че що има некадърно и неграмотно, се докопва до политиката и партиите. Вече няма никакво значение идеологията.
Некадърниците намират начин
да се наместят на клона. Да не си помислите, че в програмите на другите партии има нещо по-различно. Сложили са индигото и са преписвали един от друг. И дори хонорари сигурно са получили от партийните субсидии, дадени им от народа.
Всъщност като си помисли човек, политиците трябва въобще да не споменават думичката спорт. И да се поучат от това, което се случи със служебния министър-председател Герджиков преди десетина дни в „Арена Армеец“. Това си беше нещо като своеобразен референдум за мнението на народа за любимите му политици. И че тази галфониада вече е втръснала на всички. Не му стига на Герджиков, че е получил безплатна ложа, ами тръгнал и купа да връчва. Къде го има това в цивилизования свят, разбирай не в Москва. Някакъв назначен онзи ден ще ми връчва купа?! Представяте ли се на „Ролан Гарос“ да слезе Оланд, или на „флашинг Медоус“ да се появи Тръмп. Това просто няма как да се случи, защото онези хора са от друго тесто. Тях показността не ги интересува, защото политиката е отговорност, а не привилегия и всички са го изучили това основно правило.
Но да се върнем към темата за политиката и спорта. Моето предложение е спортът да се спаси от политиката. Става въпрос за комерсиалния, професионален спорт. Този в училищата и университетите не го касае дали има спортно министерство или не. Той е част от образователната система и изцяло е техен прерогатив. МОН да си направи програмите с 5, 10 или 20 часа физическо възпитание на седмицата. МОН да прецени дали да не направи 100 спортни училища, които да създадат бъдещите златни медалисти в щангите, бокса, борбата… Ако това стане приоритет на държавата и имат ресурс, нека да го направят. Така е направено в комунистически Китай, да
отидат да видят и да го внедрят
след това.
Но това е нещо различно. Говорим за спорт и спортно министерство. За тези 28 години хората, които инвестираха в спорт, поискаха само едно – някакви данъчни облекчения. Лошото е, че вече не искат данъчни облекчения, а директно пари от държавата. Което е малко странно. Защо един изцяло комерсиален турнир по тенис получава пари от държавата, разбирай от бюджета. Сложно е да се обясни на обикновения българин.
Ще бъда много щастлив, ако поне един бъдещ депутат, без значение от цветовете, излезе и ясно и точно формулира правилните насоки за спорта. Един средноинтелигентен човек с прилична обща култура ще прозре, че професионалният спорт е индустрия както всяка една останала. Която създава работни места, формира печалба и плаща данъци. Както между другото го е направил любимият ни Григор Димитров. Много хора му броят приходите, но никой не му брои разходите. А такива като Григор движат световната икономика. Печелят за себе си, но създават работни места и за другите. Мислите ли, че Дани Валверду работи за чест и слава и за признателността на българския народ?!
Няма никакво съмнение, спортен бизнес се прави трудно. Но ще е още по невъзможно при това интелектуално ниво на българските политици. Защото и спортистите като станат политици, се превръщат в същото. Видяхме ги Нейков и Стойчев. Да не си отварям устата за съветниците спортисти, там пък е комедия дел арте. В Америка има съветник по държавната сигурност, но от него зависи съществуването на целия свят. Дори добрият мениджър Красен Кралев в последните 3 години се занимаваше само с преразпределение на бюджетни средства. Което не е особена философия. Не виждам нищо иновативно в политиката на Кралев, която вероятно ще бъде продължена и след предстоящите през март избори. Някак си убягва бизнес моделът. България уж е пазарна икономика, член на НАТО и ЕС, а нещата със спорта са като в бивша съветска република. Нищо от западния и най-вече американския модел за правене на спорт не бе внедрено в последните 28 години.
Всъщност нищо ново няма да се случи под слънцето. Може да се появи някой нов като Григор, но това ще е изключение, а не правило. И за да стигнеш до тази истина, не се изисква Министерство на младежта и спорта с бюджет 70-80 милиона лева. И българите не са толкова прости, за да не го разбират. Може да са инертни, но не са прости. И рано или късно безочието на политиците ще бъде „възнаградено“.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]