-
-
Предаването „Код Спорт“представи пореден епизод от колекцията от звездни интервюта на Христо Стоичков. Гост на Камата е славният Бора Милутинович – единственият треньор в историята на футбола, водил пет различни отбора във финали на световно първенство. Коста Рика, САЩ, Мексико, Нигерия и Китай са все тимове, които са играли на мондиал, предвождани от Милутинович. А с „ацтеките“, той дори стигна до четвъртфинал през 1986-а, загубен с дузпи от Германия. Роден е в бивша Югославия, женен е за мексиканка и сега живее в Катар. Очаква като коментатор Мондиал 2022. Изобщо – истински човек на света.
– Мистър Бора Милутинович, какво удоволствие и каква чест е за мен да стоя до Вас и да Ви интервюирам! Вас – най-великият треньор в световния футбол! Как сте?
– Прегръщам те, но не ми говори такива неща.
– Защо? Ще се изчервиш ли?
– Неудобно ми е, когато говоря с теб. Ти също си изживял много неща във футбола. И искам да те поздравя за всичко, което си постигнал. Освен това имам хубави спомени. За един твой пропуск, който щеше да обърне нещата. Спомняш ли си онзи мач, когато играхме един срещу друг на световното и моят отбор Нигерия спечели? (смеят се)
– Да. Ти си треньор, който е написал много футболна история. Пет световни първенства. С пет различни национални отбори. Разкажи на нашите зрители как изживя всичко това. Това уникално постижение. Единствен си в света.
– Истината е, че обяснението е много просто. Знаете, че идвам от Сърбия, където има огромна футболна страст и обичаме, също като българите, да се наслаждаваме на живота. Имах късмет да играя във велик отбор като Партизан (Белград) и след това, в самия край на кариерата ми на футболист бях в мексиканския Пумас, моята голяма футболна любов. После преминаването към треньорската работа стана плавно. Всичко беше положително, пътувах много, опознах много неща, свързани с футбола. Най-важното беше, че винаги се наслаждавах на работата ми в отборите, които съм водил. Имах и много късмет. Например с Мексико през 1986 година. Тогава най-голямата ми гордост беше, че седем от титулярите в националния отбор, бяха дебютирали в клубния си отбор Пумас, докато аз бях треньор там. Мисля, че това е най-важното нещо за един треньор.
– Да, през 1986 г. като треньор и начело на тази сплотена група играчи… Мислиш ли, че този отбор можеше да стигне дори и по-далеч?
– Разбира се, че можеше. Загубихме мача в Монтерей срещу Германия с дузпи. Не търся някакви оправдания. Трима от хората които бяха добри изпълнители на дузпи – Уго Санчес, Томас Бой и Хавиер Агире, не можеха да бият. Това за нас беше голям проблем. Трябваше на дузпите да изпълняват играчи, които обикновено не бих избрал за това. Най-голямото признание за мен беше, че след финала на световното първенство помолиха нашия отбор да излезе и да получи овациите на публиката заради голямото усилие, което направихме в мачовете си.
– Ти си като баща на много мексикански играчи. Толкова много опит си събрал през годините, като футболист и като треньор. Отворил си вратите към големия футбол на много футболисти. Съществува ли и днес тази специална връзка между треньорите и играчите?
– Сигурно е различно, но мисля че всичко това зависи от самите хора, за които става въпрос. Аз например, съм имал много добри отношения с всичките ми играчи. В САЩ дори без да мога да говоря английски успявах да съм в прекрасни отношения с играчите ми. А в Китай?! Представете си само езиковата бариера. Независимо от това наистина се разбирахме добре с момчетата. Мисля, че това най-много зависи от характера на човек и от начина, по който вижда живота и всичко, свързано с него.
– Защо се промени толкова много футболът от онази епоха? 80-те и 90-те години срещу това, което е днес. Какви разлики виждаш ти?
– Познавам до болка футбола от моето време. Много хубави времена бяха. Всичко беше различно тогава. Например в началото ние играехме по любов. Само искахме да играем голям футбол, да бъдем пред всичките тези хора на стадиона. Да се наслаждаваме на играта. Днес хората имат толкова огромни икономически интереси, че изглежда вече само това е важно. А самата игра остава на заден план.
– Затова ли се промени футболът толкова много?
– Не знам дали толкова се е променил футболът. Вярно е, че сега трудно могат да бъдат намерени футболисти с качествата, които имаше по наше време. От друга страна, голямата разлика е, че сега има много повече мачове и по-големи изисквания към физическата форма на играчите. Споменахме и разликата в икономически аспект. Толкова много различни неща има. Мисля, че днешните футболисти не са толкова добре технически подготвени, както в наше време. Тогавашните момчета бяха много по-добри от днешните в това отношение.
– Познаваш мексиканския футбол по-добре от всички. Отборът, който има Мексико в момента, може ли да направи нещо голямо? Питам, защото след теб никой не успява да стигне до заветния пети мач на световно…
– Моето мнение е, че като потенциал Мексико може да стигне дори до шестия и съответно седмия мач. Винаги го желая, още от времето когато бях начело на отбора. Просто футболистите трябва повече да вярват в себе си.
– Бора, един отбор има ли реални шансове, ако срещу него на терена е Бразилия?
– За мен никога не е имало значение кой е съперникът! Винаги имаш шансове, ако вярваш в себе си и не се предаваш. Не е чак толкова важно срещу кого играеш. Важното е да имаш увереност в собствените си сили, да вярваш и да се бориш докрай, за да постигнеш успеха.
– Тренер, сегашното поколение мексикански футболни звезди – Джовани, Бела, Очоа, Чичарито дали е по-добро от това, което ти води на Мондиала през 1986 година?
– Моето мнение е, че ако е възможно, е по-добре да не се правят сравнения. Всеки трябва да покаже на терена дали е добър или не.
– Бора, ти си единственият, който е успял да доведе Мексико до заветния пети мач на световно първенство. Оттогава Мексико живее с тази мечта да стигне отново там. Ти познаваш най-добре от всички мексиканския футбол. Мислиш ли, че отборът, който имат днес може да постигне нещо значително?
– Мисля че би трябвало да има успехи. Сравнявам ги с момчетата, които играеха по мое време и сега реално има повече звезди и футболисти, играещи в по-големи отбори. Има обаче една истина: за да има успех националния отбор, трябва да се играят повече контролни мачове. Тогава ще дойдат и успехите в официалните срещи. По мое време единственият футболист, който играеше извън Мексико, беше Уго Санчес. Сега почти всички са навън и са в големи първенства и отбори. Играчите днес имат много по-различна и много по-добра подготовка от моите момчета преди години. Сега е много важно как ще се подхожда към мачовете, каква е визията за отбора, как са подготвени психически… Но това вече са неща, които треньорът трябва да постигне.
– Треньорът Осорио, също чужденец в Мексико, свърши добра работа. Какво не достигна обаче на националния отбор да преодолее прокобата?
– На първо място, аз не се чувствам чужденец в тази страна. Вярно е, че не съм роден в Мексико, но съм пума по сърце! За Осорио не мога да говоря, защото не знам как точно работи. Признавам си, че не съм следил достатъчно националния отбор, за да мога да давам мнение. Аз винаги желая успех на всеки треньор на Мексико, защото знам колко е тежко да си на този пост. И мисля, че е крайно време вече в Мексико да вдигнат глава и да не говорят за пет мача, а да се заговори, че целта на нацията е да играе на малък или голям финал. Защо да се ограничаваме в целите си. За да стигнеш до петия мач,трябва да си мислиш поне за финала. Ако играеш шест мача,това означава, че си полуфиналист и гарантирано място поне в малкия финал.
– Има много играчи в този отбор на Мексико, които днес играят в Европа. Всички са титуляри в клубовете си. Преди каза, че по твое време е имало само един играч, който е играел в чужбина. А днес… Мислиш ли, че те са подготвени психологически? Ако се поставиш на мястото на треньора им, какво би казал на твоите играчи? Представи си, че си седнал отново на пейката и можеш да им кажеш какво трябва да направят, за да постигнат целта си.
– Да. Днес обаче ми е трудно да го направя. Просто ми е неудобно. За мен най-важното е да има добра и приятелска атмосфера в един отбор. После трябва да се работи много по създаването на отборен дух. Съжителство, уважение между всички. Мечтата винаги трябва да е възможно най-трудната, най-далечната за постигане. Вижте ние как успяхме тогава. Нямахме толкова много играчи в елитни клубове извън Мексико, но пък бяхме много сплотени, полагахме много усилия да надделеем тактически над съперника. Създадохме всички предпоставки, за да можем да постигнем този резултат.
– Какво очаквахте и какво видяхте на световното първенство? Бразилия се смяташе за фаворит, Аржентина – също. Впечатляваха Колумбия, Уругвай и Перу от Америка, а от Европа фаворизирани бяха Испания, Франция, Германия…
– По принцип няма нужда човек да е много голям специалист, за да залага винаги на Германия. Те имат много футболни добродетели. Винаги имат отбор, в който не зависят само от един играч, като други големи тимове, които са напълно зависими от един или двама много добри играчи. Техният отбор е винаги добре комплектован и с равностойни играчи за всеки пост. Затова почти винаги стигат напред на големите първенства. Но това „почти“ се случи именно в Русия. Отборът им в момента има и най-опитния треньор, който вече е бил на три мондиала и го оставиха за четвърти. Това е много голямо предимство. Освен това всички знаем за прочутия манталитет на победители на германците. А Бразилия като че ли в последно време намери себе си, постига резултати. Там винаги стои въпросът как играчите ще подходят към мачовете и дали ще ги играят на 100 процента, като контролират емоциите си. Нека не забравяме фиаското им по време на световното първенство, на което бяха домакини и от което още не са се съвзели напълно. Колкото до Испания и Франция – те са сред фаворитите заради изключително техничните си и талантливи играчи. Каквото и да се случва тези четири отбора винаги ще са в голямата игра и ще стигат далеч. Но тук трябва да си призная, че в душата си аз винаги подкрепям Сърбия, Мексико, Коста Рика и Нигерия. Така ще бъде, докато съм жив.
– Представи си, че си се събудил сутринта, отворил си очи и решаваш: Този отбор ще стане световен шампион! Кой отбор мислиш, че ще стане шампион?
– Невъзможно е! Точно затова футболът е най-интересен! Защото е непредвидим. Правят-струват, смятат, вадят статистики и накрая става съвсем друго. Иначе по принцип винаги шампиони стават отбори, които са фаворити. Има и изненади обаче. Например през 1994 г. вие на кое място свършихте на световното?
– На четвърто.
– А никой не очакваше това. Защо се получаваха тези неща? Защото футболистите не играеха с толкова голям натиск върху себе си. Имаше истински футболни гиганти и всички се наслаждаваха, докато играеха футбол. Всички искаха да покажат на какво са способни. Ако днес някой от отборите успее да се подготви психологически, нещата стават много по-лесно.
– Очакваш ли Мексико…
– Да! Очаквам Мексико някога във времето да играе финал на световно срещу Сърбия? Но това са наистина големи мечти.
– Много благодаря, мистър.
– Не се обръщай така към мен. Ние сме приятели. Ще ми викаш Бора.
– Винаги ще бъдеш Мистър за всички нас. Много научихме благодарение на теб за това как се играе футбол. Да станеш треньор на пет различни национални отбора не е никак лесно. Желая ти много късмет и много здраве на първо място!
– Благодаря. Здравето винаги на първо място.
– Да, то е най-важното!
– И както казваме ние на сръбски „Хвала“!
