-
-
Георги Георгиев, част от Пеневата чета от американското лято през 1994 г., гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е юноша на Марица и един от последните истински плеймейкъри в българския футбол. Любимец на феновете на Ботев (Пловдив) и ЦСКА. С неговото име е свързано и последното класиране на „червените“ на полуфинал в европейски турнир – през 1989 г. срещу Барселона. През 90-те години на миналия век пък опита и от френския футбол.
[yop_poll id=“22″]
– Здравейте, г-н Георгиев! Спря ли ви дъхът от зрелището Ботев – ЦСКА?
– Да. Бих казал, че мачът беше с голямо напрежение и държеше всички до последния съдийски сигнал. Аз лично съм удовлетворен от това, че стана много хубав мач, както бе и първият в Пловдив. Показа се, че в България можем да играем добър футбол, да има доста зрители на стадиона. Според мен това е пътят, за да развиваме футбола.
– Кой заслужаваше повече от двата отбора да се класира за финала?
– По принцип този, който се е класирал, заслужава повече.
– Като бивш футболист на двата отбора за кого стискахте палци?
– Аз съм неутрален в този мач, тъй като обичам еднакво и двата отбора. Просто се наслаждавам на футбола. А за това, че Ботев се класира, мога само да поздравя футболистите и техния треньор. Играха добре в двата мача и заслужено са на финал.
– Имаше много дискусии около съдията в двата мача – повлияха ли реферите на крайния резултат?
– Според мен повлияха донякъде. Доколкото знам ЦСКА имаше повече претенции в първия двубой, а във втория от Ботев. Гледах втория мач и през първото полувреме съдията свири безупречно, после естествено допусна някои грешки, най-вече за дузпата.
– Какво е да допуснеш гол с 9 срещу 11 души в последната минута на мача и то след корнер?
– Според мен е груба тактическа грешка. Първо допуснаха да се стигне до корнер. Ботев съвсем нормално беше на лимита на силите си, остана с 9 човека и ЦСКА допусна корнер. Знаеха, че Ботев има един футболист, който играе добре с глава – централният защитник и той вкара гола.
– Да се върнем на съдията – трябва ли да се въведе ВАР в България? Тези два мача между Ботев и ЦСКА станаха спектакли, но имаше и много спорни отсъждания…
– На много места вече го въвеждат, според мен трябва да го направят и в България, въпреки че малко накъсва ритъма на играта. Но пък трябват доста финансови средства, а и много обучени кадри на всеки стадион. Комуникацията трябва да е на ниво.
– Може ли да се каже, че Николай Киров надделя над своя колега Любо Пенев?
– Да, особено през първото полувреме на втория мач. Никой не очакваше такъв развой. По начина, по който Ботев пресираше вътрешните халфове на ЦСКА, които по принцип трябва да изнасят топката – Пинто и Малинов. Естествено при всяко отнемане и всяка грешка ставаше опасно. Реално резултатът на полувремето трябваше да е 0:3, ако бъдем обективни.
– Какво означава за Пловдив да има финал между Локомотив и Ботев?
– Това ще бъде празник за града. Предполагам, че е възможно и да обявят почивен ден за Пловдив, защото доста хора ще отсъстват от работа. Аз ще отида на финала. Надявам се, а и съм почти сигурен, че стадионът ще бъде почти пълен. Естествено слагам и хора, които са от София и обичат истинския футбол.
– Публиките и на двата отбора са известни като много гневни една срещу друга – не е ли време сега да призовем хората към джентълменско отношение?
– Играл съм в много пловдивски дербита. Винаги каквото е на терена си остава на него, а след това сме си приятели – и ботевисти, и локомотивци. Искам да призова да няма ексцесии и да се превърне в един истински празник. Нека покажат истинското лице на Пловдив, а не лошите страни. От десетките хиляди, едва стотици са тези, които вършат бели, но знаем за кацата с меда и за капката катран. Ако след това се коментира само това, ще бъде жалко. Призовавам двете публики да покажат какво могат на стадиона и да победи по-добрият.
– Има ли фаворит според вас?
– Естествено, че трябва да има. На пръв поглед изглежда, че Ботев е фаворит. Само че в дербитата не винаги фаворитите печелят, в много случая става точно обратното. Още повече, че това е финал за купата. Фаворити на книга може да има, но на терена, който се раздава повече и покаже повече футболни достойнства, той ще спечели трофея.
– Докога Тодор Неделев трябва да остане в Ботев? Не е ли време да направи следващата крачка, след като престоят му в Майнц беше неуспешен?
– В Майнц не му беше успешен, тъй като отиде млад. На Тошко му е време да заиграе в добро първенство за неговото ниво, където може да се развие и да помогне много на националния отбор. Но той си решава, има си съветници, има си мениджъри. За мен на 25-26 години вече е време. Идеален момент да се пробва в добро първенство.
– В годините е искан от ЦСКА, Левски и Лудогорец – трябва ли да мине през някой от тези отбори, за да направи сериозен трансфер в чужбина?
– Ботев му е достатъчен. А националният отбор малък трамплин ли е? Щом играе добре в Ботев и ако играе силно в националния тим… Ако премине в ЦСКА, а оттам мине в Лудогорец, ще стане на 30 години. А на тази възраст знаете къде ни взимат българските футболисти вече. Неделев е за отбори от средата на Испания, Франция. В Германия ще е малко трудно вече. Чувам, че от Турция го искат, но не виждам как чак толкова ще се развие там. А има огромен потенциал. Според мен загуби една-две години с Майнц.
[yop_poll id=“21″]
– Ботев стигна до своя голям мач, но ЦСКА все още мечтае за титла, която може да спечели до края на сезона. Има ли шанс за това?
– Много трудно. ЦСКА играе на приливи и отливи. Направи супер мач с Лудогорец за купата. След това в първенството много добро първо полувреме, но второто рухна психически и най-вече физически. С Левски не играхме нищо, макар че това не е отборът, който заслужава да има Левски. Лудогорец трябва да направи грешки, а ЦСКА да бие всички до края, но това е много трудно. Бяга тази титла и на ЦСКА, и на Левски. Когато си опропастил пет години, за една-две години не може да стане. А в ЦСКА са опропастени колко години? От 2008 до 2015 г. беше хаос и всеки си правеше каквото иска. Който дойде там, се разпорежда, но не става така.
– В момента сте на работа в БФС – с какво точно се занимавате?
– Много съм доволен от работата. Занимавам се с това, което най-много обичам и харесвам. Това ми е било целият живот. Селекционер съм за Южна и Северна България, без Югозапада и София. Събираме проекто-национали, родени през 2005 г. Правим два лагера във Варна и в София с 36 деца. На следващата седмица пак 36 деца. А всеки месец се въртят по 7-8 нови. Целта е да огледаме максимално много деца, да си водим записки, да си направим доклади и вече като дойде националният селекционер да му поднесем систематизирано всичко, а не той тепърва да обикаля, търси и да гледа.
– Да се върнем на младия Георги Георгиев – изневерихте ли на родния Марица, когато дойдохте в Ботев?
– Тогава нямаше такива изневери. Ботев беше огромна стъпка напред, тъй като с Марица играех в „Б“ група. Бях на 21 години и четири години се състезавах в „Б“ група. Наблюдавах всеки мач на Ботев. Дори ме искаха предната година, но тогава отиде Запрян Раков.
– Тогава Ботев носеше името Тракия – как приемахте това име?
– Никой не им викаше Тракия, а Ботев. Като влязох за първа тренировка, имаше 14 национали – младежки, олимпийски и за „А“ отбора. Не беше никак лесно, но с много воля, труд и разбира се с качества се наложих. И до ден-днешен сме приятели и се уважаваме.
– През 1985 г. Тракия-Ботев стана шампион, макар и по административен път. Как празнувахте тогава титлата и смятате ли, че това е ваша титла?
– Не, не сме я празнували. Поне нямам спомен. До три кръга преди края имахме шанс реално да станем шампиони, но свириха една дузпа за Левски в последните минути и ни изравниха за 2:2. Фактически, ако бяхме били, ставахме с равни точки с Левски и с ЦСКА. Спомням си, че стана голямо меле. Фаул имаше, но беше извън наказателното поле. Не сме празнували титлата, въпреки че играхме в Купата на европейските шампиони през следващата година.
– Помните ли тези мачове?
– Играхме с Гьотеборг, но ни елиминираха. 3:2 там и 2:1 у дома. Но предната година Гьотеборг беше спечелил купата на УЕФА, като биха Хамбургер с 3:0 в Хамбург. Не бяха никак случаен отбор.
– Мъчно ли ви е като гледате стадион „Пловдив“?
– Тъжна картина.
– Би било хубаво финалът между Ботев и Локомотив да бъде в Пловдив…
– Естествено. От гледна точка на безопасността, а и 60 хиляди да събираше стадионът, сигурно щеше да се напълни.
– Играхте в последния изключителен отбор на ЦСКА. Как се стигна до трансфера на „Българска армия“?
– Димитър Пенев беше треньор и с Боби Станков ме потърсиха. Тогава нямаше трансфери, парите не играеха.
– Пак ли по партийна линия е било?
– Не, вече беше по-спокойно. Тогава ЦСКА и Левски наистина бяха трамплин за чужбина. Мениджъри в България нямаше. Ако дойдеше някой чужденец, отиваше да гледа Левски или ЦСКА, до Пловдив рядко стигаха. Не съжалявам, тъй като отидох в голям отбор.
– Стоичков, Любо Пенев, Костадинов вече бяха звезди в отбора…
– Заварих ги там. Коце Янчев, Ивайло Киров, Трифон Иванов, Бог да го прости, Пламен Гетов, Илия Вълов…
– Определено голям отбор – с кого се разбирахте най-добре?
– С всички се разбирахме идеално. Бяхме колектив. И сега гледам първия ми календар с ЦСКА от 1988 г. – общо 18 човека с двама вратари. Играхме полуфинал за КНК, спечелихме двете купи на България, станахме шампиони. За една година изиграхме към 60 мача с 18 човека. Сега за 40 мача искаме 26 играчи, по двама-трима на пост. Нещо се обърка работата. А в Европа вече не ходим надалеч, с изключение на Лудогорец в последните 6-7 години. Може да имаме пет чужденци извън ЕС, трима играят, двама седят на пейката. Взимат по 10-15 хиляди евро. Да са живи и здрави, не е луд този, който яде баницата!
– Колко получавахте в ЦСКА?
– Към 200 лв. Даваха ни и пари за дрехи. Общо към 250 лв., но заплатата беше 100-120 лв. И отделно премиите. В ЦСКА тогава се печелеше. Живеехме добре, като биехме. А този отбор имаше само победи и едно равенство на четири мача. Премиите също бяха към 200-300 лв. Но се натрупваха и да вземеш 1000 лв. на онова време бяха много пари.
– На четвъртфинала за КНК срещу Рода трябваше да изпълните втората дузпа в реванша, Любо Пенев изпусна първата. Как се чувствахте, тръгвайки към топката?
– Бях адски спокоен. Предварително бях решил как да я бия и се получи чудесно. Въпреки че като Любо изпусна дузпата, другите взеха малко да се вайкат. После Вълов спаси, а ние вкарахме всичките до края. Класирахме се и радостта беше огромна. Не съм си и мечтал в първата ми година да стигна полуфинал в КНК, като елиминирахме силни отбори – Панатинайкос, който беше колос, за разлика от сега, Рода, носител на купата на Холандия. Не е малко.
– Какво беше да излезете на „Камп Ноу“?
– Беше стряскащо в началото. Стадион, съблекални – всичко те впечатлява. Тогава нямахме чак толкова голямо самочувствие.
– Бяхте титуляр в реванша в София – ЦСКА имаше ли шанс да отстрани Барселона?
– Играх и в първия мач, но преди това бях получил удар с коляно в мускула срещу Левски и влязох в последните 15-20 минути, тъй като много ме болеше кракът. Мисля, че нашият шанс го изпуснахме първото полувреме в Барселона, когато водехме с 1:0 до 37-ата минута, но направихме две груби грешки и ни вкараха два бързи гола. Ако беше останало 1:0 до полувремето, с Ицо и Емо напред на контраатака, можеше да стане друг резултат. Трябва да отбележа, че в първия мач Любо Пенев беше наказан, а за втория си беше счупил крака.
– На следващата година ЦСКА стигна четвъртфинал, но за КЕШ и отпадна от Марсилия в два много добри мача. Как ви звучи да сте между осемте най-добри в Европа?
– Най-силният ми мач изобщо в моята кариера беше със Спарта (Прага). Когато ги елиминирахме, те имаха седем чехословашки национали. Бяха много силен отбор и на книга бяха фаворити. А ние на „Народна армия“ ги размазахме. С много милиони за онези години Марсилия беше направил много силен състав с много големи футболисти. Неслучайно този отбор една година след това загуби на финала от Цървена звезда с дузпи. Но пък три години по-късно победи Милан на Ван Бастен и Гулит в Мюнхен. Първият мач в София беше несигурен до последните минути. И двата отбора имаха положения, но стана един случаен гол. Един искаше да центрира от корнера, изненада Вълов и така. А във Франция беше по-трудно. Имахме проблеми със състава – имаше контузии и болежки. Но и в двата мача се представихме достойно срещу такъв голям отбор като Марсилия. Щом Дидие Дешан беше резерва в двата мача, значи може да си представите. Иначе още си пазя книжката, че сме на осмо място в Европа. Тогава имаше неофициално класиране, а Манчестър Юнайтед още ги нямаше.
– За по-младите фенове това звучи абсолютно невероятно…
– Така си беше. Има много хора, които поучават младите, което е хубаво. Трябва да има повече информация и да не се забравят тези неща, защото след 20 години пък ще забравят сегашните. А трябва да има приемственост. Живял съм в западна държава 12 години и знам какво е приемственост и какво е уважение.
– Стоичков тръгна към Каталуния след тези мачове, а вие към Франция. Защо избрахте Мюлуз, имахте ли и други варианти?
– Имах други варианти предната година, но тогава не ме пуснаха, защото още нямах 28 години, а законът беше такъв. А на тази възраст вече е трудно да излезеш в отбор, който гони предно класиране, защото още нямахме никакви котировки. Ицо го взеха предната година, но на 23 години. Едно е на 23, друго е на 28. Отделно, че Ицо беше голям футболист. Всичко тръгна от двата мача с Барселона. Заминах за Мюлуз през 1991 г., а предишната година играхме един приятелски мач със Спортинг в Лисабон. Направих много силен двубой. Тогава никой не ти казваше каква е истината, но ми бяха казали, че заминавам за Спортинг. След една седмица мълчание, всичко си замина. Но кого да питаш?
– Поддържате ли връзка с хора от клуба Мюлуз?
– Поддържам, да. Вече не са същите хора. За мое най-голямо съжаление клубът Мюлуз е тотална разруха. В момента е в пета френска дивизия, което значи аматьори отвсякъде. От 2004 до 2010 г. бях в детско-юношеската школа на Мюлуз.
– Изминаха 25 години от онзи мач на „Парк де Пренс“. Има ли нещо, което не сте разказвали за начина, по който вкарахте Стоичков и Любо Пенев във Франция?
– Не, няма нищо. Всичко съм разказал около стотина пъти. Освен, че Любо бръкна в гардероба, много хареса едно мое сако и го облече да види как му стои. А и че пихме малко червено винце горе в един ресторант.
– И все пак как се стигна до ситуацията да отидете да ги вземете на границата?
– Нямаха френски визи. Бяха на лагер в Германия. Боби Михайлов ми се обади, говорихме и с Вальо Михов. За да влезем в Германия, пък с Боби ни трябваха немски визи. И едни наши приятели ни показаха един път, където вече нямаше граничари и военна полиция. Там ги чаках през нощта и ги закарах.
– Как ви приеха с Боби Михайлов в Мюлуз след мача с Франция?
– Идеално. Боби имаше проблеми преди мача в продължение на един месец. Но след срещата с Франция, още на следващата събота беше титуляр. Хвана една дузпа, пази страхотно. Малко ги бъзиках, но беше нормално.
– Не играхте нито една минута на световното първенство, но всеки един от вас, които бяхте в САЩ е със статут на герой завинаги на България. Ядосан ли сте на Димитър Пенев, че не ви пусна нито веднъж?
– Не, не мога да се ядосвам. Естествено, имаше някакво съжаление. Тези седем играчи до последно се надявахме и тренирахме зверски с надеждата да играем в мача за третото място. Но станаха някои неща, не можах да разбера. Ако ни бяха пуснали, пък бяхме паднали с 0:4, щяха да кажат: „Вижте ги тези…“ Сега си говорим и се шегуваме, че ако бяхме ние на терена, щяхме да ги смачкаме шведите.
– Оттогава измина четвърт век – защо затъваме? Защо вашето поколение не продължихте тенденцията българският футбол да върви нагоре, а стоим на стадион „Пловдив“, който е в много лошо състояние?
– Много дълга тема. Защо затъваме? Едно време много обичах да гледам един мюзикъл „Криворазбрана цивилизация“. За съжаление в последно време не го дават. Но ние май имаме криворазбрана демокрация, защото спортът е държавна политика навсякъде. Ако някой мисли обратното, жестоко се лъже. Закон за спорта имаме ли? Аз не знам. Имаме някакъв, който щяхме да сменяме, но вече не съм в течение, признавам си. Щяхме да го сменяме, пък нов да правим…
– На хартия има закон.
– Е, то има закон, ама не бил добре. Ако дам 100 лв. на даден клуб, ще ми вземат 120 лв., аз това знам. Срамна работа! Хората правят друго – ако дадеш 100 лв., приспадат 20 лв. и плащат данък на 80 лв. За него е все едно дали ще даде тези 20 лв. на държавата или на клуба, но като обича футбола ще ги даде на клуба. Тук все умуваме нещо, а има закони в Германия, Франция и Англия от 300 години. Да идем да препишем един, като не можем да го измислим! Нека го препишем и да го въведем – толкова ли е срамно? На стадион „Пловдив“ са играли Барселона, Байерн (Мюнхен), световни и европейски шампиони, носители на КЕШ, а вижте как изглежда сега…
– Бяхте част от „най-златното поколение“ на България. Може би това е причината да имате малко мачове в националния отбор. Все пак кой от тях е най-добрият?
– В националния отбор наистина имам малко мачове, тъй като конкуренцията беше огромна. Пламен Гетов, Христо Колев – Бащата, Гошо Йорданов, Краси Балъков, Лечката, а и колко други още… А сега, за съжаление, нямаме нито един за този пост. Може би най-добрият мач направих януари 1994 г. в Сан Диего с Мексико. Завършихме 1:1. Всички бяха доволни и може би там показах, че още има хляб в мен.
– Как решихте да се върнете в ЦСКА в края на кариерата ви?
– Не ми се говори много на тази тема.
– Защо?
– Тогава Мето Деянов се контузи, счупи крак. Лъчо Танев ми се обади. Мислих и се върнах. Според мен беше малко грешка, но както и да е.
– Заради една изпусната дузпа ли?
– Не. Грешка е, че организацията не беше на нужното ниво. Като се върнах, клубът беше на 12-13-о място. Почнах да играя септември- октомври. ЦСКА беше тръгнал много слабо. Точно пристигнах на аерогарата и бяха паднали в Добрич 0:2 от Добруджа. Вторият сезон играхме добре. А тази дузпа и до ден-днешен си ми стои.
– Беше в полуфинал за купата на България срещу Левски на „Българска армия“. „Червените“ водеха с 2:0…
– Да, и изпуснах дузпа. При 3:0 ставаше друго. Но играхме и с човек по-малко тогава. Както и да е. Пламен Николов ми я хвана добре. Като се видим с него се шегуваме. Той казва, че са го оставили в Левски заради мен, защото преди това искали да го гонят.
– Често ли сте изпускал?
– Изпускал съм дузпи, но тази е най-фрапантната. Но и много съм вкарвал. Примерно тази с Рода е по-важна, нали? Всеки изпуска дузпи. Въпросът е, че след три месеца напуснах ЦСКА, върнах се в Марица и играх на стадион „Българска армия“, а цялата публика ми пляскаше.
– Къде нареждате Марица в отборите на сърцето ви?
– Марица ми е още от детството. Като си спомня къде сме тренирали, направо тръпки да те побият! Сега не може да закараш дете там.
– Какво е състоянието на Марица в момента?
– Нямам големи наблюдения в последно време. Във „В“ група е, там им е мястото. Лошото е, че школата не е на това ниво, което беше по една или друга причина. Има деца, но най-талантливите отиват по други отбори.
