-
-
За червена България 2019-а вече се усеща като 2018-а. Втора поредна година в рамките на една априлска седмица армейците загубиха шансовете си и за двата трофея – на теория за купата, а засега само на практика за шампионата, след нулевото реми в дербито с Левски, което отвори разлика от пет точки от върха. Но не бързайте да търсите причината в някаква мистична прокоба. Не съдбата отне на ЦСКА-София трофея, след като за втора поредна година армейците свършиха по-трудното, отстранявайки отново Лудогорец за купата. За червеното дежавю има редица предпоставки, по-голямата част от които бяха причина за провала и през миналия сезон. Но явно не са направени точните изводи.
Късата резервна скамейка и отсъствието на ключови играчи заради наказания, които бяха сред решаващите фактори за фиаското през 2018-а, натежаха и сега.
Показателно е, че в два поредни решаващи двубоя ЦСКА-София не прави полагащите му се три смени. Срещу Левски от скамейката се появиха Енрике и Евандро, а срещу Ботев – Евандро и Джеси. И това не е някаква странна прищявка на Любо Пенев. Просто сред резервите няма достатъчно опции, които могат да променят събитията на терена. Един-единствен Евандро не стига. Той се включи много добре в сряда вечерта и вкара страхотен гол. Положението на бразилеца на скамейката обаче е „Сам съм, други няма“.
В същото време и сред титулярите положението не е цветущо. Черниаускас например притежава безспорно добър рефлекс, но неумението му да играе с крака за пореден път се отрази на отбора. Колкото и вече да се пазят съотборниците му от комбинация с него, особеностите на съвременния футбол го изискват от време на време. И тогава става напечено. Той може и да е най-стабилният вратар в Първа лига в ситуациите, в които му се налага да спасява, но какво да кажем за моментите, в които трябва да отиграе топката с крак, при които червената публиката винаги изтръпва.
Няма какво да дъвчем и левия бек, след като там се изредиха шестима играчи само през пролетта. На десния фланг на отбраната ситуацията щеше да е същата, ако все пак Турицов не се беше включил с огромно желание и енергия. Той обаче е полезен единствено в дефанзивен план, ефективните включвания в атака и особено центриранията са все още непозната зона за това младо и трудолюбиво момче, което оставя отлични впечатления през пролетта на фона на нулевия си опит в елитния футбол преди това. Един класен краен защитник, освен да е стабилен в зоната си, трябва да прави поне по две перфектни центрирания на мач. А бековете на ЦСКА-София от началото на 2019-а година имат общо толкова за 12-те официални срещи! Впрочем последното не е сред силните страни и на фланговите нападатели.
Изобщо ЦСКА-София не може да разчита на ефективност по крилата, откъдето да се захранва централният нападател с добри подавания. Жоржиньо, Енрике и Али Coy имат общо една резерва – Евандро, с оглед слабата форма на Джеси. Алтернатива на Тиаго пък изобщо липсва. В отбора няма друг играч с неговите качества, няма и кой друг да центрира добре, когато той не е на терена.
ЦСКА-София не разполага с необходимия кадрови потенциал за успех на два фронта. Да, можеше да се случи, но щеше да е по-скоро чудо, а не закономерност.
И в тази посока не бе направено почти нищо през зимата след продажбата на Десподов, който освен с асистенции се отличаваше и с голове, често от статични положения. Наред с това освен Тиаго в ЦСКА-София няма друг футболист, който да може да достави добра топка от корнер или фаул. А дори и когато португалецът успее да го направи, няма кой освен Coy да реализира с глава. Показателно е, че през пролетта ЦСКА-София не е отбелязал гол след изпълнение на ъглов удар. А титли и купи се решават много често след едно статично положение. Направиха го в сряда вечерта Ботев – в последните минути, корнер, добра топка към най-високия защитник и гол с глава. Класическо изпълнение! Отделен е въпросът защо в 85-ата минута, след като си с двама души повече на терена, допускаш в наказателното ти поле борбата за топката да е четирима срещу четирима, а за капак и едната греда без играч до нея. Ако до левия стълб на вратата откъм сектор Б имаше футболист на червените, той без проблем щеше да изчисти удара с глава на Кристиан Димитров.
Серия от грешки и липса на концентрация в края на мача. Да ви е познат този сценарий? По подобен начин армейската защита допусна два гола от Лудогорец в последните 5 минути в решаващия шампионатен мач миналия сезон. Тогава обаче червените бяха с човек по-малко, а сега бяха с цели двама повече на терена. С това не свършват грешките на ЦСКА-София, които се повтарят.
И тази година червените дадоха скъпа жертва на невъздържаността на своите играчи. Капитанът и лидер на състава Николай Бодуров остави отбора в най-напечения момент заради глупава постъпка, която впрочем е рецидив за него. Той пропусна голяма част от мачовете в евротурнирите през лятото, след като отнесе три мача наказание за участие в меле, след като ЦСКА-София отстрани Рига. Сега продължи закачката с Вашчук в най-неудобния за отбора момент, и то пред телевизионните камери. Без Бодуров на терена срещу Ботев в състава на червените нямаше нито един футболист, който да е вдигал трофей. Без лидер отборът не съумя да използва по най-оптималния начин огромната енергия на публиката, която не бе пълнила така „Армията“ от полуфинала за купата срещу Берое преди 3 години. В резултат на това първото полувреме беше изцяло пропиляно, а на Кайзер се наложи да се намесва само веднъж – при първия удар в очертанията, отправен от Антов в 30-ата минута на мача! В минутите след първия гол във вратата на Ботев и дошлия веднага след това червен картон ситуацията се повтори и червените не успяха да използват мощния порив от трибуните. Те се губеха в бавни атаки и безидейност.
Никой не бива да вини Любослав Пенев, че се опита да играе и на двата фронта. Със сигурност и той не е щастлив от факта, че няма достатъчно силни опции. След като си доказал, че можеш да биеш Лудогорец в Разград за купата, след което си запазил къса точкова дистанция за първенство, отново без да допуснеш гол на неговия стадион, как да се откажеш да преследваш една от двете цели?! С ръка на сърцето кой привърженик на ЦСКА-София би отписал титлата или купата след показаното в двата мача в Разград?
ЦСКА-София отпадна за купата и е далеч от първото място в шампионата, но червените не могат да си позволят да доиграват спокойно сезона. Защото, от една страна, искрицата за титла все още мъждука, а, от друга, Левски е на шест точки отзад, но има предимство в преките мачове с две победи и равенство, което няма как да бъде заличено до края на сезона. Никак не е изключено, ако в ЦСКА-София настъпи психологически срив, третото място в един момент да се окаже по-близко от титлата. А то праща на бараж за Европа…
