-
-
Френският халф на Левски от близкото минало Седрик Бардон бе вчера в София по бизнес дела. Той не пропусна да посети „Герена“. Бардон бе посрещнат от изпълнителния директор Павел Колев, който му подари фланелка с номер 27 – с такава преди години радваше привържениците на сините и се превърна в техен любимец, французинът получи и грамотата си по случай 100-годишния юбилей на клуба – той не успя да присъства на събитието на 24 май 2014-а.
Седрик има два престоя в Левски – от сезон 2005/06 до края на 2007 година, както и 2009/10. За този период изигра общо 123 мача във всички турнири, в които вкара 29 гола. Той спечели 2 титли – 2006 и 2007 г., една купа – 2007 г., както и една Суперкупа 2007 г. Бардон говори пред Дарик радио – даде интервю на почти отличен български език.
Ceдрик, след колко години се завръщаш на „Герена“?
– За първи път от 9 години идвам на стадиона. Не се е променило толкова много. Виждам, че има нова трибуна, сега обновяват съблекалните (б.р. – в момента тече ремонт). Всичко ми навява хубави спомени.
Беше важна част от много силен тим в първия си период в Левски. Поддържаш ли контакт с някой от бившите ти съотборници?
– Да, разбира се. Видях се с Даниел Боримиров, който ми е като брат. Той ми е българският брат (смее се). Поддържам връзки.
Видя се с изпълнителния директор на Левски Павел Колев, какво си казахте?
– Говорихме за нещата около отбора, как върви клубът. Още се интересувам от Левски, следя резултатите. Но ми е гадно, че от 10 години отборът нищо не е спечелил. За тези неща си приказвахме.
Надяваш ли се това да се промени – Левски да започне да печели?
– Разбира се, че се надявам. Искам тимът пак да стане шампион. Като говорих с Павел, разбрах, че в клуба имат идея какво трябва да правят. Необходимо им е време да сглобят отбор, който да побеждава.
С твоето идване в Левски тимът стигна до четвъртфинал за Купата на УЕФА, а след това влезе в групите на Шампионската лига. Какво си спомняш от онези времена?
– Че бях с около 15 години по-млад (смее се). Бяха хубави времена, но за съжаление са свършили за клуба. Имам много спомени. Отборът играеше на високо ниво, аз също. Тогава се забавлявах с футбола. Надявам се футболистите на Левски отново да го правят.
Кой беше най-хубавият ти момент?
– Има доста. Първият гол (б.р. – вкара го при гостуването на Оксер за Купата на УЕФА на 15 септември 2005 година), влизането в Шампионската лига – за първи път български отбор постигна такова нещо.
Докато говорим, минава Къци, който се грижи за терена – един от малкото служители в клуба от твое време…
– Така е. Помня и останалите, които работеха в клуба. Аз пък вече не се занимавам с футбол, само страничен наблюдател съм.
Ако видиш добър играч във Франция, може ли да звъннеш на Левски и да помогнеш за привличането на новия Бардон например?
– Левски си има скаути, аз в момента нямам време да гледам детайлно играчи и да кажа – този е добър, вземете го, а този другият не става.
Как е семейството ти?
– Добре. Имам малка дъщеричка – на 4 години. Тя е най-хубавото нещо за мен в момента. Синовете ми не се занимават с футбол – и двамата учат. Не бяха добри играчи и бе по-добре да спрат с футбола (смее се). Ето, сега получих фланелка от Левски. Тя си е за мен, но със сигурност ще ми я вземат, като я видят. Тя е много хубава – с лика на Гунди.
Планираш ли да дойдеш за някой мач?
– Ако свърша в София това, което искам да направя, със сигурност вече ще идвам по-често тук и ще гледам част от мачовете на тима.
