-
-
Емил Кременлиев е футболист от славното поколение, което спечели бронзов медал на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Започва футболната си кариера в Славия през 1989 г., а след това играе за Левски, Олимпиакос (Гърция), ЦСКА, германския Унион (Берлин), Спартак (Вн), Марек, Конелиано и Казичене. Бил е президент на ФК Казичене, а в последните две години беше спортен директор и директор на Детско-юношеската школа на Арда (Кърджали). В навечерието на своята 50-та годишнина, Емил Кременлиев разказа пред в. „Доктор“ повече за начина си на живот и за това как се грижи за своето здраве.
Г-н Кременлиев, как се справяте с килограмите след края на кариерата ви на футболист?
– Не съм със същото тегло, с което бях като футболист. Моят проблем с килограмите е наследствен, винаги съм го имал, макар че отстрани не изглежда така. Просто съм полагал грижи да не наддавам. Винаги съм се ограничавал в храненето. Случвало се е, когато бях в почивка от тренировки и мачове, дори на Нова година към 2 – 3 ч. да тичам през нощта, защото вечерта съм си позволил малко повече храна на новогодишната трапеза. Винаги съм се борил с напълняването и съм следял килограмите си.
Само с повече движение ли горяхте излишните калории, или се налагаше и ограничаване на количеството храна?
– Като по-млад, когато играех в Славия, не се налагаше диета. Но когато вече играех за националния отбор, Левски, ЦСКА, а и като излязох в чужбина, професионално ме консултираха диетолози. С времето опознавах нуждите на тялото си, кое е полезно за мен и кое не е, как ми действат различните храни. Може нещо да ми е вкусно, но да ми се отразява зле, затова непрекъснато имах едно наум, когато се хранех.
Какво обикновено не си позволявахте?
– Много обичам сладко. По време на футболната ми кариера си позволявах шоколад само преди мач или по-тежка тренировка. Газираните напитки почти бях спрял, с изключение на една бира, която изпивах след мач. Знаех, че бирата е полезна след голямо напрежение, защото отпуска. Но всички останали газирани напитки избягвах. Тогава не си давах сметка дали са вредни заради голямото съдържание на захар или заради самата газировка. Просто и аз, и съотборниците ми знаехме, че не са полезни и край.
Сега ограничавате ли си някакви храни или напитки?
– И сега трябва да се ограничавам почти във всичко. Имам една психологическа спирачка, останала от времето, когато бях футболист, да не се отпускам докрай. Иначе ще стана 100 килограма.
Играете ли още футбол с приятели?
– Да, два – три пъти в седмицата играя задължително. Ако пропусна някой път мачле поради липса на време точно в този момент, компенсирам, като излизам да потичам в друг удобен момент. Тичам и играя футбол само за тонус. Вече няма защо да поддържам спортна форма. Просто се чувствам добре, след като отида да поритам. След това и вечерята ми е по-вкусна, и сънят ми е по-добър.
Получавали ли сте контузии?
– От тази гледна точка съм късметлия. Най-тежката ми контузия е разкъсан менискус, когато играех за Олимпиакос. Направиха ми артроскопия на менискуса, отстраниха го. Това не може да се нарече тежка операция. Дълго време играх с разкъсан менискус, но усещах болки след всеки по-сериозен мач, подуваше ми се коляното и след 2 – 3 дни спадаше. Оперирах се в гръцка клиника на почивката между двата полусезона. Моята мускулатура винаги е била по-масивна. Такава ми е структурата на тялото. Имах детство с много движение, от което бях по-пластичен, по-здрав като телосложение, по-неподатлив на контузии. Чак към края на футболната си кариера започнах да получавам разтежения на мускулни влакна и наблягах на упражнения за гъвкавост, за разтягане. В началото на тренировка и особено преди мач ми трябваше дълго време да подготвя мускулатурата си. След мачове пък гледах да се възстановя пълноценно с топла вода, басейн и други процедури. Диетата също е едно от основните неща, за да е здрав професионалният спортист.
Предполагам, че е важно и качеството на храната.
– Със сигурност. Не може да отидеш в първия магазин и да си купиш „кренвирши на прах“ или чипс и кола. Така не става. Майка ми, лека й пръст, винаги ми е готвела домашна качествена храна. Яйцата, месото, зеленчуците са били домашно отгледани. Така че и майка ми със здравословните продукти, които ми е готвела, беше съпричастна към правилния ми хранителен режим на професионален футболист. Аз имах късмет също, че играх в сериозни отбори – Левски, ЦСКА, Олимпиакос, Унион и в националния, където всичко беше на високо професионално ниво – от храненето до възстановяването. Особено впечатление ми направи организацията и професионалното отношение в най-големия гръцки отбор Олимпиакос. Както си тренираме, в един момент на терена притичваха асистенти на доктора, които ти вземат кръв за изследване – от ухото или венозно. Спомням си, че след това на всеки даваха различни витамини според нуждите на организма.
Пиете ли лекарства?
– Не. Да не предизвиквам съдбата, но не съм ходил на лекар, откакто съм спрял с футбола – вече 15 години. Не е страшно, но преди ходехме организирано на прегледи и не съм се грижил сам за това. Нямам навик по собствена инициатива да се преглеждам профилактично. Освен на зъболекар на друг лекар не съм ходил.
Ползвали ли сте алтернативни методи на лечение? Ваши колеги ходят на чакръкчии при изкълчване или болки в кръста.
– Изкълчвал съм глезен и рамо, но алтернативни методи никога не съм използвал. Докато бяхме професионални футболисти, нямахме право да се самолекуваме или сами да взимаме решение за здравето си. Ако вечерта те заболи зъб, обаждаш се на доктора на отбора и той ти казва какво може да пиеш за обезболяване и къде да отидеш на другия ден да ти лекува зъба. Докторът трябваше да знае абсолютно всичко, което приемаш, за да не вземеш някое забранено вещество. На европейските турнири, на световно и на европейско винаги допингконтролът беше строг. От 22-ма футболисти на мач теглят по двама играчи. За мой „късмет“ на световното в САЩ ми се падна от общо седем мача след два мача да ме викат за допингтест.
Важното е, че сте били чист от допинг.
– Разбира се, при нас допингдисциплината беше на сериозно ниво. Никой не си позволяваше на своя глава да взима дори един аспирин. За всичко питахме доктора на отбора.
Как се справяте с психическото напрежение като футболен ръководител?
– По принцип е по-отговорно и напрегнато, когато не си на терена като футболист. Докато играех, преди мач ми е било напрегнато, но в играта излизам, тичам, скачам, ритам и нямам време да се притеснявам. Докато сега гледаш отстрани и се притесняваш, защото не разчиташ на собствените си сили, а на други хора. От това напрежение обикновено се разтоварвам, като се събера с приятели след мач, пийна нещо, хапна, на фона на приятна приказка и така се поотпусна.
Пушите ли?
– Не, въпреки че много световноизвестни футболисти пушат даже под душа. Опитвал съм да пуша като млад – „и аз да се направя на мъж“! Но ми беше мъка и си мислех: няма ли да свърши най-накрая тая цигара?! Така разбрах, че пушенето не е за мене. В тоя живот няма да пуша.
