-
-
От това лято в Бундеслигата отново ще има българско присъствие. В елита на Германия, в който през 90-те години на миналия век и първата декада на настоящия играеха едни от най-добрите наши футболисти, работа започва треньорът Илия Груев (49 г.).
Юношата на Левски получи покана да влезе в щаба на Флориан Кофелд, който е наставник на Вердер (Бремен). Груев вече има кратък опит като асистент в Бундеслигата – през 2012 г. помага на Красимир Балъков в Кайзерслаутерн. От есента на 2015-а в продължение на близо 3 г. българският специалист бе начело на Дуисбург, в който бе и 4 г. като футболист. Води “зебрите” във Втора Бундеслига и III лига.
Интересното е, че във Вердер той се събира със сина си Илия Груев-младши. 19-годишният халф подписа първи професионален договор с емблематичния германски клуб и може да дебютира за мъжкия състав в Бундеслигата през следващия сезон. Така освен при треньорите съществува вариант България да има представител и на терена в едно от най-силните европейски първенства. При краткия си престой у нас Груев-старши даде интервю за “24 часа”.
– Като футболист не можахте да стигнете до Бундеслигата. Като треньор това ви предстои за втори път. Значи ли това, че се справяте по-добре с второто?
– Наистина много се радвам, че имам шанса втори път да вляза в Бундеслигата като помощник-треньор. Двата пъти обаче нямат нищо общо един с друг. С Краси се реши много бързо да пристигнем от Хайдук. Заварихме един отбор, който беше в много тежко състояние. До края на сезона оставаха само 8 кръга. Сега с работата си като помощник и старши треньор и резултатите си влизам по съвсем друг начин, със съвсем друго име, възможности и перспективи в клуб, който, без да подценявам Дуисбург и “Кайзерслаутерн”, е на съвсем друго ниво. Говоря за фенска маса, успехи, структура и финансово ниво. Наистина много се радвам, защото се знае, че Вердер (Бремен) е страхотно име не само в германския, но и в европейския футбол. Иначе като футболист пристигнах в Германия вече на 30 г. Предварителният ми договор с Дуисбург бе за Бундеслигата, но отборът изпадна и играх във II лига. Явно съдбата ме възнаграждава и сега имам възможността да работя на това високо ниво.
– Как се стигна до контакта с Вердер и въобще до поканата да започнете работа като помощник на старши треньора Флориан Кофелд?
– По принцип познавам сегашния спортен директор на Вердер Франк Бауман от годините, когато сме играли един срещу друг, но сме били на здравей-здрасти. Преди години той се свърза с мен като шеф скаут на школата. Беше харесал сина ми Илия на един турнир. Тогава започнахме да се чуваме, защото той бе решил да го привлече във Вердер. Стигна се до покана да отидем да видим какви са условията в Бремен. Бях ангажиран, затова с Илия отиде жена ми Петя. Погледнато реално, тя първа се запозна с Кофелд, защото той трябваше да бъде треньор на сина ни за следващата година. В момента, когато Илия пристигна във Вердер, Кофелд стана помощник-треньор в първия отбор. Личният ми контакт с Кофелд е от мачовете, които играхме в III лига. Аз бях начело на Дуисбург, а той на втория отбор на Вердер. Може би положителният баланс срещу него е натежал при избора му сега, това в кръга на шегата. Миналото лято играхме една контрола в Австрия. Той бе вече в ролята си на старши треньор на първия отбор. Приятно се изненадах, когато получих поканата да вляза в щаба на Вердер. Не съм мислил за такъв вариант, защото знаех, че отборът си има щаб. Кофелд лично ме потърси и проявявайки респект, ме попита дали бих желал да работя с него. Остави ми време да помисля. Това е нормално, защото преди това 3 г. съм бил старши треньор. Сега вече мога да кажа, че имах 3 предложения от отбори във Втора Бундеслига, които обаче са в долната половина на таблицата. Имат амбиции, но за мен по-важно е да работя с най-добрите и затова предпочетох Първа Бундеслига. Мисля, че до момента моята треньорска кариера е планувана по много добър начин с търпение и без резки скокове. По този начин постепенно успях да стигна до това ниво, на което съм. В една добре планирана кариера трябва да имаш реална преценка за качествата си и късмет да попаднеш на точното място в правилния момент.
– А не е ли отстъпление от старши треньор да станете пак асистент?
– Какво значи отстъпление? В тези няколко свободни месеца след 12 г. непрекъсната треньорска работа имах възможността да пътувам много и да наблюдавам работата в различни отбори – Борусия (Мьонх), Айнтрахт (Франкфурт), Фортуна (Дюселдорф), Фрайбург, Атлетико (Мадрид), Севиля. Целта ми бе да видя как се развива футболният бранш. Можех да го направя на спокойствие. И разбрах, че към този момент ще мога да получавам предложения от II лига. Но с влизането във Вердер вече ще съм част от Първа Бундеслига, а дали в бъдеще ще стана старши треньор, не мога да кажа. Но има и друго – кой отбор те кани. Вече говорих какво е Вердер. А и още нещо – кой те кани. Мене ме поканиха старши треньорът и спортният директор. Двамата много настояваха за моето привличане, защото търсиха точно такъв човек – с опит, даже в техния план не е било да вземат старши треньор. Трябваше им човек с повече опит от Кофелд, защото той е много млад перспективен треньор. Ако добре паснат нещата между нас, може дълги години да работим заедно на топниво. Както казах, за мен най-важното е да работиш и да се съревноваваш с най-добрите. Работата на треньора много се промени в последните години. Без добър екип нямаш шанс да успееш. Времето на One Men Show отдавна отмина.
– Всъщност ви покани треньор №1 на Германия за миналата година.
– Това наистина е едно предизвикателство, защото Кофелд е само на 36 г. Винаги като треньор на Дуисбург съм се подготвял внимателно за мачове срещу отбори с млади колеги начело. Те са с динамично мислене, много идеи, някой път нестандартни. Кофелд е много интелигентен. Успя да се наложи на треньорския пазар със своя автентичен начин на работа. На моменти е емоционален, на моменти спокоен. Много е комуникативен. Успя да въведе във Вердер много офанзивен футбол, с гъвкави системи. На мен това ми допада и също допринесе да приема поканата му. Смятам, че с моя опит мога да му помогна при вземането на някои решения. В същото време той ми каза: “Искам да ме направиш по-добър треньор със съвместната ни работа!” Ние ще работим в екип и той иска с помощта на моя по-голям опит да израсне още повече. Това ми направи страхотно впечатление.
– Какви ще бъдат вашите задачи в щаба? Четох за индивидуална работа с футболистите, за да бъде извлечено най-доброто от тях, подобряване на головата успеваемост след статични положения и по-точно при играта с глава.
– Да, това ще са два от елементите, с които ще се занимавам основно, но като цяло работата в треньорския екип е много добре разпределена. Смятам, че в посочените неща мога да бъда полезен. В предишните си престои като помощник-треньор съм се занимавал много със стандартни положения. Това ми доставя удоволствие. Като футболист бях изпълнител на статични положения. Вижда се колко мачове се решават от тях. Другото е индивидуалната работа с футболистите и дозирането на тренировките. В този аспект може да се работи много. Индивидуалната работа вече е от изключително значение във футбола. С нея се подобряват слабите страни на играчите и се шлифоват силните им качества.
– През зимата в Германия написаха, че може да влезете в щаба на Шалке 04. Имаше ли нещо вярно?
– Имаше един-два опознавателни разговора, но нищо повече.
– Водихте Дуисбург почти 3 г., което се случва рядко на отборите в Германия. Може ли това да се нарече “препоръка”, която е била взета под внимание от Вердер?
– Абсолютно. Видях след това с какви позиции човек влиза в разговори с хора, които желаят да те привлекат. В края на краищата, като изключим последните 2 месеца, моят престой в Дуисбург бе успешен. Над 115 мача като старши треньор. Беше много хубав период за мен, много интензивен, изпълнен с емоции – в по-голямата си част положителни. Първо бяхме на косъм да избегнем почти сигурно изпадане. После станахме шампиони на III лига и спечелихме регионална купа. Във Втора Бундеслига при поставена цел запазване на мястото завършихме 7-и с равен брой точки с 4-ия. Това, че след мен нещата се влошиха и Дуисбург изпадна, говори красноречиво, че не треньорът е виновен за станалото. Със сигурност тези 3 г. ме развиха много.
– Какво трябва да прави един съвременен треньор за развитието си?
– За мен най-важното е да се мине постепенно по стълбицата. Вземането на треньорски лиценз бих го сравнил с това на шофьорската книжка. След това започваш да трупаш практика. Добре е да имаш късмет да попаднеш на място, на което ти си дава шанс да се научиш какво означава да носиш отговорност. Освен това трябва непрекъснато да се учиш. Аз съм наблюдавал и записвал различни методи при тренировки, при провеждане на подготовки. Извличал съм това, което съм смятал, че може да се впише в моя стил на работа. Естествено, трябва да си адекватен към всички технологични новости, които вече са неизменна част от треньорството.
– Именно с имиджа, който си изградихте в Германия, станахте предпочитан вариант на доста фенове на Левски за нов модерен наставник на тима.
– Приятно бях изненадан, тъй като с доста хора говорих по темата. За мен е изненадващо, защото – да, аз съм юноша на Левски, но вече близо 20 г. не съм в България. Така че е приятно, че хората са се сетили за теб и са стигнали до този извод, защото това е твоят отбор, който те е изградил като футболист, а и като човек, защото в онези години на това нещо се наблягаше много. Тогава не го осъзнавах много, но когато излязох да играя в Турция, а после и в Германия разбрах, че този стремеж в Левски винаги да бъдеш първи, да даваш най-доброто от себе си, изигра много важна роля в моята кариера и в начина ми на мислене като човек. На този етап успях да намеря място на немския пазар и с това назначение във Вердер и настоящето ми, а може би и бъдещето ми е свързано с Германия.
– Във Вердер се събирате със сина си Илия Груев-младши. Това едва ли се е случвало с други българи в чужбина. Как ще са регламентирани отношенията ви?
– Говорих с ръководството на Вердер за това. Илия е от 4 г. във Вердер. Той си е извоювал всичко сам там – статуса си в клуба, първия професионален договор, така че хората не виждат абсолютно никакъв проблем. Мисля, че и двамата с Илия сме достатъчно разумни и отношенията ни като баща и син няма да попречат на работата. А и все пак, както казва жена ми – “по-добре да сте в един отбор, отколкото да играете един срещу друг”, защото за нея ще е трудно при такава ситуация.
– За финал – може ли да се каже, че мечтата ви е да сте старши треньор в Бундеслигата?
– Човек трябва да има мечти. Една вече се осъществява с влизането ми във Вердер. Мечтая един ден да бъда старши треньор в Бундеслигата, но е много важно по какъв начин ще стане това. Винаги съм бил лоялен към клуба и хората, с които работя – и като помощник, и като старши треньор. Смятам, че с това съм спечелил уважението на хората от бранша в Германия. Никога не бих си позволил като асистент да заема мястото на старши треньора, който ме е поканил да работя с него. Човек винаги има възможност да се развива и ако имам късмета да попадна на правилното място, защо не един ден да водя отбор в Бундеслигата. Но това трябва да стане по един абсолютно честен и коректен начин, както е било в кариерата ми досега.
