Боримиров: Не очаквах да ме освободят, никой не ми е искал отчет, с Павел Колев не сме приятели

0
- -

Доскорошният директор на ДЮШ на Левски Даниел Боримиров даде специална пресконференция, на която разкри каква е свършената работа от него и екипа му в клуба. Легендата на “сините” бе освободен от длъжността, като днес даде подробности около създавалата се ситуация. „Когато поех поста директор на ДЮШ на Левски през юли 2014, аз застанах по същия начин пред вас, както и днес. Направих една презентация за развитието на ДЮШ и след като приключиха моите взаимоотношения с клуба, аз съм длъжен да дам отчет за това каква работа сме свършили за пет години. Искам да благодаря на всички хора, които ни помогнаха и даваха мило и драго, за да може школата да върви. Изградихме четири нови съблекални и един чисто нов изкуствен терен. Искам да благодаря на всички треньори, с които работех. Смея да твърдя, че направих един много добър колектив и сами ще видите какви успехи е постигнал“, започна Боримиров.

„От клуба никой не ми е поискал отчет за свършената работа. Държа да кажа моето мнение. С Павел Колев сме познати, но не и приятели. За мен думата приятелство значи много. Не знам как с човек, с когото сме се виждали много рядко, мога да нарека приятел. Никога не сме разговаряли за школата. В последната седмица преди моето отстраняване от клуба имахме две срещи с него, но на тези две срещи се изискваше ремонт на общежитието и подмяна да тревното покритие на игрище Зора. Не ми е изтъкнато нищо като причина за освобождаването ми. Когато човек си върши работата по един безупречен начин, не е очаквано освобождаването. Показахме с цифри какво е направила школата. Базата, с която ние разполагаме, ако я съпоставим с тази на Лудогорец и Ботев, ние сме едно джудже“, допълни бившия полузащитник.
„Не мога да проумея, че ще разваля нещо работещо. Ще се радвам, ако вие разберете каква е истината. Нямам думи. Хората се преходни, Левски е вечен. Аз няма да спра да обичам Левски, защото ми е дал много и ме е направил това, което съм. Формулата на успеха е, че съумях да направя един изключителен колектив от треньори, които повярвахме. Всеки идваше на работа зареден и трупаше опит и знания. Всеки искаше да върви нагоре. Това са неща, които трудно се постигат. Когато човек вярва, ще успее. Единствено ме боли от това, че ще се разделя с треньорите. Срещнах едни прекрасни хора, които обичат Левски и дават всичко да развиват децата на Левски. За развитието на школата не сме водили никакви разговори с Павел Колев. През последния месец с него сме се видели два пъти“, каза още Боримиров.
„Можете да си извлечете нужните поуки. Най-тежкият период беше, когато в Левски нямаше пари. На мен ми беше много трудно да накарам треньорите да идват на работа с единствената мисъл как да тренират своите възпитаници. Заплатите не бяха големи. Между 800 лв. и 1000 лв. Зимните месеци, когато разходите са по-високи, е много трудно. Раздялата с треньорите е един от тежките моменти. Има отчетност в клуба и дарения. От даренията съм плащал на треньорите. Питал съм много пъти защо клубът не инвестира в школата. Няма никаква промяна от 13 години. Надявам се Васил Божков да направи тази промяна и да започнат да се изграждат игрища. С едно изкуствено игрище е трудно. Видяхте, че юношите по никакъв начин не отстъпват на платените чужденци. Нужда е вяра и търпение“, допълни легендата на „сините“.

„В България обичат хора, които са послушковци. Може да съм неудобен за някои хора. Да изразявам мнението си свободно и да казвам какво трябва да се случи. Георги Йомов сам избра своя път и реши да напусне. Това стана една седмица преди започването на шампионата. Той реши да напусне Левски и да отиде в Славия. Георги Йомов е добър футболист. Следя развитието му и му пожелавам успех. Тук е моментът клубът да има позиция. Когато подписваш договор, идваш в Левски да работиш с наличните футболисти. А ние махаме предишните, идват нови. Как ще се обиграе този отбора? За изграждането на един отбор ти трябват две-три години. Имаше момент при Делио Роси, който не разчиташе на хора от школата. Момчетата бяха на кантар и мислеха за напускане. Много исках да има втори отбор, за да направим този нужен преход от юношеския към мъжкия футбол по-плавен“, завърши Боримиров.