-
-
„До вчера си мислех, че просто футболът иска да ме откаже от него, но след операцията си казах, че аз никога няма да се откажа от футбола!“. Това написа Ивайло Чочев от болничното легло след тежката контузия, която получи в евроквалификацията с Черна гора (1:1). Прогнозите са сърцатият полузащитник да отсъства от игра до края на годината.
Чочев е амбициран да се завърне по-скоро, приемайки с високо вдигната глава поредното изпитание, с което животът го сблъсква.
26-годишният халф даде интервю за БЛИЦ:
– Ивайло, как си и къде те откриваме?
– Добре съм, като изключим тежката контузия. От два дни съм в България. Ще бъда тук за Великден и от 6 май започвам рехабилитация в Италия в клиниката в Монца, където ме оперираха.
– Би ли разказал как премина операцията?
– Беше три часа и половина. Премина нормално, чакам да започне рехабилитацията и ще видим как са нещата. Много е важно как коляното ще приеме процедурите.
– Това ли е най-тежкият момент в кариерата ти досега?
– Да, определено е това. Минах и през други тежки контузии – в края на 2017 година правих операция на дясното коляно, после пък имах и проблеми с глезена, но се възстанових и се върнах в игра. За капак сега отново пострадах, което е най-тежкия ми момент в кариерата. Явно така е било писано да стане, рискове на професията.
– Съотборниците ти в националния отбор и Палермо силно те подкрепиха. Успяха ли да ти вдъхнат още повече кураж?
– Страшно много съм благодарен на всички. Момчетата от националния отбор и целият щаб ме подкрепят, излязоха със специални тениски преди мача с Косово в Прищина (б.р. – на тях пишеше: „Чочев, чакаме те! Винаги заедно.“. Благодаря и на всички в Палермо. И там съотборниците ми излязоха с мои фланелки. Подкрепата от толкова хора е много приятно нещо, благодарен съм на всички.
Обещавам, че ще направя всичко възможно да се върна по-скоро и по-силен, разбира се. Понякога човек получава подобни изпитания в живота, за да се изправи и да бъде по-силен.
– За момент мина ли ти през ум, че след тежката контузия може да последва край на състезателната ти кариера?
– В началото да, като се контузих и като ми казаха колко е тежко, е нормално да си помислиш подобно нещо. Но аз съм оптимист, знам и вярвам, че ще се завърна и отново ще играя футбол на високо ниво.
– Кои са хората до теб в тежкия момент?
– Семейството, годеницата, приятелите ми. Благодаря на всички, които не ме оставят да падам духом. Изключително съм благодарен на докторите на националния отбор и на Палермо – Бисер Бочев и Кристиан Франкавила.
– Сега сигурно ти остава повече време за близките?
– Остава, но какво от това, след като не съм пълноценен… Сложно е, с патерици съм, по цял ден съм на легло.
– Колко време ще бъдеш с патерици?
– 50 дни, тежко е. До 6 май ще съм с патериците, тогава ще мина преглед в клиниката в Монца. Дано всичко да бъде наред и да ги захвърля. Броя дните и всеки ден си казвам още колко остава. Както казва един приятел: „Вече остана един месец по-малко“.
– Около осем месеца ли ще отсъстваш, какво казват докторите?
– Може и до десет. На този етап не се знае с точност. Прогнозите са 8-10 месеца, но се надявам да се върна по-скоро.
– Kои са най-големите ти приятели в националния отбор и във футбола изобщо?
– Близък съм с всички в националния ни отбор и в Палермо. След контузията това ясно пролича. Всички ме подкрепиха, видя се, че сме големи приятели. Винаги съм имал добри взаимоотношения с всички. Колективът в националния отбор е отличен. И в Палермо не е по-различно, там съм вече пет години. Чувствам се много добре в Италия.
– Ще успее ли този сезон Палермо да се завърне в Серия „А“?
– Силно се надяваме, това е целта. Кой не иска в Серия „А“? Играх три сезона в Серия „А“, в „Б“ пък имам много малко участия заради травмите. Както миналия сезон, така и през този, имаме доста проблеми с контузени футболисти, което е много неприятно. Снощи допуснахме изненада – 1:1 с Падова и сме трети. (б.р. – Палермо има 57 точки, а лидерът Бреша е с 63)
– Ясно е, че за пет години няма как да не си научил отлично италианския език, но би ли назовал първата дума, която успя да изречеш на техния език, след като се озова на Ботуша?
– Да, перфектно го знам вече, но не се сещам коя беше първата дума, която научих. Нищо не знаех, когато преминах от ЦСКА в Палермо. Всички в клуба ме приеха много топло и с помощта на съотборниците ми бързо се вписах в обстановката. Бяха ми нужни около шест месеца, за да започна да ги разбирам и вече можех да говоря. След това си усъвършенствах италиански език и вече го знам отлично.
– Ти си един от малкото примери на успял зад граница наш таланти, каква е формулата?
– Бях на 21 години, когато отидох в клуб от Серия „А“, смея да твърдя в много добър отбор, какъвто е Палермо. За пет години изиграх имам около 130 мача. Ако не бяха контузиите, сега щях да съм изиграл почти 200 срещи. Формулата е ясна – много работа, много дисциплина и да успееш бързо да се впишеш в колектива. С упорит труд, дисциплина и желание, може да се постигне много. Ясно е, че в Италия е трудно, футболът е на много високо ниво. Но работиш и успяваш, това е. Бих се радвал, ако играя още доста години в Италия – в Серия „А“, разбира се.
– Разказвал си как си се насочил късно към футбола – чак на 15 години, а преди това си тренирал баскетбол. В последните години играл ли си баскет или си изцяло отдаден на футбола?
– Не съм играл баскетбол от доста години. Иначе следя, понякога гледам мачове от НБА в късните часове, когато не ми се спи. Напоследък симпатизирам на Далас заради Лука Дончич.
– Какво очакваш от реванша ЦСКА – Ботев (Пловдив) за Купата на България?
– Очаквам ЦСКА да победи. Стискам палци. И вярвам, че ЦСКА ще победи. Клубът заслужава да спечели Купата на България, има добър отбор. А и феновете, които утре ще напълнят „Армията“, ще направят така, че Ботев (Пловдив) да се чувства некомфортно в реванша.
– Пожела ли успех на някои от приятелите си в ЦСКА?
– Да, чуваме се, казах им, че стискам палци.
– Националният ни отбор стартира с две равенства в квалификациите за Евро 2020. Докъде можем да стигнем?
– Имаме своите шансове, мачовете тепърва предстоят. Заслужавахме да победим Черна гора в София, пропуснахме няколко положения. Равенството в Косово също е добро, като се има предвид колко добър отбор са. Футболистите им не са случайни, играят в чуждестранни клубове. Очаквам и други отбори да губят точки в Прищина, може би само Англия ще измъкне победата там. Двете ни точки можеше да бъдат четири, но не е зле. Трупаме самочувствие. Преследваме второто място, Англия е фаворит за първото. Надявам се да бъда на трибуните на мача с Косово и да подкрепям отбора. Утре обаче няма как да бъда на „Армията“, трудно ми е с патериците.
– Ще боядисваш ли великденски яйца?
– О, не. Ще оставя тази задача на майка ми и сестра ми, за да не объркам боите. Аз ще бъда по-активен в яденето.
