-
-
В ЦСКА-София казаха „А“ и направиха постъпки към овладяване на очевидния треньорски проблем. Моментът явно не е подходящ за „Б“ и „В“, броени дни преди първия мач с Осиек. Провалите с Етър и Черно море все пак поставиха на масата болезнени въпроси, чиито отговори не могат да бъдат отлагани още дълго. Но със сигурност сътресения на различни нива в клуба не са препоръчителни преди важните евромачове.
Ако след резилите на старта на сезона имаше проблем, който не търпеше отлагане, това бе треньорският. Той със сигурност би бил задача с повишена трудност в момента, ако погледите бяха насочени извън клуба. Качествени свободни треньори едва ли биха се хвърлили в подобна авантюра. Пие си сутрешното кафе в някой слънчев курорт, получава обаждане и по обяд лети за София, следобед води тренировка, а след три дни излиза на европейската сцена. Това е лудост. Никой разумен треньор няма да рискува името си в такава ситуация. А от наличните опции само Люпко Петрович може да свърши работа в навечерието на мачовете с коварния хърватски съперник. Стига да получи подкрепа и от играчите.
Решението след края на миналия шампионат да се запази щабът изглеждаше логично. Факт е, че ЦСКА-София не показа кой знае каква игра в края на сезона. Но пък постигна добри резултати. Какво се обърка оттогава до началото на настоящия сезон? Дали пък в подготовката не бяха
нарушени някои роли в щаба?
Така и не стана ясно кой измежду Митов и Петрович водеше тренировките, редеше състава и определяше тактиката. Да не говорим, че се появи и трети човек, който даваше наставления от тъчлинията в хода на двубоите. И хаосът стана пълен. Повечето фенове си мислеха, че водещата фигура е Петрович, докато Добри Митов помага и се учи. Но явно нещата не са стояли точно така. Всъщност ще разберем съвсем скоро, ако промяната в отбора се случи. Иначе едва ли Люпко е бил окей хем всички да мислят, че той носи отговорността, хем да не взема изцяло решенията. Е, сега играчите няма да имат оправдание, че не знаят кого да слушат. Защото имаше и такива изказвания след мача с Черно море. Отделен е въпросът защо се допусна това объркване на треньорските роли и се наложиха промени в движение. Не трябваше ли по-рано отговорните за спортно-техническата част да забележат проблемите? Това е техен много голям пропуск.
Треньорският хаос логично рефлектира и върху представянето на футболистите. В отбора обаче има не само игрова и идейна немощ, но и
напрежение между играчите.
Срещу Етър и особено срещу Черно море на няколко пъти прехвърчаха остри забележки между съотборниците в червено. И след мача имаше подмятания по време на разговорите с фенове. Това е недопустимо! Не може представянето на ЦСКА-София да става заложник на някакви индивидуални прищявки и сръдни между играчите. Ясно е, че не може 25 души да бъдат най-добри приятели. Това никой не го и очаква. Но когато си на терена, трябва да си един отбор с останалите. На Люпко това му е пределно ясно и неслучайно в първото си изказване като старши треньор акцентира върху нуждата от колектив. Само така може да се излезе от тежката ситуация. Отделен е въпросът дали ще има кой да го послуша. Предстоящите мачове с Осиек и Славия ще бъдат тест за колектива в отбора. Сега е времето играчите да се докажат и да си върнат поне отчасти доверието на привържениците. В противен случай те ще стават още по-критични.
Впрочем
критичният глас на феновете закъсня.
Преди години обсада на съблекалнята щеше да има още след равенството с Етър.
„Червената“ винаги е била претенциозна и взискателна. Това е вдигало летвата за представянето на играчите. Преди 20-ина години такива като Стойчо Атанасов и Чорбаджийски щяха да си събрали багажа след най-много един полусезон. Феновете бяха твърде дълго търпеливи и благосклонни не само към голяма част от играчите, но и към определени фигури от ръководството. Някои хора трябва да се замислят
за кого по-точно бяха виковете „Оставка“
след края на мача с Черно море. Натам поне водят декларацията на една от водещите фен групи в Сектор Г и коментарите на голяма част от феновете в официалния форум и социалните мрежи.
Проблемът с представянето на терена на част от налаганите, но неоправдаващи очакванията футболисти е много по-дълбок. Те сигурно са много добри и възпитани момчета, може би имат и голямо желание да играят футбол, но това достатъчно ли е за титулярната фланелка на „Армията“? Има ли качества за ЦСКА-София Стойчо Атанасов? И ако да -доказал ли ги е през изминалите повече от 3 години? А Чорбаджийски надгражда ли в петата си поредна година като титуляр?
Над ЦСКА-София са надвиснали още един куп въпроси, чиито отговори се очакват от феновете. Те се питат къде е надграждането, заради което бяха привлечени толкова много нови футболисти. Защо, когато ЦСКА-София трябваше да обръща резултата с Черно море, на терена единствен от новите бе Соломон-Отабор, който дойде преди две седмици? Тони Уот пък бе включен за финалните 25 минути. Защо Давидов е записал само едно полувреме от началото на сезона? Защо за важния мач с Черно море Бодуров и Фабрини отсъстваха? Защо червените излизат всеки мач с различна централна двойка бранители? Пламен Гълъбов играч за надграждане в ЦСКА-София ли е? Миналата година Бикел бе използван и като ляв бек, сега го пускат десен, догодина централен нападател ли ще играе?
Разбира се, отговорите на тези въпроси могат да се отложат във времето от само себе си, нужни са само добри игри и победи. В ЦСКА-София се очаква точно това. Двубоите с хърватите ще са първото изпитание. И то трябва да бъде преодоляно. Армейците могат да изглеждат по много по-различен начин от предходните неуспешни мачове. Сега всичко е в главата на едноличния старши треньор и в краката на футболистите, които трябва да докажат дали имат място на „Българска армия“.
