-
-
Кристиян Малинов даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е поредният кадър за националния отбор, който е тръгнал към големия футбол от Благоевград. Сърцат играч, който вече трети сезон е фактор в титулярния състав на ЦСКА-София. „Червените“ безспорно са трамплин за кариера в чужбина и логично към него вече има интерес. Германските Щутгарт и Шалке засега само следят изявите на 25-годишния български биткаджия, но според много анализатори трансферът е само въпрос на време. За ЦСКА-София той е човекът, който дава сигурност и посреща първи всяка атака. Подвластен на ентусиазма си обаче често получава наказателни картони и това е компонентът, върху който най-много трябва да работи.
– Здравей, Кристияне! Очакваше ли в началото на април ЦСКА да се бори за шампионски дубъл при доминацията на Лудогорец в последните години?
– Винаги очакваме да се борим за купа и титла. Вече зависи как тръгваме и какви са резултатите, но като почваме първоначалната ни мисъл е да се борим и на двата фронта.
– Знаеш ли кога е последният дубъл на ЦСКА?
– Честно да ви кажа не знам.
– През 1997 г.
– Много далече.
– Вече завършваш трета година на „Българска армия“ – какво е да се играе за ЦСКА?
– Сладко и трудно. Като цяло много е напрежението. Когато побеждаваш има сладко напрежение, а когато резултатите не са задоволителни, пак има напрежение. Но чувството е уникално заради публиката, самия клуб, историята, футболистите, които са играли тук. При самата мисъл, че играеш за такъв клуб с такива футболисти и публика, знаеш, че трябва да дадеш 100% от себе си.
– Кое би казал, че е лесно и кое най-трудно?
– Лесно е, когато се побеждава и играта върви, разбира се. Трудно е, когато резултатите не са задоволителни. Почват критики и недоволство от страна на феновете, което е нормално. Все пак сме в такъв отбор, в който задължително трябват само победи.
– Всеки отбор губи, съответно и ЦСКА. Като се прибереш вкъщи след загуба, какво си мислиш?
– Гледам много да не го мисля. Прибирам се вкъщи при семейството ми и те отвличат вниманието от всичко около футбола. Ние сме заети от понеделник до петък, колкото и банално да звучи. Хората си мислят, че идваме, тренираме два часа и си тръгваме, което не е така. Целият ден ни е зает с мисъл за тренировката, с професионално отношение. След мач гледам да оставя време за семейството си. Един-два дни те отвличат от цялото напрежение.
– Самокритичен ли си? Гледаш ли мачовете, след като вече са свършили?
– Да, същата вечер след мача го гледам и анализирам. След това вече забравям за това.
– Като малък от кой отбор беше?
– Не бях от ЦСКА като малък. Израснал съм в област Петрич, от едно малко село съм – Кавракирово. Нормално – като малък тренирах в Беласица и симпатизирах на местния отбор. След това по стълбичката стигнах до Ловеч.
– Какво е толкова специалното във вашата южняшка кръв? Защо толкова много от най-големите футболисти на България са тръгнали от вашия край?
– Предполагам, че характерът и себераздаването са основна черта на хората от Югозапада. Борбеността също.
– Вече каза, че си започнал в Беласица. После беше в Пирин при Ивайло Андонов, един от нашите герои от американското лято от 1994 г. Кой ти е любимият футболист от вашия край?
– Може би всички очакват да кажа Бербатов, но за мен е Иван Цветков. Футболист, на когото наистина се възхищавам за уменията му.
– Да не се обидят някои от по-старите като Андонов, Петър Михтарски или дори твоят началник Стойчо Стоилов?
– Тях не съм ги гледал. Не съм имал удоволствието да ги наблюдавам.
– Винаги ли си играл като дефанзивен халф?
– Не. Първоначално почнах като десен бек, защото ръстът ми беше по-нисък от този на останалите. След това минах като дясно крило. В Пирин при Ивайло Андонов станах халф и оттогава до ден-днешен играя на тази позиция.
– Нормално е на твоя пост футболистите да получават много картони, но при теб не са ли твърде много?
– Мисля, че тази година не са. Миналата бяха наистина.
– Не се ли притесняваш, че заради агресията ти може да те нарочат за груб футболист?
– Това въобще не ме интересува. Който както иска да го интерпретира.
– На какво се дължи тази твоя безкомпромисност на терена? Къде си я научил?
– Никъде не съм я учил. Явно е заложено генетично вътре в мен. Има и други хора от Югозапада, които играят по същия начин. Просто горим в играта.
– Кой е идолът ти на твоя пост? Едно време Клод Макелеле беше футболист със същите габарити, със същия начин на игра, също получаваше много картони…
– Следял съм Макелеле, защото съм фен на един от отборите, в които е играл – Челси. Но по-скоро симпатизирах на един футболист, който е много темпераментен и играеше в Милан – Дженаро Гатузо.
– Имаш няколко много емоционални моменти в кариерата. Нека започнем с първия – твоето изригване след победата над Рига с дузпи. Какво се случи тогава?
– Турнирен сблъсък и цял мач имаше провокации от тяхна страна спрямо наши футболисти, конкретно от техния капитан. Удряне, блъскане при статични положения. След мача просто си изпуснах нервите и отидох да се израдвам пред него. Случи се така, че той тръгна, а след него още двама-трима от техния отбор. От моя тим също тръгнаха момчета да ме защитят. Така се получи много неприятно нещо.
– Кариерата е пред теб – ще повториш ли това нещо?
– Не. Сега мисля по по-различен начин. Мисля, че съм по-улегнал. Не мисля да го повтарям повече.
– Как гледа мачовете на ЦСКА с Адмира Вакер, когато „червените“ се представиха толкова силно, а ти не бе на терена, заради този инцидент?
– Много емоционално и много трудно. Много исках да помогна на съотборниците си и да бъда на терена пред нашата публика, когато стадионът беше пълен. Беше невероятно, аз също виках и скачах от ложите. Много съжалявах, че не бях на игрището.
– Другият такъв случай е с Антон Недялков на мач с Лудогорец, когато едва ли не бяхте готови да се сбиете, а и двамата сте започнали в школата на Литекс. Всичко между вас приключи ли с този момент?
– Абсолютно. След мача всичко е приключило. Видяхме се, поздравихме се и няма никакъв проблем. Познаваме се с него от десет години.
– Какви са ви отношенията в момента?
– Не сме супер приятели, но имаме абсолютно нормални отношения.
– Как смяташ – правилно ли постъпват феновете на ЦСКА, че са толкова крайни против Недялков, който все пак малко или много игра добре за „армейците“ и съответно направи много сериозен трансфер?
– Точно това казвам, че това е много деликатен въпрос. Ние първо сме професионалисти. В България малко сме на крайности. В Европа, по-глобално като погледнем на нещата, има футболисти, които правят трансфери от Барселона в Реал (Мадрид) или от Интер в Милан. И това не е никакъв проблем. В България са малко по-различни нещата. Малко сме по-крайни спрямо тези работи. Аз не го съдя. След трансфера му в Лудогорец му писах и му звъннах. Поздравих го и му пожелах успех. Казах, че нямам нищо лошо към него. Ние сме професионалисти и където можеш да си изкарваш прехраната, там го правиш. Замислих се над този въпрос, но ако не те искат на едно място, нормално е да търсиш реализация на друго.
– В ЦСКА сте много българи и много чужденци, горе-долу има паритет в титулярния състав. Какви са отношенията между българите и легионерите?
– Колегиални, всичко е в рамките на нормалното. Не сме приятели постоянно да ходим по кафета или ресторанти, но не е и нужно. Има настроение, шеги и закачки на терена и в съблекалнята. Поддържа се една нормална и положителна обстановка.
– На какъв език си говорите, понеже има много националности?
– На много езици. Малко български, малко испански, английски повече се говори. От три години съм тук и понаучих доста езици.
– С кой се справяш най-добре?
– С английския, защото е най-говорим в нашата съблекалня. Мога да комуникирам и на испански, не свободно, но нормално.
– Кой ти е най-добрият приятел в отбора?
– Може би Витаутас Чернаускас.
– А с него на руски ли си говорите?
– Не, той знае перфектно български.
– А от чужденците, извън Чернаускас, с кого си говориш?
– С всички си комуникирам. Али Соу е много готин, Джеферсон, Енрике… С всички си имаме закачки и шеги. Имаме си приказка.
– Работихте и с български, и с чуждестранни треньори – каква е разликата между тях? С кого е по-лесно?
– Може би с българин, което пак е относително казано. Поради причината, че българите имаме малко по-различен манталитет от европейското мислене. Например при Ел Маестро беше малко културен шок като дойде тук. Бихме Славия с 2:1 на „Армията“ в последната минута, той падна на терена и започна да се радва. Той е такъв човек, че изразява емоциите си много бурно. Влезе в съблекалнята и всички бяхме навели главите. Каза: „Какво става? Защо не се радвате? Бихме в последната минута! Уникално! Невероятна емоция!“ А ние всички бяхме оклюмали, защото не играхме както трябва в този мач. Може би това е разликата между българите и чуждестранните треньори.
– Младият Валентин Антов стана неизменна част от отбора, Турицов също започва да се налага. Какво мислиш за тези момчета?
– Добри момчета, слушат какво се говори, попиват, всеки ден тренират 100%. Раздават се, а и на мачовете също играят много добре, което вече идва от техния характер – да покажат всичко, което могат на терена. С Турицов не съм бил толкова много на тренировки и на мачове. Но мисля, че Вальо след известно време ще показва много повече на официалните мачове.
– Коя е неговата позиция? По принцип беше централен защитник, след това отиде на твоя пост като дефанзивен халф, но къде е най-силен?
– Не знам, не мога да кажа. Преди мислех, че е много силен в дефанзивен план като защитник. Сега гледам, че играе с топката, има техника, има футболна интелигентност. И на двете позиции се справя перфектно.
– Каква е разликата между треньорите на ЦСКА в настоящия сезон – Нестор Ел Маестро и Любо Пенев?
– Може би дисциплината е разковничето в цялата ситуация. При г-н Пенев е много по-висока дисциплината, изискванията за държание в съблекалнята, извън нея и на тренировка са малко повече. Може би това е основното. Разбира се и двамата имат различен стил на игра. При Ел Маестро се играе по-директен футбол, а при Любо Пенев с повече задържане на топката и по-атрактивно, което допада повече на феновете.
– Да не излезе, че при Ел Маестро сте били недисциплинирани?
– Не, не става въпрос за това. При него също бяхме дисциплинирани. Просто знаете, че Любо Пенев е перфекционист. Всякакви детайли като закъснение с една минута или качване на теглото със 100 грама…
– В интервютата си Ел Маестро признаваше, че е голям ексцентрик. Кажи нещо, което беше много ексцентрично при него, извън ситуацията с мача със Славия?
– Даваше големи бонуси при гол от статични положения. С неговия стил на игра разчиташе на директен футбол и изключително много на статични положения. Стимулираше ни да вкарваме по този начин. Даваше съответната сума. Наистина е много ексцентричен човек, като треньор е много емоционален. Харесвам го като човек и като треньор.
– По-дефанзивните играчи не се ли чувствахте пренебрегнати, защото по-малко ще вкарвате от такива статични положения?
– Такива като мен по-ниски, да. Не се включват на статични положения. Чувствахме се малко по-пренебрегнати. Знаехме, че няма шанс да вземем тези бонуси, но се надявахме, че хората, които ги взимат може би ще почерпят един път отбора. Но не се получи това нещо.
– Любо Пенев пък е известен като голям мотиватор. Как го прави?
– Самото му присъствие в съблекалнята и на терена те мотивира достатъчно.
– Дебютът ти в първия отбор на даден тим е бил през 2011 г. Помниш ли при кой треньор?
– Може би точно при Любо Пенев.
– Да. А какви са отношенията ти с Пенев в чисто човешки план, извън тези между футболист и треньор?
– Имаме нормални отношения – „здравей – здрасти“, „как сте?“
– От този ден са минали осем години.
– Да, но ние си поддържаме отношения. Не е имало някакви спорове. В един момент той пак ми беше треньор в Литекс. Никога не съм имал лоши отношения с него.
– На кой треньор дължиш най-много в кариерата ти досега?
– На Светльо Тодоров. Първоначално той повярва в мен и видя качествата, които в момента развивам. Даде ми насоките в какво съм силен и кое да подобрявам в играта си и като професионалист във всички области на живота.
– Кирил Десподов със сигурност е вдъхновение за всеки млад български футболист с неговия трансфер. Ти мечтаеш ли за преминаване в чуждестранен отбор?
– Искам да премина в чуждестранен отбор, но за момента съм изключително концентриран в ЦСКА. Да свърши сезонът и след това ще мислим и ще обсъждаме. Ако има някакви варианти, съм готов да ги изслушам. Ако не – продължавам да се боря тук.
– Десподов говореше, че Серия А му е любимото първенство и отиде в Италия. Сега се говори за интерес към теб от Шалке, Щутгарт – харесва ли ти Бундеслигата?
– Харесва ми Бундеслигата, Италия, Англия, Франция. Гледам първенствата по телевизията. Допадат ми, но доколко са верни тези слухове, не мога да твърдя. До мен не е достигала никаква такава информация.
– Достатъчни ли са три години в ЦСКА или можеш още да изкараш?
– Мисля, че са достатъчни. Свършвам третата година. Но зависи от интерес, дали някой те е харесал и иска да те привлече. За мен не е никакъв проблем да остана тук и да се боря, както съм го правил досега.
– Кой ти е най-силният мач в кариерата досега?
– Много труден въпрос. Сигурно се очаква да кажа някой мач, в който сме били Левски или Лудогорец. Но не мога да преценя кой е най-силният ми мач. Може би този с Лудогорец за купата миналата година, когато ги бихме в продължението с 2:1.
– Не си от халфовете, които вкарват много голове – нямаш ли афинитет към попаденията?
– Излиза, че нямам афинитет към гола. Към атаката имам някакъв афинитет, но към гола явно нямам.
– Кое ти е любимото дерби – ЦСКА – Левски или ЦСКА – Лудогорец?
– ЦСКА – Левски, разбира се.
– Защо след силната серия, която имаше срещу Левски, ЦСКА загуби два мача с автоголове без по никакъв начин да бъде надигран?
– Не знам. Не мога да отговоря на този въпрос. В дербитата и двата отбора са на 100 %. Всичко е борба по терена. Просто късмет. Особено първият автогол беше изключителен късмет – удар в гредата, удари се в Черниаускас и влезе. При втория може би имаше липса на концентрация в този момент от страна на Стивън.
– В историята много футболисти на Левски и ЦСКА са били приятели. Има ли играч на „сините“, с който поддържаш добри отношения?
– Разбира се, че има и не го крия. С техния бивш капитан Иван Горанов прекарахме година и половина в Ловеч. Станахме много близки и до ден-днешен си поддържаме връзка. Със Станислав Костов също.
– Какво си говорите след мач?
– Има някакви закачки, но не си говорим толкова много за дербитата и какво е станало.
– Вярваше ли, че в рамките на три дни ЦСКА няма да допусне гол в Разград?
– Да, вярвахме. При Любо Пенев вярата в нашите сили е повече, отколкото беше преди. Той вдъхва самоувереност и самочувствие в нас. Идва от него и ни го предава, а за момента успяваме да го катализираме на терена.
– Любо Пенев беше велик голмайстор – показва ли ви понякога как той вкарва голове? Все пак продължава да е много добър на малки вратички…
– Досега не. Само дава насоки. За момента не се е включил при нас.
– Вече си национал на България – какво е да пееш химна на Националния стадион?
– На Националния стадион още не съм го пял, не съм излизал сред първите 11. Първият ми мач като титуляр беше сега с Косово. Беше незабравимо, минава за секунди, чувството е неописуемо – пълен стадион, химна, излизаш и играеш за България. Невероятно е!
– Роден си само три месеца преди най-великия момент на България във футбола – лудото американско лято през 1994 г. Гледал ли си тези седем мача на България оттогава?
– Не, всичките не съм ги гледал. Преди време може би съм гледал един-два мача. Говоря за най-знаковите и паметни срещи с Германия и с Мексико.
– Преди 25 години взимахме интервюта от Стоичков, Балъков, Лечков, Любо Пенев… Сега ти си на ход, заедно с твоите съотборници в националния отбор. Кога България ще се класира за голямо първенство?
– Много сме далече от футболистите, които са били едно време. Наистина големи звезди! Много сложен въпрос е кога ще се класираме. Когато покажем, че сме готови. Не мога да посоча дата и да давам празни обещания. За момента се представяме добре. Отборът върви във възходяща линия. Предстоящите мачове през лятото ще покажат дали сме готови или все още не.
– Има вариант да излезеш на един от най-великите стадиони – „Уембли“ като титуляр. Мислиш ли за този момент?
– Нека първо г-н Хубчев ме повика, да се представям на ниво и да съм във форма. След това вече ще видим.
– Такива мачове правят трансфери на футболисти…
– Да, така е. Ако се представиш добре.
