Победата на Левски над Ружомберок в първия квалификационен кръг на Лига Европа бе разгледана от доста призми. Наблегнато бе на това, че тимът спечели като гост на континенталната сцена за първи път от 9 години. Подчертано бе, че головете са вкарани от най-скъпоплатените в състава Давиде Мариани и Паулиньо, които е крайно време да се превърнат в лидери. Казано бе, че при новия треньор Петър Хубчев никой от футболистите не се скатава, а и не си помисля да го прави. Натъртено бе, че Левски постепенно започва да прилича на отбор, както и че наставникът не си е позволил дори и да пусне полуусмивка след успеха, който праща сините с крак и половина в следващия кръг. Но някак си встрани от всичко остана изборът на стартова единайсеторка на Хубчев, а наред с това и разположението на футболистите по терена…
Още от първия мач стана ясно, че тимът ще подхожда спрямо съперника и няма да робува на определена схема за игра. За гостуването в Словакия Хубчев не можеше да използва двамата си централни нападатели – голмайстора на елита за миналия сезон Станислав Костов и взетия през лятото от Рапид Виена Дени Алар (първият бе наказан, а вторият контузен). В състава му нямаше типичен играч за върха на атаката освен Илия Димитров, който обаче явно още не е заслужил доверието на специалиста. И въпреки това Хубчев изненада съперника, пускайки двама футболисти в нападение – младока Станислав Иванов и бразилеца Паулиньо. Тоест излезе срещу Ружомберок с две крила в нападение. Зад тях бе разположил четирима халфове, като ги бе подредил във формата на ромб. Тиам действаше пред защитата, Райнов вдясно, Юруков вляво, а зад гърба на бързаците отпред играеше Мариани. За швейцареца явно бе отредена водеща роля и си я свърши перфектно. В завързани ситуации той бе пенкилерът – един вид, който в синьо имаше топката в краката си и не знае какво да прави с нея, трябваше да играе с Давиде. Той има добро придвижване по терена и поглед, може да задържи
топката, знае кога да я подава и кога да стреля.
В първите 20-ина минути сините изглеждаха някак си разхвърляно. Личеше и притеснение, насадено от постоянните мегаиздънки на тима при визитите в Европа. Играчите бяха плахи, огъваха се в единоборствата. С напредване на времето обаче видяха, че срещу себе си имат праволинеен тим, който може да ги изненада единствено със статично положение. Колкото повече минути изтичаха, толкова Левски подобряваше играта си…
Започна ясно да личи, че всичките ходове на Хубчев и щаба му дадоха резултат. В предни позиции Иванов, и особено Паулиньо измъчиха бавните защитници на домакините. Бразилецът гледаше да е близо до 2-метровия капитан на Ружомберок Ян Масло, умело го изтегляше към центъра, след което го „завърташе“ без никакъв проблем и пробиваше остро. Така падна единият гол, а след набези на играча, който е ляво крило, можеше да станат още две попадения в мрежата на словаците. Планът на Хубчев не само сработи, но бе майсторски. Не по-лошо се оказа решението с насищането на халфовата линия. През втората част полузащитниците направо скриха топката на домакините. По този начин притесненията за недостатъчната сработеност и комуникация между вратар и защита (под рамката бе черногорецът Милан Миятович, а пред него в центъра на отбраната гъркът Янис Каргас) изчезнаха.
Така обаче изглеждаше Левски в Словакия. Сините не са в същия състав днес в Русе. Схемата също е различна. И тепърва ще се мени постоянно. Защото изборът на треньора ще става все по-богат. Мазурек все още не е във форма, но скоро ще бъде. Същото важи и за Алар. В състава се връща Костов, а се чакат още двама в предни позиции – таран и крило. Което ще превърне Левски на Хубчев в хамелеон. Тим, който не само ще може да ротира състезателите си, но и да си променя поведението не само от мач на мач, но и по време на самата среща – с крила или без, с тарани или без… Началото бе оптимистично.