-
-
В българската история 9 юни се смята за една от черните и позорни дати – извършен е кървав преврат. В българската футболна история 9 юни е светла дата, защото на този ден през 1959 година се е родил Димитър Димитров – Херо. Един от най-самобитните, колоритни, харизматични футболни герои на България. Не случайно приятелите в квартала
са му дали прякора Херо
Това название го отличава от сивата маса на ежедневния живот вече цели 60 години. И като пожелание – още поне толкоз. Херо наистина е от онези, за които поздравлението „Да илядиш“ ще излезе вярно. Дори не може да се повярва, че днес Херо навършва 60 години, а не можеш да му дадеш повече от 40. А наистина е юбиляр, защото съм от малцината, които могат да удостоверят лично, че на 30 септември 1981 година Димитър Димитров и Ханс Петер Бригел се блъскаха като скали 90 минути под дъжда на Националния стадион „Васил Левски“. Херо с бледосиня-та фланелка на Академик София, легендата Бригел -с червения екип на Кайзер-слаутерн. Помня го много добре, защото на другия ден насилствено бях вкаран в казармата за цели 2 години. А това си беше чист затвор!
Не е било обаче писано Димитър Димитров да стане герой на футболния терен. Тежка контузия и -както гласи клишето – обещаващата кариера е прекършена. Но както се казва, всяко зло – за добро! На 25 години нашият герой се захваща с неблаго-дарния занаят на футболен треньор. И го практикува почти без прекъсване вече цели 35 години. По света и у нас.
Началото обаче е крайно неординерно – женски футбол. Херо започва с жените на Нефтохимик и жалкото е, че не продължава по този път. Ако беше го направил, сега щеше да бъде на световното първенство във франция с българския или някой друг национален отбор. През 1986 година обаче не го осенява тази мисъл и тръгва по дългия път през пустинята, наречена български футбол. До 1993 година преминава през стъпалата – юноши, помощник, и накрая изгрява неговата звезда.
Нашият изтъкнат герой създава явлението Нефтохимик
Което дълги години озарява с прекрасния си футбол житейския път на истинските ценители на красивата игра. Първият отбор в България, който идваше в София не за, да посети ЦУМ, а за да победи Левски и ЦСКА. За Херо бе детска играчка да се подиграва с двата О гранда. Биеше ги на почивки! И някъде преди четвърт век цяла България се събуди с нов футболен герой – Херо от Бургас. Славата му, буквално както в стиховете на поета, обходи всяко кътче на държавата. И на 38 години Димитър Димитров вече бе най-конвертируемата марка сред треньорите в България. През 1997 година в неговия дом е било като в култовия филм „Любимец 13“. Всеки дава мило и драго да вземе Радослав! По някакви си негови причини, които си ги знае и разбира само той, късметът се усмихва на Литекс. И 10 месеца по-късно и клубът, и треньорът печелят първата си титла. А 20 години по-късно спечели третата си титла на България с трети различен отбор. Освен него го е правил само Гочето Василев. Но поне за мен Димитров символично е на първо място, защото той подготви Локомотив Пловдив за единствената му титла. Ако го питате обаче коя титла му е най-скъпа от трите, ще ви отговори, че би ги заменил всичките за една с Нефтохимик или Черноморец. Защото е истински патриот на град Бургас. Като един друг, който навършва 70 години на 11 юни. Ще отбележа и неговия празник, но го оставям засега като малка загадка!
В този момент разбирам, че ще ми трябва много вестникарско място, за да опиша всичките подвизи на нашия герой. Национален отбор на България с 2 епични равенства срещу Англия. Първият и за съжаление последен период в любимия Левски. Въздигането на Велбъжд Кюстендил и прераждането в Локо Пловдив. Престоят в Саудитска Арабия, където го носят на ръце, но и животът там му коства твърде скъпо за едни по-нататъшни драматични събития. Покоряването на Висшата лига на Русия, с което си остава досега под флага единствен. Връщането Бургас и трансферните му подвизи с Черноморец. Първият престой в Казахстан и стъпването на Луната или белградската „Маракана“. Удивителният му разказ в Разград със забележителния рейд в Европа и рутинно спечелената титла на България. А, сигурен съм, големите неща тепърва предстоят. Може и да навършва 60 години, но пътят му в треньорството сега започва. Или хайде да го кажем, че е на попрището футболно в средата!
Въобще Херо навсякъде оставя ярка следа. Винаги ролята му е на главен герой. И тук е мястото
да дам обяснение
защо на него всичко му се получава. От позицията на човек, който го познава прекрасно, защото е един от малцината ми футболни приятели. Тук може би ще последват усмивки – доста съм го критикувал през годините, но това е само защото според моите стандарти, колкото си по-успешен, толкова повече трябва да ти е яка гърбината. Но сме квит, защото и аз съм ял попарата на неговия гняв. Докато успееш да обясниш нещо, вече те е помел вербално. Но Херо никога не гони гарез. След като е пораснал до два метра, му е напълно ясно, че високите дървета вятърът ги брули най-много. А и винаги има под ръка уникалното си чувство за хумор. Имам поне една дузина истории, разказани от него, които, като си ги спомня, винаги се заливам от смях. Като онази за един новоизлюпен национал, който не можел да си намери нощем жилището в Бургас и трябвало да се прибира с придружител. Или пък прословутите му изпити по география и история на футболистите, родили неповторими бисери.
Причината за уникалните му успехи е много проста -Херо е от специалната порода на необикновените човешки същества. В основата на всичко са неговата любознателност и широко отворените очи към непознатото. Митко рязко се отличава от заобикалящата го флора и фауна, защото за разлика от много други не е кон с капаци. Постоянно и винаги е отворен за възприемане на нова информация. Ако не беше българин, щеше да стигне до нивото на Мауриньо, Бенитес, Анчелоти. Защото има тяхната космополитна гледна точка към футбола и тяхната интелигентност. При него всеки ден е крачка напред към съвършенството. Такъв стремеж рядко може да се открие. Това е дар свише. Малцина го получават и
Митко е един от избраните
Сигурен съм, че Херо цял ден ще получава поздравления, и то искрени. И това не е малко, защото на празници и юбилеи обикновено се строява всякаква паплач със скрити помисли за някаква бъдеща полза. При Херо такава опасност не съществува, а това означава, че е живял пълноценно първите 60 години от своя живот. А пожеланието може да бъде само едно – здраве. И да не му минават мисли за промяна. Много си е добре такъв, какъвто си е!
