Легендата на ЦСКА Георги Димитров-Джеки даде интервю за „Тема спорт“ във връзка с дербито между ЦСКА-София и Лудогорец (0:0) и перспективите пред „червените“. Той е на мнение, че ако не се сложи край на треньорското текучество, ЦСКА-София ще продължи да записва неуспешни сезони.
Господин Димитров, след равенството между ЦСКА и Лудогорец титлата изглежда, че ще остане мираж за армейците за 11-а поредна година…
– Нали знаете поговорката: „Господ помага, но в кошара не вкарва“. Това важи с пълна сила за ЦСКА този сезон. Отборът получи много шансове да измести Лудогорец, но трябва да има и класа, за да стане шампион. Освен на терена обаче класа трябва да има и в хората, които ръководят процесите в клуба. Не визирам собствениците, а тези под тях. С тези треньори, ръководители и играчи възможностите на ЦСКА са такива – второ място. А аз съм притеснен да не стане и трето, защото в Левски има подем. От друга страна, психологическият фактор също може да изиграе много лоша шега на ЦСКА. Дано отборът да не рухне в оставащите мачове, защото е възможно да се случи. Едно е да облечеш червения екип, а съвсем друго е да го носиш гордо и с успех. Явно на футболистите им тежи много. Феновете два пъти напълниха стадиона – в реванша с Ботев и сега с Лудогорец. Но играчите на ЦСКА сякаш не играеха пред своя публика. Те се бяха уплашили. И това им натежа в събота. Видяхме и изпълнителя на дузпата Coy колко беше притеснен. То затова големите играчи се показват в големите мачове. Явно в ЦСКА такива футболисти няма. От друга страна, треньорският пост също се оказа проблем този сезон. Само с публика не става.
Изпуснатата дузпа ли се оказа моментът на пречупване за ЦСКА? Отборът влезе силно в мача с Лудогорец, но бързо изпусна парата…
– ЦСКА наистина започна добре, но… За мен проблемите стартираха от двубоя с Лудогорец за купата. След като победиха, играчите се радваха все едно са спечелили европейското първенство. Не бяха хванали рибата, а вече бяха сложили тигана. Повярваха си много, а до края на сезона имаше още доста мачове. И сега отборът е на път да остане за пореден път с празни ръце. И нека да не търсят причините, където не са. Пак тръгнаха да се оправдават със съдиите. Аз предлагам всеки да коментира това, от което разбира. Представете си какво ще стане, ако реферите започнат да анализират онези кьопавци, дето ритат топката. Просто в ЦСКА постоянно търсят под вола теле. А кой им е виновен, че не могат да спират топката и изпускат дузпа в най-важния момент?! И друго ми прави впечатление – след края на мача с Лудогорец футболистите на двата отбора се прегръщаха, целуваха, разменяха си фланелки… Битка ли водят или какво?! Сякаш я няма спортната злоба в ЦСКА. Ей така малко да се отбие номерът… И къде си тръгнал да ставаш шампион с тези играчи?! Пинто го нямаше цял мач, Евандро и Джеси бяха абсолютни фигуранти… ЦСКА в повечето двубои играе не с един, а с по 5-6 човека по-малко. Чорбаджийски поне действаше семпло срещу Лудогорец и му върза. Той дава всичко, което може, и се представи доста стабилно. И все пак – при толкова слаб Лудогорец няма с какво да се оправдаваш.
Защо ЦСКА не успява да се възползва от грешните стъпки на Лудогорец?
– Толкова си могат. На Лудогорец не съм им фен, но им следя развитието. Поне в три от случаите те бяха направени шампиони от ЦСКА и Левски. Просто грандовете приключваха с футбола още по Нова година. И през пролетта Лудогорец спокойно си трупаше аванс. Тази година Разград направи много гафове и интригата се запази и през пролетта, но явно ЦСКА и Левски вървят надолу, вместо да се развиват. И сега всички ще обясняват, че мачовете в евротурнирите са им по-важни от първенството. Добре, но ти като отпаднеш в предварителните кръгове, каква полза? А като ни гледам трите водещи отбора, не виждам кой може да направи пробив в Европа. Те си тъпчат на едно място.
Какъв е основният проблем в ЦСКА, за да липсват трофеите?
– Процесите в клуба трябва да се ръководят от хора, на които са им ясни. Аз не виждам никаква последователност. На някой нещо му щукне и го прави. Треньорите се сменят през два-три месеца. А ръководителите в клуба са десетки. Аз не знам в Източна Европа дали има друг клуб с толкова директори и съветници. Навсякъде шефове, ама шефове на водопад. Кой за какво отговаря, едва ли някой знае. Пейката пък трябва да е дълга 25 метра, за да може щабът да се събере. Ако не се направи сериозна промяна, още дълго ще си дълбаем на едно място. Те и Лудогорец поеха по този път. Късно се сетиха да реагират и ще им трябва много време да излязат от кризата, защото те сега наистина са в криза. Да се върнем обаче на ЦСКА. За Ел Маестро вече съм казвал, че не ставаше за този клуб. Любо пък така и не може да реши треньор ли иска да бъде, или президент на БФС. Сега можеше да се кандидатира за евродепутат. С тази левачка сигурно левицата ще го привлече. Той дойде и започна да поучава и анализира съдиите. Даваше съвети и на журналистите. А за отбора дали му оставаше време да мисли изобщо?! Сега пък дойдоха тримата от запаса. Аз такова чудо не помня да е било – триумвират начело на ЦСКА. Абе всичко е пълна каша. И как искат да станат шампиони по този начин? Азбуката започва от А, Б и В. Те обаче я стартират от Р. Жалко за феновете и жалко за ЦСКА, защото това е велик клуб и не заслужава такива резултати. В момента ЦСКА се намира в омагьосан кръг и забива надолу. Копаем дъното, както ракетата копае метрото в София. И като се мине малко време, някой излиза и се изцепва, че е оптимист за бъдещето. Казва две приказки как ЦСКА ще си върне славните години и после какво – пак гледаме същото, което беше досега. Завъртаме се на 360 градуса. Тоест се връщаме, където си бяхме…
Какъв е изходът от този омагьосан кръг?
– Да се назначи един свестен, организиран треньор, който да вкара ред и дисциплина и после да се намерят качествени футболисти. Обаче да не повтарят старата песен – първо да привличат играчите, а после треньора. Процесът трябва да е наобратно. Проблемът е, че в България повечето треньори са безгласни букви. Те са като гвардейците пред президентството – имат само представителни функции. Трудно е да намериш качествен специалист. Аз сега като ги слушам треньорите, ми става смешно. Единият вика: „Пейката ни е къса“, а другият: „Имаме 25 страхотни футболисти“. За какво повече да говорим…
Има ли все пак ЦСКА някакви шансове да направи чудо и да стигне до титлата този сезон?
– За първото място всичко до края е ясно. Аз нали казах, че се притеснявам дали втори ще завършим. Всичко зависи от следващия кръг. Гостуваме на Берое, а като ги гледам, в последно време играят добре и като едното нищо могат да ни създадат страхотни проблеми.