-
-
Пламен Марков, последният треньор, класирал България на голямо първенство, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През юли ще честваме четвърт век от паметното за българския футбол американско лято на 1994 г. За съжаление отлетяха и 15 години, в които страната ни не може да се класира на финали на голямо първенство. А по-лошата новина е, че по нищо не личи, че тази тенденция скоро ще се промени. Красимир Балъков дебютира като национален селекционер в евроквалификациите срещу Чехия и Косово. За последно Бала беше капитан на България, когато нашите стигнаха до Евро 2004 начело с Пламен Марков като селекционер. Сега последният мохикан от Златния ни отбор се завърна в отбора с ново амплоа и стари амбиции. Но националният отбор се прочу като убиец на треньори. Кой ли не беше употребен в него, дори славен чужденец като Лотар Матеус се приземи от високо. Срещаме ви с един човек, чийто последен мач като треньор в кариерата му беше именно като селекционер на България – Пламен Марков.
– Здравей, Пламене! Първият въпрос изглежда задължителен – как видя мачовете от евроквалификациите срещу Чехия и Косово?
– За съжаление не можах да гледам първия мач с Чехия, тъй като не бях в България. А може би така бе по-добре. Но имах възможност да наблюдавам срещата с Косово. Много жалко не само за загубата, а и за това, което всички ние виждаме и за което естествено сме недоволни. Впрочем аз не съм много изненадан, защото имам представа за посоката на развитие на българския футбол от много години. Може би с изказването си за някои ще изглеждам доста уверен или интересен, но считам, че това в никакъв случай не е изненада.
– И сега пак казваме, че гледаме напред и обиграваме отбор за следващите квалификации – за световното в Катар…
– Може би аз не съм точният човек, към когото да се отправи този въпрос, защото има ръководство, което развива българския футбол, прави програма, взима мерки и стратегия за бъдещето на играта. Моето мнение по този въпрос съм го казвал в продължение на няколко години, критикувайки, мисля доста аргументирано, след като бях треньор на националния отбор. Може би за мнозина тези мои виждания са били доста странни, предполагам и за вас. Но в крайна сметка се оказах недобър пророк, за съжаление. Като човек, чийто живот е минал изцяло във футбола, още от детските и тийнейджърските ми години, след това като състезател в професионалния футбол, в чужбина и посвещавайки бъдещето си на треньорска работа, много силно желая нашият футбол да върви в положителна насока. Да бъде конкурентен поне на средно европейско равнище, така че ние, които работим в тази сфера, да бъдем удовлетворени със своя принос, който даваме за развитие на играта и съответно да радваме в някаква степен нашата спортна общественост. За съжаление, в момента в не малка степен се срамуваме, защото сме длъжници на всички хора, които обичат футбола. Виждаме и огромния отлив, който е и при водещите клубни български отбори, както и при националния тим. Ако има повече зрители, те основно се дължат на съществуването на някаква по-сериозна интрига.
– Красимир Балъков беше лидер във водения от теб тим при първия ти престой начело на националите и тогава имаше ключово значение за последното класиране на България на голям форум – Евро 2004. Доколко това ще му помогне в новата роля?
– Краси Балъков беше един изключително силен състезател от много висока класа. Безспорно с много важен, да не кажа решаващ принос за класирането през 2003 г. на националния отбор за европейските финали в Португалия. За съжаление той взе окончателно решение да спре с футболната си кариера точно по средата на квалификационния цикъл и аз като треньор нямах възможност да го използвам на финалите. А това негово отсъствие безспорно повлия негативно на нашето представяне. Що се отнася до кариерата на Балъков като треньор, мисля, че самата негова състезателна кариера му е повлияла в немалка степен за неговите виждания относно стратегията на играта, развитието в последните години. А това безспорно в голяма степен е от полза за неговото бъдещо развитие, макар че има немалко треньори, които постигнаха много сериозни резултати в европейския и в световния футбол без да са били особени величини като състезатели. Няма да изброявам имената, за да не изпадам в подробности. Но не е задължително да си бил голям състезател и след това да бъдеш съответно голям треньор. Но аз считам, че неговата кариера и в клубните отбори, и в националния тим, само може да му бъде от голяма полза.
– С него щеше ли да бъде по-различно на европейските финали през 2004 г.?
– Убеден съм, че с неговото участие щеше да бъде по-различно, защото Краси беше един лидер. Освен споменатите спортни качества, той умееше не само с присъствието си, но и с психологическия потенциал като лидер да повежда останалите, да ги мотивира и съответно да им дава в необходимите моменти кураж за добрата игра и представяне на отбора.
– Сега има ли кого да повежда като треньор?
– Това е един от най-важните проблеми в нашия футбол. За никого не е тайна, видно е, че ние нямаме играчи от почти вече средно европейско равнище. Много е трудно на националния треньор, независимо как се казва той, да направи един боеспособен отбор, който да показва атрактивни резултати и игри. В този смисъл Балъков е пред едно прекалено сериозно изпитание, защото всички хора очакват от него добри резултати и победи. Макар че вече трудно можем да говорим за някакво класиране, тъй като сме последни в групата, от Балъков и от отбора, естествено, се очакват резултати.
– Може би чудеса…
– Чудеса може да очакват само хората, които не са били във футбола.
– Преживя всичко – „от осанна до разпни го“ начело на „трикольорите“. Сподели как се чувства човек на този пост – и на върха, и на дъното? Какво най-ярко си спомняш от тези периоди? Уточнението е, че дъното е 16-о място в Европа, а сега при 24 отбора не можем да се класираме…
– Искам да започна малко по-напред. Когато аз поех отбора в началото на 2002 г. той също нямаше много сериозен шанс за успех. Спомняте си последните два мача при моя колега, когато загубихме тук от Дания с 0:2 и след това от Чехия с 0:6. Не бяха много оптимистите и вие сте свидетели, тъй като работихме през този период заедно. Мисля, че в процентно изражение не сме имали повече от 5 % шанс за успех. Моментът беше доста деликатен, бих казал директно труден. Но имаше състезатели, на които наистина можеше да се разчита. За Балъков вече стана дума, а другите млади, но талантливи играчи в лицето на Стилиян Петров, Бербатов, Мартин Петров… Още не бяха станали звезди в европейския футбол, но все пак бяха футболисти с потенциал, възможности и амбиции за реализиране и в националния отбор. Още не бяха станали тези фигури в тимовете си, но вече бяха привлечени в силни европейски отбори. Стилиян беше в Селтик, Бербатов беше в Байер Леверкузен, а Мартин в Сервет в началото. Имаше предпоставка, че при една добра работа можеше да се очаква нещо. За мен това бе много важно. Без, разбира се, да подценявам и играчите от нашето първенство, на които тогава можеше да се разчита. Имаше и чужденци в лицето на Пажин, Зоран Янкович и Загорчич. Не забравям и Кишишев, който в първата част от квалификациите също имаше принос за представянето. Той играеше в Чарлтън. Ивайло Петков беше утвърден състезател, играещ в Турция. Милен Петков беше част от гръцкия АЕК. Така че имах състезатели, на които наистина можех да се облегна. Вярвах, че с положителните си изяви могат да допринесат за националния отбор. Не изключвам Георги Пеев, играч от Динамо (Киев) тогава, макар и с не толкова твърдо участие в отбора си. И съответно всички футболисти от българския шампионат, без да ги изброявам поименно, които бяха водещи фигури в отборите си. Така че това е много съществена разлика, ако можем да правим някакъв паралел между настоящия и тогавашния национален отбор. За всеки един треньор е важно арсеналът от играчи и потенциалът, с който разполагат, за да може да разчита на добри резултати и победи.
– Това е ясно. Повече ни интересува в психологически план как се чувства един треньор? Какво е отношението към него, когато е класирал отбора? Как се променя то на другия полюс, когато едва ли не се готвят „клади“ в София, защото нямаме победа на европейските финали? А сега дори не можем да мечтаем, че ще достигнем до такова ниво…
– Естествено, чувства се много поласкан, когато постига добри резултати. В две трети от престоя ми като национален селекционер получавах комплименти от всички нива – и от политици, и от журналисти като вас, които формират общественото мнение на базата на статии и на ласкателствата, които отборът получава и в частност треньорът. Всички хора, срещайки те на улицата, те поздравяват за класирането, но очаквайки на самия финален кръг едни добри резултати. Аз бях убеден, че ние нямаме възможностите да бъдем конкурентноспособни на съперниците ни в групата – Дания, Швеция и Италия. Стремях се в предварителните разговори, още преди заминаването за Португалия по някакъв начин да повлияя в психологически план на играчите, че трябва да бъдем изключително концентрирани и сериозни. Но имаше една еуфория в България, бих казал национална, която се получи веднага след класирането и очаквания за велико представяне. Започнаха да се правят паралели между отбора от САЩ’94 и нашия състав. Започнах да чета изказвания на моите футболисти, че с лекота ще преминем групата, което беше едно много сериозно препятствие за мен, че ние вече не летим в нормалната си орбита и това априори ще доведе до един предизвестен крах.
– България на крайностите…
– Точно така. Много добре знаете какво се случи след трите загуби, макар че в последния мач срещу Италия имахме възможността да направим почетен равен, което в никакъв случай нямаше да бъде несправедливо или нелогично. Но така или иначе си дойдохме след три поражения.
– Тогава как се почувства?
– Не мога да кажа, че съм се чувствал добре, защото никое човешко същество не може да бъде доволно, когато получава перманентни упреци. Спомням си, че моята оставка започна да се иска още от тръгването от Португалия. Естествено, аз бях на края на договора си и за себе си бях категоричен, че няма да го продължа, независимо, че още в Португалия покойният Иван Славков, тогава като президент на БФС, ми потвърди, че аз ще остана, както ми беше обещал. Но бях без договор и моето решение беше категорично, че няма да го продължа. Мненията, че съм бил сменен от мои колеги, които са присъствали в Португалия, просто не отговарят на истината и са само спекулации.
– Когато се върна като национален селекционер видимо беше променен. Изглеждаше някак затворен, сърдит и с нагласата за каквито и да било компромиси – имаше ли нещо такова?
– Не мога да дам оценка на себе си. Вие, хората, които сте били около мен под една или друга форма, по-добре може да направите точния извод. Сърдит в никакъв случай, защото няма на кого да се сърдя. Ако бях сърдит, нямаше да поема функциите на старши треньор. Не мога да отговоря защо съм бил по-различен, тъй като в моите очи считам, че съм бил същият, но явно, че не е било така. Естествено, че бях амбициран да потвърждаваме в новите квалификации доброто представяне на отбора. Спомняте си, че тогава направихме три равни мача в първите срещи и съответно имахме три победи в приятелски двубои. След злополучната загуба в Сърбия с 1:6 в юбилейния мач за отказването на Саво Милошевич, бях освободен, т.е. след три равни, три победи и една загуба бях сменен. По-скоро ако съм бил сърдит или обиден, това беше след това освобождаване, защото истината е, че тогава не напуснах аз, а бях освободен след решение на ръководството на БФС. А имах договор за още една година.
– Мислил ли си защо се получи така на този мач в Белград? Веднага тръгнаха слухове, че заради по-твърдата ти ръка в този втори престой, не са играли на максимума и има някаква външна намеса. Това, разбира се, е част от световната конспирация, но сме длъжни да попитаме дали знаеш нещо?
– Не знам такова нещо. Доколкото си спомням, този мач беше в края на ноември. Тогава нямаше официална дата от страна на ФИФА или УЕФА. Причината е в мен, че се съгласих да изиграем този мач, без да сме задължени. Но изхождах от желанието си да видя повече играчи в един допълнителен мач, макар и накрая на есенния полусезон. Неподходящо време според мен, защото обикновено тогава хората се настройват новогодишно, най-вече за състезатели, развиващи се по нашите балкански ширини. Не бяхме достатъчно мотивирани. Причината за тази злополучна загуба естествено съм аз като треньор. Сърбия имаше тогава силен състав. Мисля, че класен и елитен треньор като Антич водеше отбора. Отидохме недостатъчно мотивирани като отбор, аз не успях като треньор да подготвя в психологически план тима. Бяхме „разгащени“ и съответно получихме сериозна загуба с нокаут. Разбира се, тази среща имаше само престижно значение за българския футбол. Но пак казвам, че макар и след десет години, официално аз поемам вината, защото първо се съгласих да играем този мач и от друга страна може би не беше подходящият момент да играем такава среща. Но няма никакво значение. Това е минало и история.
– Накратко генералната грешка на сегашните двама селекционери?
– Това е много дълъг разговор, но ще се опитам да бъда много кратък. Трябва да има стратегия за развитие на българския футбол. Присъствах на последния конгрес като делегат, но на него никой от делегатите не повдигна въпроса как развиваме с днешна дата българския футбол или как ще го развиваме с утрешна… Мисля, че това е един много кратък и ясен отговор. Подробности много могат да се кажат, но считам, че хората дойдоха, гласуваха и си заминаха. Освен това от 44 години аз следя българския футбол много отблизо, още като играч на ЦСКА от 1975 г. На този конгрес може би около 80% от делегатите аз не само, че не ги познавам, но не съм ги и виждал в живота си. Мисля, че това също е кратък отговор.
– Защо се отказа да работиш като треньор след уволнението ти от националния отбор?
– Защото не съм мазохист. Направих личния си извод, че след като бях освободен от ЦСКА за два равни мача от президента Александър Томов и за една загуба в приятелски мач година и половина по-късно от Михайлов като президент на БФС… Казвал съм му на Томов, че могат да влязат в книгата на Гинес двамата и аз като придатък, защото съм освобождаван два пъти за едно поражение в приятелска среща. Това също дава отговор на вашия въпрос. След като с такава лекота стават тези смени… Не мисля, че има треньор в света, който само да побеждава. При положение, че тези промени са ставали в най-високата йерархия на българския футбол, не смятам, че беше редно да продължа в тази сфера.
– Сега си директор в ЦСКА – кажи за ситуацията в клуба. В какви отношения си с Люпко Петрович? Как виждаш новия сезон? ЦСКА направи много входящи трансфери…
– Люпко Петрович и Димитър Пенев като консултанти на Митов са специалисти с огромен опит, постигнали изключителни резултати. Единият е четвърти в света, а другият първи в Европа на клубно равнище. Техните знания могат да се ползват при добро желание, естествено, от страна на по-младите и в случая на Митов. Това е идеята за тяхното включване към щаба на отбора. Те могат само да бъдат от полза, но естествено си има треньор, който си носи основната отговорност и основно взима решенията за развитието на тима.
ЦСКА като клуб безспорно се цели високо, независимо от катаклизмите, които станаха през последните десет години. Знаете добре, че бяхме стигнали дотам, че не се знаеше първо дали ще го има клуба след огромните финансови задължения и обявяването му в несъстоятелност. След излизането от тази тежка криза, благодарение на двамата собственици Ганчев и Инджов, които с финансовия си ресурс поставиха клуба на чисто без никакви задължения след много сериозна борба с различни инстанции, в момента ЦСКА е чист клуб от финансова гледна точка. Той се преструктурира и си поставя цели, които съответстват на името на клуба и на историята му във времето назад.
Ние естествено ще правим необходимото според нашите възможности и сили ЦСКА да направи един много силен отбор и да бъде, както във времето, водещият български тим, който да стане шампион и да участва с успех в някой от европейските турнири. Именно това е причината да се взимат нови футболисти. Считам, че привличането им достатъчно ясно говори като потвърждение за нашите амбиции. Почти от първия ден отборът беше окомплектован с тези играчи, които дойдоха още преди началото на подготовката.
Първата част е в Тетевен, след което се отива в Австрия, където ще се играят четири сериозни контроли, за да може отборът да се обиграва и да постигне необходимото качество като подготовка, тъй като първият мач от предварителния кръг за Лига Европа е на 11 или на 12 юли. Дотогава трябва да бъдем в оптимална форма, да успеем да победим и да продължим в следващия кръг.
– Коректно ли постъпи Любослав Пенев с ЦСКА, тръгвайки си на практика през „задния вход“? В какво състояние остави отбора?
– Още тогава казах, че в онзи момент Любо поставя ЦСКА в много тежка ситуация. Считам, че един ден преди мач не е редно да се постъпва по този начин, с такова драстично решение. Естествено, той има своите мотиви и аргументи, за да вземе своето решение, което безспорно му принадлежи. Аз не го коментирам, но мисля, че не беше редно да си тръгне от днес за утре. Не мога да отговоря защо е постъпил така, тъй като до момента не съм разговарял с него. Просто не сме се виждали и не знам какви са мотивите му. Мисля, че беше по-редно да се изчака края на сезона и ако е имало някакви разногласия със собствениците, тогава да предупреди, че той няма да води повече отбора, за да може клубът да се подготви и да потърси подходящ заместник. Това е моята позиция.
– Значи ти не си от хората от ръководството, които са работили срещу него?
– В никакъв случай! Още в първия ден му казах, че с възможностите, които имам, ще го подкрепям, така че той да върши коректно своята работа на старши треньор. Не съм бил от най-близко стоящите колеги до него. Разбира се, това беше негов избор. Но по никакъв начин не се чувствам ощетен. Това е негово решение и право.
– Беше ти асистент в националния отбор…
– Да, аз бях човекът, който му подаде ръка във втория ми престой като селекционер на националния отбор, предлагайки му да работим заедно. Той, разбира се, прие и една година работихме заедно.
– Как оценяваш селекцията на ЦСКА и дошло ли е време „червеният“ клуб да детронира Лудогорец след тези три последователни втори места?
– По отношение на селекцията това е въпрос с различни отговори. Селекцията на един отбор зависи и от финансовия потенциал на клуба. Това е може би най-важното условие. Другото не по-маловажно е визията на треньора и на какви позиции желае да привлече играчи, за да подсили постовете, на които има нужда. И единият, и другият въпрос са много тясно свързани. Всеки треньор иска да има възможно най-добрите футболисти, но много малко притежават звездите, които правят разликата. Нашият клуб се съобразява с тези два фактора и с реалностите.
– Влезе в политиката – там как са нещата, по-добре или по-зле от българския футбол?
– Като дете мечтаех да стана добър футболист. След това да играя в чужбина, по-късно като състезател да стана добър треньор. Никога не съм мечтал да се занимавам с политика, макар че още от юношеските си години следях българската преса, включително преди 10 ноември, за да бъда информиран с процесите, които стават в нашето общество. След като бях освободен от националния отбор и окончателно взех решението да не се занимавам повече с треньорска дейност, въпреки всичко, като човек, чийто цял живот е минал във футбола, исках по някакъв начин да бъда полезен на спорта, благодарение на който съм постигнал някакво име и авторитет. Исках да „върна топката“, участвайки в управлението на българския футбол. След много лични усилия си дадох сметка, че чрез спортни средства това не може да стане. За всички настоящи резултати в нашия футбол, предвиждах, че ще станат по една-единствена причина – в българския футбол и на клубно, и на национално ниво след промените през 1989 г. се смениха стотици, да не кажа хиляди треньори. Какъв е резултатът? Ако само се сменят треньори, се вижда, че резултат няма. Трябват реформи. Оттогава досега минаха десет години, а няма предприета реформа и до днес. Ние продължаваме да бягаме не на място, а назад, т.е. да сваляме още от нивото си. По един логичен начин стигнах до извода, че нямам съмишленици сред моите колеги и се убедих, че българското спортно общество, ако изобщо мога да кажа, че има такова, няма нужда от каквато и да е промяна. Тогава анализирайки политическите процеси в нашия спорт, се убедих, че трябва да опитам и влизайки в политиката, т.е. отивайки на избори. И ако с политическата сила, която ме издигна за водач на листа, получим подкрепа, да се опитам да повлияя по някакъв начин на тези драстично необходими реформи за бъдещето развитие на играта. Оказа се, че не получихме така желаната подкрепа и стана ясно, че няма смисъл да участвам, тъй като това не е моята сила. Това не е сферата, в която съм се развивал. Влязох в предизборната кампания единствено с една цел – евентуално при получаване на вот на доверие да бъда полезен за българския спорт. Аз не съм специалист нито в нашето здравеопазване, нито в образование, нито в инфраструктурни проекти и т.н. Мисля, че достатъчно ясно споделям защо съм участвал и каква е била моята визия. Просто имах кауза и чрез политиката исках да стигна до изпълнението.
– Пламене, много ти благодарим! Надяваме се, че следващият път, когато се видим нещата ще са малко по-оптимистични и няма да копаем толкова здраво дъното…
– За голямо съжаление, аз не съм оптимист, макар че много ми се иска да бъркам. Защото българите нямаме нужда от никаква промяна, включително и в спорта. За голямо съжаление.
