-
-
Холандската легенда Гералд Ваненбург даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е сред малцината играчи, които могат да са похвалят, че са легенди и на двата най-успешни клуба в дадена държава. Има повече от 500 мача за холандските Аякс и ПСВ (Айндховен). Ваненбург е вкарал над 150 гола и е спечелил 15 големи трофея в забележимата си кариера. В една година дясното крило триумфира като европейски шампион с националния и с клубния си отбор. През 1988 година Холандия победи Русия на финала с 2:0, а преди това ПСВ срази с дузпи Бенфика във финала за КЕШ. И в двата мача той беше един от най-добрите. Дебютира в националния отбор на Холандия едва 18-годишен. Слави се като един от футболистите, подали за най-много голове на великия Марко ван Бастен. Голямо приятелство още от детинство го свързва с друга емблема на „лалетата“ – Франк Рийкард.
– Мистър Ваненбург, бяхте капитан на Холандия на снежното световно първенство. Как се чувствахте в Ароза?
– Уникален турнир. Впечатлен съм от организацията, атмосферата, природата. А и да играеш за Холандия е нещо велико.
– И може би още повече се радвате на още един мач срещу отколешния ви футболен враг – Германия?
– О, Германия е винаги предизвикателство. Винаги мачовете на Бундестима с Холандия са специални. Но не мислете, че има толкова омраза. Ние уважаваме германския отбор. Обичаме да играем един срещу друг.
– Никаква омраза ли няма?
– Преди може би имаше повече, отколкото сега. Холандия е отбор, който очаква винаги да побеждава. А срещу Германия особено много. Но пак ви казвам – респект към германците!
– А от къде идва ненавистта в миналото?
– Всичко започна през 1974 година, когато играхме един срещу друг. Ние загубихме финала на световното първенство. И двата отбора бяха много, много силни. И разочарованието в нашия лагер се оказа адски силно, защото ние също заслужавахме да станем световни шампиони.
– Кой е най-добрият ви приятел сред германските футболисти?
– Имам много германски приятели. Все пак съм играл там. На първо място бих отличил Томас Хеслер, който е уникален човек. Но има и много други като него.
– Историята помни велики дербита между Холандия и Германия. Кое е вашето номер 1 сред тях?
– Винаги когато съм побеждавал. Но може би полуфиналът на европейското първенство в Германия през 1988 година. Това е най-големият ми мач. Вероятно и защото след това станахме шампиони.
– Наистина изглежда като приказка – биете Германия на тяхна земя и после взимате титлата.
– Сензационно звучи, нали? Да биеш точно германците на тяхна земя. Но истината е, че за титлата трябва да спечелиш всеки мач. Срещу Германия беше само полуфиналът. Затова не смятам, че трябва да се отличава само този двубой. Всеки един от мачовете се оказа еднакво важен за титлата.
– Играхте във всички двубои по пътя към титлата на Евро‘88. Кой беше най-трудният ви?
– Загубихме първата среща от Русия, но играхме много силно. Останахме разочаровани. И полуфиналът срещу Германия, и финалът впоследствие пак срещу Русия бяха като планина за изкачване.
– Какво беше настроението в съблекалнята след първия мач с руснаците?
– Нормално е, че бяхме много тъжни. Но си казахме в очите: „Със загубите дотук! Печелим всички мачове до края!“ Факт е, че загубихме много нещастно този първи мач. Случва се. В края обаче всичко беше окей.
– Помните ли кой беше последният ви приятелски мач, с който се готвихте за Евро‘88?
– Може би беше Австрия.
– Не, България.
– А, България ли? Вярно, че играхме.
– Помните ли резултата?
– 2:1 за България в Амстердам.
– А Христо Стоичков игра ли?
– Не игра.
– Евро‘88 ли е най-добрият турнир на Марко ван Бастен?
– Да, определено е така. Той вкара сензационни голове. Много важни. Благодарение на него станахме шампиони.
– Какво е специалното в този футболист?
– Марко е супер футболист. А специалното му е, че е страхотно успешен.
– Като човек от терена как ще ни опишете неговия гол от воле във финала срещу Русия?
– Невероятен! Беше едно дълго центриране отляво. А неговият шут? Такъв се случва веднъж на века. Настръхвам!
– Триото Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард беше фантастично. Можете ли да го сравните с някоя тройка от днешния футбол?
– Не трябва да има сравнения. Те бяха единица мярка за класа. Нали помните как играеха в Милан? Правеха неща, за които целият свят говореше. Едва ли има трио, което може да играе така, както те го правеха.
– Да ви върнем на мачовете Холандия – Германия. На Мондиал‘90 се стигна до прословутия инцидент между Франк Рийкард и Руди Фьолер. Защо се случи всичко това?
– Така и не разбрах за какво се скараха. Със сигурност плюнката на Рийкард не е най-славният му миг. Също и поведението на Фьолер. Когато залогът е толкова голям, нервите понякога взимат връх. Случва се.
– Ван Бастен донесе на Холандия европейската титла през 1988 година, но негов пропуск от дузпа попречи за повторение през 1992 г. Холандия беше големият фаворит. Как минахте през това отпадане от Дания?
– Във футбола дори най-добрите губят мачове. Не ни подмина и нас. Трудно ни беше, защото знаехме колко сме силни. Можеш да играеш прекрасно, да доминираш над всички, но накрая една дузпа или една греда могат да те убият.
– Ван Бастен изпусна единствен в този полуфинал с Дания. Какво ви каза след мача?
– Беше много ядосан. Знаеше, че точно той е провалил отбора.
– Колко пъти е изпускал дузпи?
– Със сигурност не много. Но е част от играта. Тръгнеш ли да биеш дузпа, винаги знаеш, че можеш и да пропуснеш.
– Холандия има само европейска титла от 1988 г. Чувствате ли проклятие върху вашия отбор на големи първенства?
– Вярно е, че три пъти загубихме финали на световно първенство. Първо през 1974 г., после през 1978 г. и наскоро през 2010 г. в Южна Африка. Цяла Холандия плачеше в тези дни. Но ние сме малка държава. И самото ни класиране в мача за титлата е нещо сензационно.
– А как приеха феновете в Холандия, че националният отбор не се класира за два последователни турнира – Евро 2016 и Мондиал 2018?
– Ужасяващо беше. Холандия винаги е там, на голямата сцена. Не е нормално точно ние да отсъстваме. И въпреки всичко успяхме да се стегнем и да си кажем: „Следващ път няма да има!“ Така трябва да се разсъждава. Няма смисъл да ближем рани и да се жалваме. Сега очевидно вървим по добър път и би трябвало да не се случват повече грешки в квалификациите.
– Какво промени Роналд Куман като национален селекционер? С него Холандия спечели групата в Лигата на нациите.
– Точно така. Роналд знаеше, че трябва да започне от самото начало. И също, че ситуацията не е добра и от него се изисква много. Куман е много работлив човек. Резултатите му показват, че прави нещата правилно. Дано и така да продължи.
– Колко важно за Холандия е да спечели финалния турнир в Лигата на нациите през юни?
– Много важно. На полуфинала играем срещу Англия. На първо място за нас обаче е важно, че сме там.
– Вие сте уникален случай – истинска легенда на Аякс и ПСВ Айндховен. Кой от двата гранда ви е по на сърцето?
– Трудно ми е да отговоря. В Аякс започнах да играя футбол. А в ПСВ Айндховен постигнах най-големите си успехи. Това са два уникални клуба, два уникални отбора. Не искам да казвам, че единият означава повече от другия за мен.
– За колко гола на Марко ван Бастен сте асистирали?
– Много са. Даже твърде много.
– Заедно с него и Рийкард, бяхте част от един много млад отбор на Аякс. Какво е да си рожба на академията на този клуб?
– Аякс винаги е давал на света огромни таланти. Така е било и така ще бъде. И по мое време не беше различно. Аякс е може би най-добрият клуб в света по отношение на академията си.
– За една година Йохан Кройф беше ваш треньор в Аякс. Какво ще ни разкажете за него?
– Една от най-великите личности, които съм срещал. Легенда като треньор. Ако трябва да говоря за Кройф, няма да ни стигне времето. Невероятен човек.
– Съгласен ли сте, че той е създателят на съвременния футбол от времената му в Аякс?
– Тогава не е бил само Кройф. Целият Аякс беше непобедим отбор. Факт е – онази тенденция се следва и до днес.
– Как направихте трансфера в ПСВ Айндховен?
– В този момент ПСВ беше най-добрият холандски отбор. Куман отиде там, аз също. Заедно спечелихме Купата на европейските шампиони, което обикновено не се случва на холандски тим. Ние обаче успяхме.
– А имахте ли проблеми с феновете на Аякс?
– Винаги съм бил в добри отношения с тях. Аякс е голям клуб. Там са свикнали на голямо текучество – идват футболисти, после си тръгват. Така е винаги.
– Как мина първото ви дерби срещу Аякс като играч на ПСВ?
– Не мога да си спомня точно. Не е имало някакви проблеми. С мен и с Куман обаче са най-добрите години в историята на ПСВ и това е важното.
– Имате повече мачове за ПСВ, но повече голове за Аякс. Как ще коментирате тази статистика?
– Нямам представа защо се е случило така. Винаги съм обичал да вкарвам голове и винаги съм го правил. А защо повече са били за Аякс, не мога да обясня.
– ПСВ Айндховен е вторият отбор в света след Селтик, който печели шампионски требъл. Случи ви се през 1988 година. Какво означава за вас този сезон?
– Невероятно преживяване. Само че ще ви допълня – през този сезон станах и европейски шампион с националния отбор. Избраха ме за най-добрия футболист на холандското първенство. След такъв сезон би трябвало да кажа „Дотук! Повече не може да се постигне!“ Но от друга страна, бях твърде млад, за да се откажа.
– Какво помните от финала за КЕШ срещу португалския Бенфика?
– Това, че не беше интересен за гледане. Но финалът не трябва да е красив, а трябва да бъде спечелен. Имаше толкова много напрежение у всички нас. Не стана мач за гледане, но слава Богу ние победихме накрая.
– Вие вкарахте една от дузпите в края на драмата. Как се бие в такъв момент?
– Знаете ли, че на всички вратари им беше много трудно да хващат мои дузпи. Вярно е, че бях твърде напрегнат в този момент. Но не се поддадох и Господ ми помогна пак да вкарам.
– Бяхте ли избрал предварително къде ще стреляте?
– Не, въобще не мислех. В последния момент просто стрелях в един от двата ъгъла.
– Често ли биехте дузпи?
– Аз бях основен дузпаджия.
– Колко пъти пропускахте?
– Много рядко.
– Как решихте за три години да отидете в Япония?
– Имаше един треньор, с когото бях работил в младежкия национален отбор на Холандия. Казваше се Ханс Хооф. Той ми се обади с предложението. По това време много големи футболисти отиваха в Япония. Например Зико. Когато ми звънна, той подробно ми обясни каква е ситуацията. Убеди ме, че съм му нужен и аз се реших на тази стъпка. Изкарах фантастично време в Япония.
– Какви бяха животът и футболът там?
– Тотално различни от това, което познавах. Но не ми попречиха да се наслаждавам на престоя си.
– Имате повече от 500 мача за Аякс и ПСВ Айндховен. Кой е най-паметният от тях?
– Една победа на Аякс с 8:2 срещу Фейенорд. Треньор ни беше Кройф.
– Колко гола вкарахте?
– /Смее се/ Нито един. Но бях един от най-добрите на терена. Играхме божествено.
– Кой ви е любимият гол?
– Да вкараш гол е важно, но да спечелиш мача е сто пъти по-важно. Затова не си отличавам головете. Винаги ще отговарям така на този въпрос.
– Треньори са ви били Йохан Кройф, Гуус Хидинк, Ринус Микелс. Кой от тях най-много повлия на вашата кариера?
– И тримата са фантастични треньори, оставили голямо наследство във футбола. Трудно ми е да посоча само един от тях. Работил съм с тези величия и твърдя, че всеки имаше различни качества в сравнение с останалите двама. Стараех се да се уча. Имах щастието да играя по това време. Ако ме питате при кого сме играли най-атрактивен футбол, то това безспорно е Кройф.
– Освен Кройф, още двама холандски треньори спечелиха титлата в модерната Шампионска лига. Това са Луис ван Гаал с Аякс и Франк Рийкард с Барселона. Може ли да се каже, че холандската треньорска школа е най-добрата?
– Не, има прекалено добри треньори по света. Но да – в Холандия са едни от тях.
– Дълги години сте играл с Рийкард. Какво се случва с него? Отдавна изчезна от футболната сцена?
– Не иска повече да се занимава.
– Защо?
– Нямам представа.
– Защо днес холандските отбори не са конкурентоспособни в европейските турнири?
– Твърде млади продаваме талантите си. Няма как някой от нашите отбори да задържи един състав в продължение на пет години. Изиграе ли някой един добър сезон и веднага бива продаван. На практика е невъзможно да се задържи класата на отбора.
– В момента Холандия няма много звезди от световна величина. Последният мохикан е Ариен Робен, но и той залезе.
– Пак ще дойдат. Тепърва ще ги виждате. Холандия винаги е имала световни звезди.
– И накрая да ви попитам за българския футбол. Играл ли сте срещу наши отбори?
– С националния отбор съм играл, вече коментирахме. Не помня обаче с Аякс или ПСВ Айндховен да съм срещал български съперници.
– Кои български футболисти най-много цените?
– Един от вашите сънародници беше истинска сензация – Христо Стоичков.
– Как приехте в Холандия, че ви победихме в последните квалификации в София? И ние сме една от причините Холандия да не играе на Мондиал 2018.
– Какво можем да направим? Не сте обаче единствените, заради които не се класирахме на световното първенство. Всеки отбор иска да спечели и вие успяхте да ни победите.
– Ние сложихме край на кариерата на Дани Блинд като национален треньор с този мач.
– За него реално стана по-добре така.
– Холандският национален отбор е световноизвестен с невероятната подкрепа на феновете си. Как се играе пред това „оранжево море“?
– Всеки холандски футболист уважава безкрайно феновете. Горди сме да играем за тях. Те ни карат да сме атрактивни и успешни.
– Как от малка държава като Холандия на големи първенства отиват толкова много хора?
– Откакто има футбол, холандците са луди по него. И така ще бъде завинаги.
