-
-
Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ представи поредното интервю на Христо Стоичков за телевизионната компания „Унивижън“ – срещата му с най-неприятния за него вратар в света Томас Равели! За българските фенове той е като герой от филма „Враг пред портата“. По-точно „Враг пред вратата“! Спомените ни от него определено не са добри. Разочарова ни в немалко мачове, а ако не беше той, българската приказка от американското лято можеше да завърши по-добре и за националите, и за Христо Стоичков. Равели е изиграл 143 мача за Швеция, която ни срази с 4:0 в малкия финал на стадион „Роуз Боул“ в Лос Анджелис през 1994 г. Истинска легенда на два шведски отбора – Йостер и Гьотеборг. Шест пъти е шампион на Швеция с двата отбора, а кариерата си завърши в американския Тампа Бей. ФИФА го избра за втория най-добър вратар на 1994 година.
– Здравей, Томас! Нека да научим нещо повече за живота ти – първо защо стана вратар?
– Имам двама братя. По-големи са и играеха в моя отбор. Единият от тях е по-възрастен с две години. Другият е мой близнак. Правех всичко възможно да съм до тях на терена. Бях на 12, когато треньорът ми каза, че е по-добре да застана на вратата. Бил съм прекалено лош като полеви играч. От този момент съдбата ми се реши и станах вратар. Интересът към футбола дойде от баща ми, защото той беше лекар на един шведски отбор. Там, където живеехме. Едно малко градче на име Атвидабергс. Това бе най-силният тим на Швеция в началото на 70-те години. Ходехме на всеки мач, на всяка тренировка. И така се запалихме по футбола. Бях на 8-9 години. Но не съм играл само футбол, когато бях малък. Тренирах плуване, играех голф. Също и хандбал, и баскетбол. Дори и лека атлетика – бях добър на висок скок. Когато станах на 18 години, скочих 206 сантиметра. Тогава треньорът ме попита какъв в крайна сметка искам да бъда – лекоатлет или вратар. Избрах футбола. Практикувах много различни спортове, когато бях млад. Като юноша имах един голям идол. Това беше Сеп Майер. Славният германски национал, който защитаваше цветовете на Байерн по това време. Впечатляващ вратар, който играеше различно от останалите. Излизаше много при центрирания. Когато започвах кариерата си, вратарите винаги стояха на голлинията и никога в наказателното поле напред. Учих се от неговия начин. Моето най-силно оръжие бе неутрализирането на центриранията, защото скачах много високо. Можех да чета играта, както другите вратарите не можеха. Често на мачовете на моя отбор в шведската лига, съперниците ни не играеха с центрирания, защото аз винаги излизах и ги пресичах. Така моят идол Сеп Майер ме направи вратар.
– Мечтал ли си като дете да станеш един от най-великите вратари на Швеция?
– Винаги съм вървял с малки стъпки. Когато бях на 12-13 години, отидох в друг отбор. Бързах бавно. Моята мечта беше да стана национален вратар на Швеция. Да бъда герой. Да прославям родината си. Няма как Христо Стоичков на тези години да не е имал същите мечти. Всяко момче, което иска да е успешно, трябва да мечтае за такива подвизи. Това е шансът да се развиваш, да станеш добър.
– Самочувствието е важно във всеки спорт. Ти беше изключително прецизен вратар. От къде идваше това самочувствие?
– В някои мачове обаче нямаш такова самочувствие. Когато през 1993 година например трябваше да гостуваме на България, определено бяхме уплашени. Но нямаш право да показваш слабост. Всички трябва да си мислят, че си много як. И в никакъв случай няма да загубиш. На световното първенство беше така срещу Русия във втория ни мач. Тогава имаше една ситуация, при която излязох пред наказателното поле и изпреварих Игор Беланов. С това получих едно специално самочувствие. Не го мислех и планирах. Просто всичко стана автоматично. Когато имаш самочувствие, понякога не ти се налага да мислиш. Всичко става автоматично. Почнеш ли да обмисляш, винаги ще закъснееш. Бях 100 процента здрав и това ми даваше самочувствие. Храних се правилно, имах здрав сън, спазвах режима. Бях тотално фокусиран върху мачовете.
– През 1994 г. ли беше най-доброто поколение на шведския национален отбор?
– В тези години нямахме толкова много комуникации, както днес. Нямахме мобилни телефони, нямаше интернет. Не можехме да четем сайтове и вестници от разстояние. Реално не съзнавахме колко голямо нещо правим за Швеция. А хората в родината ни са били страшно щастливи! Имахме и отличен треньор в лицето на Томи Свенсон. Той винаги ни казваше още месеци преди световното: „Можете да го направите! Можете да спечелите мондиала! Трябва да мислите, трябва да имате цели! Трябва да имате мотивацията да мислите, че можете.“ Няколко пъти ни го каза. Първият път, когато го чухме, първото нещо, за което помислих е: „Ще играем с Бразилия, Германия, Аржентина… Невъзможно е!“ Но когато започнеш да мислиш върху думите му, започваш и да вярваш, че може да се случи. Така че Томи Свенсон е изключително важен за това, което се случи.
– Кажи нещо за европейското в Швеция, където стигнахте до полуфинала. Тогава ти направи доста паметни спасявания в турнира.
– Отборът игра много добре. Не бяхме участвали никога на европейско първенство. Беше много трудно да се класираш. Само един от групата отиваше. Тогава през 1992 г. участваха едва осем отбора на финалната фаза. Но понеже Швеция беше домакин, се класирахме директно. Ние се представихме добре. Завършихме наравно срещу Франция. Играхме срещу Англия много, много силно. След това спечелихме срещу Дания с 1:0. Но като че ли тези три мача в групата ни направиха прекалено доволни от постигнатото. За нас беше геройство, че сме на полуфинал. Всички футболисти тогава придобиха манталитет на победители, който се пренесе на световното през 1994 г. Мондиалът също ни повлия силно в това отношение. Ние се научихме да трупаме самочувствие с всяка победа, с всеки отстранен съперник. Научихме се да играем под напрежение, както беше на европейското през 1992-а. Така че за 1994 г. бяхме готови за подвизи. Знаехме как да се подготвяме за мач, колко трябва да тренираме. Какво да ядем, колко да спим. Научихме много за подготовката. Това е най-важното за един голям турнир – как да се справяш с напрежението.
– Кое беше най-голямото ти спасяване на европейското?
– Велико спасяване имах срещу Дания! Беше от фаул. Датчаните изкрещяха „Гоол“. Но аз спасих. Имам го на компютъра ми.
– Мислиш ли преди да направиш голямо спасяване или следваш топката?
– Както доверих преди малко, ако си 100 процента подготвен, не мислиш. Всичко става автоматично. Всичко е подготвено. Спасяването е въпрос на самочувствие. Ако примерно играеш срещу Ромарио или срещу Стоичков, които са вкарали толкова много голове, никога не можеш да си сигурен къде ще стрелят. Те учат това умение на тренировките си. И определено знаят къде искат и къде трябва да пратят топката. Вратарят трябва да очаква всичко. Да е подготвен за всеки момент.
– Имаш едно прочуто спасяване на дузпа срещу Италия…
– Да, беше през 1987 г. Не съм сигурен, че имаше дузпа. Много спорове се разгоряха. От трибуните хвърляха различни предмети. Една ябълка дори ме удари по главата. Ако вратарят е виновен за отсъдена дузпа, то той има двойно по-голяма мотивация да я спаси. Казваш му – хайде, бий я. Вратата ти е свободна. Аз съм котката.. Много е смешно. Затова винаги съм имал доста по-голяма мотивация да спася, когато сам съм направил дузпата. Много пъти съм спасявал наказателни удари в шведското първенство. В националния отбор мисля, че са три. Да, да – знаех, че мога да спасявам дузпи. Но за въпросния мач – много беше важно да победим и аз просто помогнах за изпълнението на тази мисия.
– Как тренираше за дузпи? Избираше си ъгъл или изучаваше как бият нападателите?
– Първо следя дали изпълнителят играе с левия или десния крак. Понякога те бият там, където аз се хвърлям. Но в общия случай е голям късмет да спасиш дузпа. Напрежението е върху човека, който бие. Не върху вратаря. Ако спася, съм герой. Ако нападателят вкара, всичко е в реда на нещата. Но изпусне ли, става зле за него.
– Швеция ликува като трета на световното в САЩ. Посрещнаха ви като герои във вашата родина. Как ще опишеш тези моменти?
– Пътят към дома беше дълъг. Първо гледахме финала между Италия и Бразилия. Тогава с наш самолет летяхме към дома. Правителството организира чартър, който ни превози от Лос Анджелис до Стокхолм. Девет часа и половина беше полетът, а ние празнувахме през цялото време. Когато минахме в шведско небе, два изтребителя летяха около нас с националното знаме на опашката. Прелетяхме над Стокхолм. Самолетът беше само на 300 метра над града и ние виждахме колко много хора има по улиците. Стояха и ни чакаха. Не бяхме готови за всичко това. Не знаехме, че сме направили нещо толкова велико за държавата. Помислих, че живея в сън. Осъзнахме какво се случва, когато излязохме от летището и се качихме на автобус, който ни караше по улиците на Стокхолм. Навсякъде имаше хора – на кръстовище, на мостове. Накрая стигнахме до стадиона, където се бяха събрали близо 50 хиляди фенове! Всички крещяха и се забавляваха. А след като отидохме за мач в Гьотеборг, всичко се повтори абсолютно по същия начин. Когато заговоря за това, спомените ме превземат тотално. Да, вече знам колко много хората са се радвали на нашето представяне. Колко горди сме ги направили.
– На кого си най-благодарен за твоя успех?
– На жена ми, на баща ми, на братята ми. На треньора Томи Свенсон, който повярва в моите вратарски умения. На много хора трябва да благодаря.
– Не беше стандартния вратар. Обичаше шегите, правеше някакви смешни движения в наказателното поле след спасяване. Защо си избра този образ?
– И това в някаква степен го взех от Сеп Майер. Той беше напълно луд на вратата. Невероятен страж. Ако имаш самочувствие и водиш с 4:0, можеш да дадеш малко шоу на зрителите. На световното първенство бях в пика на кариерата си. Вярвах, че никой не може да ми вкара гол. Когато играхме срещу България, най-много Христо Стоичков опитваше да ми вкара. Но аз бях убеден, че мога да спася всеки негов удар. Когато се върнах от световното и започнах тренировки с Гьотеборг, те също не можеха да ми вкарат. Всичко спасявах. Никога не съм бил в по-добра форма.
– Голям шоумен на световното в Щатите бе също и вратарят Хорхе Кампос.
– И той имаше качества на много добър полеви футболист. Мисля, че спокойно мексиканците можеха да го ползват и като халф в националния отбор. А дори и нападател. Проблемът му бе, че е прекалено нисък за вратар. Имаше проблеми при центриранията. Но неговата игра с крака беше впечатляваща. По това време на сцената блестяха страхотни вратари като Петер Шмайхел от Дания например. Много пъти сме се срещали. Имахме подобен стил. Доста викахме на хората пред нас, бяхме много мотивирани. Говорихме с полевите играчи, за да им казваме къде трябва да застанат.
– Кой е най-добрият вратар в света днес?
– Труден въпрос. Де Хеа играе отлично сега. Мануел Нойер също е впечатляващ. Той действа и като полеви футболист. Двамата са номер едно в света.
– Кой смяташ, че Германия трябва да пуска – Нойер или Марк-Андре тер Щеген?
– Ако е Нойер е здрав и е в добра форма, той трябва да играе. Има невероятно самочувствие. Германските футболисти са свикнали с него.
– Какво мислиш за Златан Ибрахимович?
– Най-големият шведски футболист. 11 пъти е избиран за номер 1 в Швеция, докато аз само веднъж. Това е табелата на най-добрия шведски играч. Има някои, които са били избирани по два пъти. Швеция не е имала футболист като Златан. Проблемът е, че и Ибрахимович остаря. За нападател е трудно. Не е толкова бърз, контузи се няколко пъти.
– Последен въпрос – кой момент от вашата кариера би искал отново да изживееш?
– През 1980 г. станах шампион на Швеция с един малък отбор. На следващата година повторих успеха. След това трябваше да чакам 10 години за следващата титла. Първата дойде, когато бях на 21. Помислих си: „Леле, колко е лесно!“ Когато прегърнах за трети път титлата, бях изключително щастлив. Случи се тук в Швеция. Но не мога да забравя и онова мое спасяване на световното в Щатите, което толкова много беше впечатлило моите сънародници. Това са най-хубавите моменти в кариерата ми. Понякога всичко в живота ти се нарежда по правилния начин. Тогава просто избрах правилния ъгъл, в който румънецът Белодедич стреля. После остана само истинската радост. Часовникът вече не вървеше. Нямаше проблеми. Всички бяха останали в миналото. Не се случва често в живота. Сравнявам този миг с раждането на първото ми дете. Времето просто спира. Ти си героят. И, разбира се, да припомня още един такъв славен момент – когато Христо Стоичков не можа да ми вкара гол в малкия финал. (смее се)
– И наистина последен въпрос – ще намери ли Швеция нов Златан Ибрахимович?
– Не мисля, че някога ще имаме такъв като него. Златан е гений за целия футболен свят. Не мисля, че ще се роди втори такъв. И като футболист, и като личност.
– Критикуваш ли го като личност?
– Не, Златан е добър човек. Зависи как го приемаш. Аз нямам проблеми с него. Той не е типичният швед. Повече е като американец. Винаги иска да е отгоре. Не го познавам толкова добре, но смятам, че това е негова маска за пред света. Мисля, че има добро сърце. Ако говориш с него насаме, ако изпиете една бира заедно, ще разбереш, че той е напълно различен.
