-
-
Александър Станков изкара няколко месеца в Локомотив (Пловдив) и си тръгна от „Лаута“ след спечелената Купа на България. Известният треньор, водил младежкия национален отбор, ЦСКА, Черно море, а и „смърфовете“, беше в ролята на консултант на собственика на клуба Христо Крушарски.
Станков даде обширно интервю за БЛИЦ , в което разкри, че не се е разбирал с Бруно Акрапович. А още с пристигането си в Локомотив категорично обявил пред босненеца, че няма желание да го наследява на треньорския пост.
– Защо се раздели с Локомотив (Пловдив) и с какви чувства си тръгна от „Лаута“?
– Не съм крил никога, че Локомотив е един отборите в България, който ми е на сърце. Изкарал съм на „Лаута“, както много хубави, така и много тежки моменти. Когато Крушарски ме покани да помагам, не се замислих изобщо, бях свободен в този период. На Локомотив бих помогнал по всяко време, стига да не съм ангажиран с друг клуб. Уговорката беше да съм до края на шампионата и след това тръгвам по своя път – да си търся отново работя в чужбина.
– Каква точно беше позицията ти в Локомотив?
– Нещо като спортно-технически директор. В този кратък период опитах да помогна с каквото мога, да се направят промени в работата на школата, да се подобри комуникацията в клуба, да се промени атмосферата в Локомотив.
– Предлагаше ли футболисти на треньора Бруно Акрапович?
– Да. Преди два месеца му предложих Христо Златински да тренира с отбора. Мислех, че специално той може да помогне на Локомотив. Златински тренира месец с отбора, но не срещнах разбиране от страна на Акрапович.
– Не зачиташе мнението ти ли?
– Акрапович си има свои виждания и идеи за футболистите, които иска в Локомотив. Това беше първото ни неразбирателство. Продължавам да бъда убеден, че Златински може да свърши работа на Локомотив. Той е легенда на Локомотив, феновете много го обичат. Беше готов да остане за постоянно, но Акрапович реши, че не му е нужен.
– Когато започна в Локомотив, логично се заговори, че може да замениш Бруно Акрапович.
– Никога не е имало такъв момент. И на Акрапович му казах още в началото, че няма как да го заменя. Бях категоричен, въпреки това той не ми повярва. Казах и на Крушарски, че това е условието ми – нямам желание да ставам отново треньор на Локомотив.
– Защо не бяха предложение нови договори на малкото българи в клуба? Димитър Везалов, Янко Ангелов и Асен Георгиев вече преминаха в Хебър.
– Уж идеята беше да се привличат българи, но засега това не се случва. Изискванията на Крушарски бяха селекцията да бъде изцяло акцентирана върху наши футболисти. Не виждам обаче да се акцентира към българското.
Бях подготвил списък с 12 имена, които са млади български футболисти с потенциал. Създадох едно звено, с което обикаляхме и гледахме мачове дори и от Трета лига. Много трудно се намират качествени български футболисти, но въпреки това мисля, че открих няколко добри момчета, които с малко повече търпение и работа биха помогнали на Локомотив (Пловдив).
– С Акрапович дискутирахте ли играчите, които си харесал за Локомотив?
– Изобщо не се стигна до този момент. Като си тръгвах, оставих списъка – целия труд, който съм свършил. Но не знам дали ще прибегнат до привличането на някои от тях. Забелязваме как на „Лаута“ се залага предимно на чужденци. Винаги съм бил против тази стратегия. По-добре да се дава шанс на млади български футболисти, отколкото да се привличат недоказани чужденци, някои от втора-трета дивизия дори, които изяждат хляба на нашите момчета. Да, в Локомотив се постигна отличен резултат с този отбор и с политиката да се налагат футболисти от Балканите – предимно сърби и хървати, но ако говорим за поставяне на основа за бъдещето, това не е правилна политика. Същото нещо се наблюдава и в другите ни отбори.
– Продължават ли да се раждат футболни таланти в България?
– Определено се раждат, има качествени момчета. Темата с талантите я въртим от години. Всички знаят какъв е проблема, може би от 15-ина години вече. И само се заблуждаваме, че правим нещо. Убеден съм, че има таланти в България. Нивото е спаднало, но таланти все още се откриват. Но не им се дава шанс да играят в отборите в Първа лига. Абсолютно убеден съм, че във всеки клуб от родния елит има поне по едно момче като Мартин Минчев от Черно море. Въпросът е да има клубна политика, треньорът да е смел и да се дава възможност на младоците.
– Не обичаш Левски, но видя какво се случи на „Герена“ – в последните кръгове от шампионата се налагаха младоците начело със Станислав Иванов и Деян Иванов…
– Не е правилното определение, че не обичам Левски. Да, цесекар съм по рождение, но уважавам Левски. Всяка година, особено от Левски, излизат поне двама качествени юноши. И после какво става с тях? Преотстъпват ги първо в един клуб, после в друг, след което се губят някъде по трасето. В последните години, ако всеки сезон налагаха поне по един свой юноша, сега щяха да имат ядро от 4-5 момчета, които да са основни футболисти.
Както на „Герена“, така и в ЦСКА, всяка година вадят по един много талантлив юноша, който не отстъпва по нищо на Минчев от Черно море, когото посочих за пример. Трябва да се налагат младоците, това е.
– Има ли вариант отново да заработиш в Китай?
– Разбира се, направих добро име в Китай, въпреки че преди една година, когато се завърнах от там, бях на една пресконференция, след която някой от колегите ти се постара да вкара думи в устата ми, които излязоха в един от най-четените спортни сайтове в Китай. И за съжаление просто това е много показателно какво правим ние, какви бели си създаваме на самите себе си.
– Какво точно се е случило тогава?
– Не съм предполагал, че ще ми бъде създадена подобна беля. Колегата ти е пратил на китайците как съм бил говорил, че имали проблеми във футбола, че подрастващите не тренирали добре, че нямало таланти. Това ми изигра много лоша шега и ми наруши имиджа в Китай, който толкова години градих. Някой злонамерен българин по някакъв път е стигнал до въпросното китайско издание, предоставил им е измислени мои думи, и това беше публикувано в най-четения им спортен сайт. Обадиха ми се колеги-треньори и мениджъри, от тях разбрах. Те също са останали много изненадани след като са прочели.
– Опита ли да разбереш кой ти е създал този проблем?
– Още не мога да разбера кой извърши това злодеяние. Определено той не е мъж, за да излезе срещу мен и да си признае. Но как да се покаже, след като всичко е изопачено?
Сигурен съм, че е някой от журналистите, присъствали на въпросната пресконференция, на която гостувах, след като се прибрах от Китай. Беше направена много лоша интерпретация. После ходи се оправдавай, че не си го казал. Ние, българите още не можем да проумеем, че трябва да се радваме на всеки български успех в чужбина. Защото това после повлича още наши треньори и футболисти.
Ние сме си виновни, че нямаме лоби зад граница. Не сме като сърбите и хърватите, например. Те се бранят, създават си лоби – нещо, което българите не постигаме в чужбина.
С думите, които бяха вкарани в устата ми, се попречи доста. Вместо сега да отида отново в Китай и да взема българи за помощници, футболисти, да си помагаме… Много голяма част от живота ми премина в Китай. Винаги съм изтъквал колко уважавам китайците, както и те мен. Създал съм добро име, имам приятели там. Просто те ме имат като един от тях. Но с една подобна публикация се попречи на името ми. Малко преди да започна в Локомотив имах предложение от клуб от трета китайска лига, която вече е професионална. Към момента нямам конкретна оферта, ще видим в близко бъдеще какво ще се случи и дали отново ще замина в чужбина.
– През изминалите четири месеца в Локомотив беше отново в кухнята на българския футбол, как ти се видяха нещата?
– Не виждам особена промяна в сравнение периода, в който бях старши треньор. Има известни опити да се подобряват някои неща, но няма напредък. Трябва да вземем абсолютно тотални мерки за промяна в българския футбол. Не виждам много позитивизъм. Специалисти сме да правим нещата по обратния начин, специализирахме се да строим къщи, започвайки от покривите. Много лесно рухват, вместо да правим стабилна основа. Вместо да имаме търпение към детско-юношеския футбол, да изграждаме млади футболисти, да се развиват, да се усъвършенстват треньори, да се дава възможност на юношите да играят по отборите. Например, ще бъде добре водещите клубове да имат втори отбори. Те са идеалното стъпало за младите играчи към мъжете.
При добро желание на ръководителите могат да се направят втори отбори. Вместо да се дават по 20-30 хиляди евро заплата на някой некадърен чужденец, тези пари могат да бъдат използвани за месечния бюджет на втория отбор, например. Дори и по-евтино ще им струва.
– Има ли вариант да бъдеш отново старши треньор в български клуб?
– Зависи от много неща. Аз съм човек, който не е удобен за много хора във футбола в България. Имам принципно мнение и позиции, които обичам да отстоявам. У нас обаче хората, които искат да работят по честния начин, не прогресират много. Даниел Боримиров правилно каза, че в България виреят послушковците.
– Как мотивирахте футболистите преди финала с Ботев (Пловдив)?
– По-голямата заслуга е на президента Крушарски. Чрез разговори с футболистите той успя да подобри атмосферата в съблекалнята. Използва всякакви методи да им вдигне самочувствието. Знаете, че работиха и негови познати – психоложки (б.р. – Кети Вандова и Лилия Стефанова, които сега работят и в националния отбор). Крушарски допринесе до голяма степен за настройката на играчите и в крайна сметка отличният резултат е на лице – спечелихме Купата на България.
Определено имаше и подценяване от Ботев (Пловдив). През шампионата играха добър футбол, но на финала не го показаха. За подобен важен мач най-важна е настройката и мотивацията – нещото, което липсваше при съперника, докато при нас беше съвсем различно.
– Неблагоприятното развитие за Ботев доведе до уволнението на Николай Киров. Той ли е виновникът?
– Това не беше правилно. Киров свърши добра работа в Ботев, но не знам защо го махнаха. Не трябва от един мач да се вадят изводи за работата на треньора.
– Мнението ти за чужденците в българското първенство, би ли посочил имена, които изпъкват?
– Няма такива в момента. В България трудно би дошъл класен чужденец. Ако това се случи, ще е в резултат на много търсене и късмет. Формулата за България е да се вземат двама, максимум трима, вместо да се привличат 6-7, от които само един-двама стават, а другите изяждат хляба на нашите момчета. Много от клубовете ни повтарят тази грешка вече няколко години. Привличат чужденци на килограм и след месеци се чудят по какъв начин да се разделят с тях, разтрогвайки договорите им. Плащат им се високи заплати, които не оправдават. Ако това не се промени, и националният ни отбор ще страда.
– Очакванията ти за предстоящите евроквалификации с Чехия и Косово, които са дебют за новия селекционер Красимир Балъков?
– Много вдигаме критерия в очакванията за националния отбор. На базата на какво? Кои наши футболисти играят в добри първенства? Не можем да ги изброим на пръстите на едната ръка, за жалост. Хубчев направи максимума от това, което можеше да се направи. В крайна сметка не му издържаха нервите и си тръгна. Жалко за него, желая му успех на новото място.
Сега се надявам Балъков да издържи повече време. Защото в националния ни отбор това е важно – колко време треньорът ще издържи на огромното напрежение. Виждате какво се случва – Балъков още не е започнал работа и критиците му се нахвърлят, атакувайки го с този защо не е извикал, онзи също… А истината е, че в националния ни отбор се прави от нищо нещо.
