-
-
Старши треньорът на Царско село Никола Спасов изрази своето задоволство от работата, която свърши начело на новия шампион във Втора лига. Под неговото ръководство „царете” спечелиха предсрочно промоция в елита, завършвайки 0:0 срещу ЦСКА 1948.
Наставникът даде пространно интервю за „Домът на футбола”, в което изложи своите виждания относно треньорската професия, отношението към нея, което имат собствениците на тимове в родния футбол, както и своите амбиции за бъдещето.
„Наистина усещането е прекрасно. Доволен съм, че си свършихме работата. Радвам се, че сме шампиони месец преди края, иначе другите неща са част от работата, която трябва да се свърши. Радвам се, че пак бързо успяхме и осъществихме една мечта на собственика г-н Стойне Манолов.”
„Работата е удоволствие. Не си спомням, че съм бил изморен от работа. Така се опитвам да правя нещата, че да ми е приятно. Винаги съм усмихнат, винаги има настроение.”
„Винаги се е получавало по един и същи начин във всички клубове, които съм работил. Винаги е изглеждало, че е много лесно. Не го казвам, за да си изтъквам качествата, защото съм такъв човек – доста весел, винаги се стремя да има настроение. Затова и отстрани изглежда, че е лесно.”
„Има го като вероятност да не водя Царско село в елита. На мен ми се работи определено в България. На първо място ще бъде Царско село, всичко останало ще бъде след него. От собственика зависи дали ще остана в клуба. Нямам нищо против да търся и нови предизвикателства. Няма значение на какво ниво ще бъде.”
„В България не са добре нещата. Много сме подценени от собствениците на клубовете. Нашите възнаграждения са една малка част от това, което взимат чуждите треньори. Ако тук има чужденец, ние ще работим за половината от това, което той взима. В това отношение сме доста онеправдани.”
„Какво да ви кажа? Засега визитката ми не се оценява. Като напуснах Черно море последния път, с един отбор без кой знае какви претенции в първенството взехме Купата и Суперкупата. След това стоях 6 месеца без работа, без нито едно предложение. Да не говорим за заплатите… Вие ме питате дали сме доволни-недоволни от ниските заплати, аз останах с никаква. Тогава се получи предложението да започна в Царско село, за което съм благодарен. От доста дълги години не бях работил и живял в София. Малко хора знаят всъщност, че съм софиянец. Благодарение на Царско село и г-н Манолов се върнах в софийската игра. Когато си тук, се говори малко повече, ставаш по-популярен. Работиш измежду по-влиятелни хора. Всичко това е важно в крайна сметка.”
„В България и в Европа е нормално един треньор да взима по-малко от един футболист. В играта по принцип най-важни са футболистите. Те са основните фактори, а след тях сме ние, треньорите. Ние трябва да направим селекцията от играчи, за да направим отбор, но в никакъв случай не подценявам работата на треньора. На първо място е футболистът, оттам идва разликата.”
„Не, не мога да кажа, че футболист има повече власт заради по-високата си заплата. В никакъв случай. Всичко зависи от авторитета на самия треньор в дадения момент. Един наставник се доказва с работата си и не би трябвало да има проблеми с футболисти-звезди, които имат по-големи финансови възможности. Естествено, трябва да имаме и подкрепата на собствениците и клуба. Не са рядко все пак случаите, в които треньорите не могат да се справят с такъв тип играчи. Такава е ситуацията.”
„Разбира се, че има моменти, но са били малко. Опитвам бързо да оправям отношенията си. Дори футболистът да не тръгне пръв към тази стъпка, аз се опитвам да оправя нещата. Всичко става с човешки диалог и нормални отношения. Ако не се получи, вече трябва да се разделяме. В даден момент, когато не могат да се оправят отношенията, някой трябва да си замине. Трябва да има колектив, уважение, защото иначе нещата никога не вървят.”
„Сигурно се печели и уважение по твърди начин, но това не е моят път. Не мога да кажа, че това е правилното. Аз опитвам с диалога, с добрите отношения. Дори аз съм имал и моменти, когато съм действал крайно и драстично.”
„Царско село е на Стойне Манолов. Човекът дава много, създава уникална база и това е неговото хоби. Прави го за собствено удоволствие. Публиката няма нищо общо с феновете на други отбори. Създава се една нова атмосфера, ако щете и от родителите покрай школата. Наистина няма нищо общо с клубове като Локомотив София, Славия, ЦСКА… Приемам нещата такива, каквито са. Не можем да тъжим. Има известно съжаление, че някои клубове не са на нивото, на което трябва да бъдат. За мен е прекрасно – пълно спокойствие от феновете. Единственото напрежение може да дойде от собственика. Това напрежение, което съм го имал в другите си тимове, в отборите с история, феновете винаги са били много претенциозни. Винаги имаше кой да те дразни, винаги имаше опозиция. Не съм съгласен с твърдението, че винаги има недоволни. То е вярно само в България, в чужбина няма такова нещо. Тук тази лошотия е така изградена – с негативното мислене специално спрямо старши треньора. Много трудно се работи в България при такива случаи. Поне в рамките на моя живот не виждам как ще се промени.”
„Не вярвам, че чак толкова много ще се увеличат загубите. Ако остана тук, мисля, че ще направим нелош отбор. Защо да не сме в първата шестица и да няма чак такова напрежение. Не виждам чак толкова силни отбори, които биха ни попречили да го постигнем. Непрекъснато гледам мачовете в Първа лига, следя всички отбори. Винаги съм твърдял, че имаме добри футболисти, а нямаме добри отбори. Разбира се, че нивото не ми се струва чак толкова високо. Непрекъснато играем контролни срещи с отбори от елита, макар и контролната среща да няма общо с официален мач. Мога обаче да преценя нивото на тимовете от топ 6 с нашето. Не виждам чак толкова драстична разлика. Винаги си поставям високи цели, за да бъдем мотивирани и да ги гоним през цялото време. В отбор без цели не си заслужава да се работи. Никога не ме е било страх от който и да е противник – нито в България, нито в чужбина. Липсва му самочувствието на българския футболист, това му пречи да разкрие пълните си качества. Убити хора сме – имаме го самочувствието извън терена, но на терена има комплекс за малоценност. Подценяват се. Унизително е. Това е част от манталитета на цялата ни държава, от начина, по който се възпитават по домовете.”
„Адмирал Спасов? Не знам какво да ви кажа. Това беше уникален случай с Купата на България. Мисля, че по един или друг начин заслужих прозвището.”
„На мен ми се иска да стана шампион на България, да играя в Лига Европа, Шампионска лига… Царско село е стъпка в тази посока, направихме нещо ново и положително във футбола. Емоцията на самите футболисти, начина, по който го направихме с предсрочната промоция – това те прави горд, че си го направил успешно”, завърши Спасов.
