Сивосиньо срещу яркочервено в менюто за големия мач на 4 март

0
- -

Вчера вто­рият и тре­тият в кла­сирането изиграха може би последните си мачо­ве в това първенство от те­зи

[sociallocker id=5830]

позиции. Левски от втора, ЦСКА от трета. С оглед на показаното в първите три кръга от пролетната част на шампионата не е никаква фи­лософия да се прогнозира, че местата ще се разменят, а новите позиции ще останат непроменени до края на сезо­на. Както е напълно ясно, че това е един

почти безсмислен спор

след като първото място е отдалечено на светлинни го­дини от някогашните два гранда. Големият мач в събота следобед е свързан само с едно голямо очакване. Разди­раният от всякакви пробле­ми Левски ще бъде ли довър­шен на терена с нещо повече от 2:0, или приближаващата се загуба ще бъде само рутин­на или дори ще бъде измъкна­то нещо. И защото при едни­те страхът е прекалено го­лям, а при другите самочув­ствието необосновано, сини­те опасения ще са напразни.

По дефиниция, ако мачът бе наистина голям, на „Гере­на“ още днес трябваше да бъ­дат с нов треньор. Някой, който може да измисли нещо и да забърка бърза магическа формула. Понеже мачът няма никакво значение, в глобален аспект оставката на Елин Топузаков е излишна. Непри­ятно е, че може би точно той ще е треньор на Левски в дербито, но последствия­та няма как да бъдат фатал­ни. Евентуално може да бъде помислено за следващите два синьо-червени сблъсъка, кои­то предстоят след това в плейофите. Най-малкото, за да бъде избегната нова не­приятна за Левски поредица.

Как влиза символичният домакин в мача на 4 март? Във възможно най-лоша кондиция. Всички възможни греш­ки и глупости вече са извър­шени. Слаб отбор, слаби фут­болисти, слаб треньор, ни­каква концепция за футбол. Това са пресните впечатле­ния от видяното в първите три пролетни мача. Няма въобще какво да се губи вре­ме с тактики, стратегии -сините са слаби като кучета, както гласи лафът. Слаби и на моменти жалки и безпомощ­ни. Но има рецепта как да бъ­дат само слаби, но не и жалки в събота. Трябва да правят само едно, да пречат на про­тивника. Прибрано, защит­но, наситено и най-вече да внимават да не пуснат бърз гол. Така както го направи Ботев вчера на „Армията“. Колкото по-дълго остане 0:0, толкова по-добре за тях. Ако не успеят да го направят, значи наистина са най-нека­дърната банда, която е била събирана някъде, за да играе футбол.

Елин Топузаков няма какво толкова да го мисли. Копира направеното от Гонзо, Феро и Белия и дотам. Защита, за­щита и пак защита. Осем не минават центъра, а напред Нар и още едно тъмнокожо момче да се правят, че при­тесняват съперника. Това е, друг вариант няма. Няма нуж­да от повече приказки, дока­рали са го дотам. Но не са ви­новни те, виновен е този, който поръчва музиката. За­щото трябва наистина да си доста изобретателен, за да измислиш начин да плащащ 8 милиона годишно за такива неадекватници. Куцо, сака­то, просто, алчно, бездарно, нахално – всичко това е било събирано и селектирано по възможно „най-прецизния“ на­чин. А като гледам как стран­но се контузват и си изкар­ват жълти картони, май и ги е страх от предстоящия мач в събота. Не случайно Люпко твърдеше, че по-слаби фут­болисти Левски никога не е имал. Но пък в негово лице имаха велик треньор.

Но дяволът не е толкова черен, пардон, червен

Maкap и преобразени през пролетта, армейците все още не са завършена машина за победи. Тръгнали са по пра­вилен път, но за хубавите не­ща се иска време и търпение. Техните важни мачове тази пролет са с Лудогорец, там ще проличи до каква степен Стамен Белчев е насочил не­щата в правилната посока. И понеже написах два пъти пра­вилно, каква ирония на съдба­та…. Това, което привържени­ците на ЦСКА най-много нена­виждаха, сега им се сервира и те страхотно много му се радват. Е, приятели, това е правилният футбол на Мъри Стоилов, който вие толкова много иронизирахте. А сега сте доволни! И един съвет към феновете на „Армията“ за повече търпение – правилният футбол не е лесен за разбира­не. Понякога изглежда бавен, монотонен, не достатъчно атрактивен. Но само с него се трупат точки и се постигат постоянни успехи.

ЦСКА игра правилен футбол в първите си три пролетни мача, понякога по-видимо, по­някога по-невидимо. Силно второ полувреме в Каварна, още по-силно първо в Стара Загора. Трудничко и неефика­сно с Ботев, но почеркът е един и същ. Играчите знаят за какво са излезли и към какво се стремят. Лесно им е, защото са подготвени психически и физически. В главите им е идеята как да развият кон­цепцията. Повечето пробле­ми от периода на Йорданеску са напълно изчистени. Няма самоцелни действия. Отбо­рът зависи само от индивиду­алните качества на отделни­те футболисти. Колкото и да му се иска на Белчев, няма как да научи Чорбаджийски да спи­ра и подава топката. Но с Бодуров вече има стабилност. Недялков пък вече си знае уро­ка да присъства стабилно във всяка атака. Арсенио трудно ще си промени коефициента на полезно действие, но кога­то го направи, пасът винаги е голов. Кулма е футболист, който с всяка изминала мину­та става по-безличен, но за полувреме и нещо върши ра­бота. Новите играчи Кубемба, Каранга и Меркадо изглеж­дат като добри попълнения. Но това, изглежда, често е лъ­жовно. И естествено стигам до голямата звезда Руй Педро. Много съмнения предизвика неговото  присъствие през есента, но сега се вижда вече, че не случайно е играл на висо­ко ниво и е вкарал хеттрик в групите на Шампионската ли­га. И се прави разлика между него и Диого Виана. Но най-важното е, че отборът играе правилно и ако остане на то­зи път, ще има сериозни резул­тати. Затова дали даден от­бор върви във възходяща ли­ния има един меродавен факт – колко голове допуска. Вижте статистиката и

това говори повече от

всякакви писания. А това, че головете падат трудно и на­края на мача, също е нормал­но, както е казал народът, за хубавите работи се иска вре­ме.

Това обаче, което не се ха­ресва, е, че кадрово се върви към вариант Лудогорец. По-малко българи и все повече чужденци, факт е, че Десподов бе болен, но Възниква Въ­просът къде са Колев, Анге­лов, Малинов, Георгиев. Мла­ди момчета, за които винаги по инерция казваме, че са бъ­дещето на БГ футбола. При това Стамен Белчев много добре познава техните каче­ства, но явно желанието за резултати го притиска.

Но приказките за българ­ското няма никога да секнат. А всеки клуб с високи цели иска резултати. А те идват с игра. Такава при ЦСКА вече е налице. Намерен е и треньо­рът, който може да изгради платформата за по-големи ус­пехи. Но сега му е розовият период, тепърва ще става все по-трудно. Тази година е преходна, следващата е ре­шаваща.

Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“

Снимка: novsport.com

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК

[/sociallocker]