-
-
За Левски е добре, че понякога денят не се познава от сутринта и понякога малките детайли сериозно накланят везните в желаната посока. Мачът с Черно море не стартира добре. Малко след 30-ата секунда вече имаше центриране отляво по атаката на гостите, но търсеният Ндонгала остана малко под топката. А разиграването на Черно море бе близко до образцово – още с първия сигнал зелено-белите разцъкаха като по учебник, подадоха си я няколко пъти напред, докато не се стигне до заключителното подаване. Това бе разиграване на научен отбор срещу ненаучен отбор, какъвто безспорно е Левски. Или хайде, нека да бъдем по-ясни – Черно море показа, че всичко, което виждаме в отбора под ръководството на Илиан Илиев, е тренирано, отработено, показвано, отигравано. В първите минути на мача сините по-скоро гледаха отблизо. По-късно по същия начин имаше центриране от левия фланг на Черно море, пак нямаше намеса на вратаря Михайлов, този път същият Ндонгала все пак достигна топката с глава, но не успя да уцели вратата.
Както казват политиците – това бе ясен знак. Тоест, очакваше се Левски да изиграе поредния си труден мач срещу този съперник. И много голяма мъка по пътя към голямата цел – първа победа на „Герена“ за годината. Майтапът настрана, но сините нямаха успех на своя стадион до 12 май, което си е общо взето половин година. В началото момчетата на Гошо Дерменджиев бяха несработени, после бяха смутени от пълния стадион, после от почти празния, пък ги пратихме на националния, за да нямат притеснение от сините седалки на „Герена“, и изобщо насъбраха се какви ли не причини за серията от непобеди. Идеята наистина беше дори без никаква игра, дори с някакво надлъгване, изклащане и както още искате го наречете, Левски да спечели три точки от един мач на „Георги Аспарухов“. Всъщност това бе последният шанс за победа у дома от началото на годината и в редовния сезон, и в плейофната фаза, защото до края предстоят три мача на други стадиони. И накрая евентуално – обичайният бараж за Лига Европа отново на „Герена“.
Щеше да стане прекалено голямо напрежението и огромни очакванията в този бараж – да се търси и първа домашна победа за 2019 година.
Но понеже денят не се познава от сутринта, мачът на Левски с Черно море пое желаната синя посока в момент, в който Станислав Костов за пореден път показа, че умее да е на точното място в точния момент. Не трябва да подминаваме и перфектното центриране към него, но, общо взето, тази ситуация реши мача. Както се казва, отнесено до защитата на Черно море – миг невнимание, цял мач страдание. От този момент нататък сините играха като развързани. Разбира се, действията не бяха някакви маркови и част от избистрена вече физиономия, но пък настроението компенсираше всичко. Няма как да подминем и влиянието на треньора. Макар и временен, Гошо Тодоров сякаш се старае да даде всичко, което може, че и още повече. Друг на негово място би разпоредил по-прагматични действия, ако може Черно море да се юрне да изравнява и да се дебне за втори гол на контра.
Левскарите обаче, като че ли приеха и доза риск, което се дължи на треньора, а тактиката беше – мачкай съперника, докато е на колене. И така от дума на дума Левски рано-рано вкара пет, забележете – цели 5 гола, и то не на кой да е, а на известния като затворен отбор Черно море. И то при Илиан Илиев, който е един от най-добре разбиращите в дълбочина дефанзивна фаза на играта. На всеки гол Гошо Тодоров се радваше все едно той играе, а на някое грешно отиграване наставникът на сините реагираше така, сякаш Левски изостава в резултата и няма време за обрат. Както се казва, временният наставник гори в играта и е част от мача, нещо, което не може да се каже за адаша му предшественик. Прекалено академичното поведение на Дерменджиев подхожда на научен на футбол отбор. На тим, който няма изяснена игра, му е необходим специалист, който да ръчка огъня непрекъснато. Не че нещо ще стане с вълшебна пръчка, напротив – реална е вероятността до края на сезона, включително и баражният мач (особено ако е със Славия) Левски да не успее да вкара общо 5 гола, колкото отбеляза на Черно море.
Гостите наистина изпуснаха тънките детайли, няколко пъти повториха едни и същи грешки и като цяло в големи момента от мача бяха зрители така, както сините бяха зрители през първите десетина минути. Когато Левски наистина този път дори излезе извън влиянието на разпаления треньор, който искаше още попадения след 5-ото, Черно море върна един гол, който имаше специфичен почерк. Седемцифреният като стойност Мартин Минчев подаде в огневата зона пред Николай Михайлов – точно там, където защита и вратар трудно се разбират кой да се намеси, кой да излезе и кой да пресече, и абсолютно непокритият Дани Кики в свой стил с едно докосване само насочи топката във вратата на сините.
Накрая интересното е, че видяхме очертаващия се провал на зимната селекция на сините. Да ги пита човек за какво точно им бяха Валери Божинов и Мартин Райнов. Ами нови попълнения – резерви, това изобщо не е подход, с който Левски да направи силен отбор и да преследва сериозни цели.
Последвайте KotaSport.com в Instagram ТУК
