-
-
Като за треньор, който идва на напълно непознато място и поканен от човек, който не разбира от футбол, Бруно Акрапович се справя добре. През времето, в което води Локомотив Пловдив, той предизвика противоречиви оценки от публиката на „Лаута“ най-вече с безпардонното си отношение към кадрите, които завари. Човекът, неразбиращ от футбол, е Христо Крушарски. И други като него бяха помолени да поемат финансирането на сериозни клубове в България, но този път на сцената имаме абсолютен непукист, бохемска натура и симпатичното плямпало на медиите. Точно когато друг приказливец леко поомръзне или зацикли с познати лафове, веднага Крушарски вади нови свежи изречения. Ние сме силни, докарайте ни Ливърпул -ето такива изхвърляния отклоняваха вниманието на претенциозните привърженици. В голям клуб част от публиката винаги ще има някакви естетически претенции, а също така ще има мрънкания за неналичието на собствени кадри в представителния тим или поне предимството да е на български футболисти. Един такъв подхвърли, че е отстранен от Локомотив, защото треньорът иска да докара целия си квартал от Босна да играе футбол на „Лаута“.
Вижте обаче интересния факт – Локо Пловдив наистина се напълни с какви ли не анонимници, някои от които оформиха така наречената групичка „Ментетата на Бруно“, а в същото време записа някои доста престижни победи в Първа лига. Благодарение на тактиката на Акрапович, която наподобява футбола на ФК Уимбълдън през 80-те години – ритай топката отзад напред, а там вече, който я докопа, Локо влезе в ролята на турнирен боец. И не само – стигна до финала за купата. Не може да му се отрече на треньора, че притежава способност да прави малкото, което знае, до максимална степен на изпълнение. Често ще чуете след мачове на Локо Пловдив от противникови треньори и футболисти – ами ние ги знаем какво играят, с изритани топки напред и това е (б.р. – цитат от Боби Галчев от онзи ден). Те уж са ясни, обаче пак не са ясни. Така беше с Ботев на Коматево – гол с глава от корнер на Димитър Илиев накрая. Така беше с Левски на „Лаута“, гол на Аралица с глава, а по същия начин черно-белите биха и Лудогорец в Разград. То бива борба и изритани топки, но резултатите се натрупаха.
Но дали щеше да е така, ако в Локо Пловдив беше пълно с българи и топката се подаваше по земята и се изнасяше плавно в предни позиции? Може би при такава конфигурация щеше да има повече публика на „Лаута“. Цифрите са показателни. В предишни сезони с български треньори и предимно родни играчи в Пловдив публиката бе поне два пъти повече и без тимът да стига толкова далеч в турнира за купата.
Истината винаги е някъде по средата. Някои от така наречените ментета трудно биха били заменени от българи с идентични качества. Локо Пловдив трудно би намерил без пари нападател с габаритите и качествата на Анте Аралица, както и краен защитник като Милош Петрович. В същото време треньорът Акрапович вече ще има още повече смелост да си докара квартала от Босна, защото рецептата му засега е сполучлива. Да не говорим къде ще скочат акциите му, ако Локо Пловдив с изританите топки и борбата спечели финала за купата. Той вкара феновете и тези, които се бяха отдръпнали, в приключение. Няколко хиляди ще си направят купона от Пловдив до София и поне два часа на националния стадион. А както се казва – финалистите не ги съдят. Романтиката на „Лаута“ ще почака за сметката на борбата и изританите топки, което се оказва нелоша стратегия.
