Вятърът на промяната, който задуха в Левски с назначението на Николай Митов, и доброто настроение,
[sociallocker id=5830]
което донесе победата над ЦСКА-София, дават основание да вярваме, че с наближаването на астрономическата пролет „синият“ клуб постепенно ще започне да разцъфтява. Вечно сериозният и намръщен Топузаков бе изпълнен изцяло с добри намерения, но при него като че ли усмивките напуснаха отбора и съблекалнята. Всички се бяха замислили върху новите тактически задачи, които им поставяха, върху променените схема, постове, стил на игра… Сега Митов също ще има изисквания, към които играчите да привикнат, но по-важно е, че този треньор действа рационално. При това със сериозна доза емоция. Той знае какво иска публиката, но знае и че победата е единственият възможен компромис, когато играта не става за гледане. Това го знаеше и Люпко Петрович, който вдигна високо летвата на очакванията в началото на сезона и мнозина повярвахме, че титлата не е химера.
Сега реалността показва, че и този сезон никой не може да излезе от сянката на Лудогорец. Въпросът е, че
може да има щастие и под върха
И то е свързано не с преимуществото над някой конкретен съперник от останалите отбори в елита, а с добре премерена политика, която запазва идентичността на Левски като единствения оцелял футболен гранд в България. Безспорно правилният път в момента е създаването на нови герои като Божидар Краев, Николай Кръстев, Станислав Иванов, Ивайло Найденов… Ясно е, че не всеки, който получи шанс, ще успее да оправдае доверието и да стигне дотам, докъдето на шефове, треньори и фенове им се иска. Но смелостта да следваш линията на подмладяване, дори когато един или двама от талантите са те провалили, е задължителна. Точно за това от „Герена“ трябва да вземат от Септември не само треньора, но и цялостната управленска формула, колкото и големи да са разликите между двата клуба.
Боримиров взе трудното решение с треньорската смяна часове преди дербито с отбора на Гриша Ганчев и бе награден от съдбата. Явно той като действащ директор и на ДЮШ ще трябва да е човекът, който скъса нишката, очертаваща омагьосания кръг, в който Левски се върти в последните години. Легендата трябва
да усети пулса на истинските левскари
и не само да обяви, но с целия авторитет да пази линията на тотална промяна. Лично той, не БФС, не УЕФА или някой друг, трябва да ограничи бройката чужденци в клуба на 5 или максимум 6, ако постави вратарите в отделна графа. Да задължи треньора (с Митов това няма да е трудно, защото и той е съгласен) да пуска поне по двама играчи под 21 години сред титулярите и още толкова до 23 години. Селекцията да е насочена към събирането на нужната класа според тези критерии, а цел за класиране пред отбора да не се поставя поне за следващите два сезона. Така ще се гарантира шанс за спокойно обслужване на дълговете, получаването на лиценз и освен това ще се върнат много повече хора на стадиона. С любов и подкрепа от трибуните често се постигат по-стойностни резултати, независимо от по-ниската класа на състава. Когато подобаващото класиране така или иначе не може да се гарантира заради разликите в бюджета спрямо Лудогорец, по-добре е да се създават нови любимци, заради които левскарите ще са готови да жертват и време, и средства за отбора.
В момента пропастта между тима и феновете е много голяма. Позьорството на няколко родени от ситуацията псевдогерои, не може да замени искрената симпатия, която пораждат млади момчета като Краев и Кръстев. Точно в момента това се усеща най-добре. Дори тези легенди, които постоянно са настроени критично към клуба и периодично го засипват с огън и жулел, сега виждат и бялата точка в чернилката. За да се получи траен обрат в отношението на хората към любимия им отбор, е нужно да се загърби миналото и да се гледа напред. Стига са се вадили скелети от гардероба. Стига знайни и незнайни са се вторачвали в думите на този или онзи. Покрай Левски винаги е имало и празни приказки, и неспазени обещания, и дълга върволица от сърдити. Обединение има само, когато парите в клуба не са проблем и всеки прибира част от баницата. Другият начин е да се постигат безспорни успехи, които никой да не може да оспори. Пътят към тях обаче няма как да е лесен и този, който ги постига след това слага ореол на велик победител. Така стана с Мъри и Наско, а Боримиров добре се познава и с двамата. След уникалния принос, който той имаше на терена, този път не трябва да изпуска шанса си и като шеф.
Източник: Людмил Христов/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]