-
-
Единственият българин, носител на „Златната топка“ – Христо Стоичков, не вярва, че футболните емоции, преживени през лятото на 1994 година, ще се повторят скоро. На Световното първенство в САЩ Модерния ляв изведе България до четвъртото място на Мондиала, а в края на годината грабна най-ценното индивидуално отличие като звезда на испанския гранд Барселона. Четвърт век след „лудото американско лято“ Стоичков призна, че му е болно от това, което се вижда и се случва в родния футбол.
„Все ме питат хората кога ще се повтори американското лято, но времето си минава и ние нищо не правим за това да има развитие. Болно ми е. Мисля, че няма да се повтори скоро. Забравихме как да учим нашите деца, как да ги тренираме. Забравихме, че резултатите не са от днес за утре. Това постижение е резултат на една програма, един цикъл на много труд“, заяви в ефира на bTV Стоичков.
„Болно ми е за българския футбол. Ние нямаме специалисти, нямаме стратегия за работа, искат всичко да се случи от днес за утре. Когато нямаш база, няма как да научиш едно дете да обича отбора и да знае историята му. Сега се водят някакви футболисти от чужбина, които ги карат да гледат някакви снимки на бившите играчи на клуба. Това не е история, така не може да стане. Това е като врабчетата – днес на едно дърво, а утре на друго“, добави легендата на българския футбол.
„Първият ми кумир беше моята фамилия. Благодарен съм много на татко и дядо. Разбира се, имах любимци и във футбола. Без да имаш свой идол, чиито успехи да следваш, няма как да успееш. В България съм имал няколко – Наско Узунов, Петьо Зехтински, Антим Пехливанов, Коце Костадинов, Цецо Цветанов, Борето Тютюков и др. За мен „аз“ не съществува. Без фамилия, приятели и колеги в живота няма как да успееш. Аз съм постигнал всичко това, защото винаги съм следвал целите си“, допълни още Камата.
„За нас беше много лесно да вникнем в думите на хората, които играеха в Германия. Имахме професори в отбора и един академик. Те имаха голям дял за успеха срещу Бундестима. Постоянно ни говореха, че ние сме по-добри и ще ги победим. Когато слушаш хора, които играят в Германия, те ти дават увереност. Когато в нашия лагер дойде Франц Бекенбауер, Данчо Лечков му обясняваше, че никога няма да разберат нашата схема и ще ги бием. Ние бяхме около басейна и играехме карти, а немците – заврени в бункер, все едно още беше войната от 1944-та. Едно щастливо американско лято. Това е един плод, който си го обрахме ние. Тръгнали сме от далечната 83-та/84-та година, когато сме играли в младежките отбори“, призна още носителят на „Златната топка“ за 1994 г.
