-
-
Сигурно десетки пъти сте чували фразата, че много трудно се съгражда, а за миг всичко съградено може да се разруши. Това се случва в последния месец с ЦСКА-София. Това не е отборът на ЦСКА-София, който се бе развил достатъчно, за да хвърли окончателно предизвикателството към хегемонията на Лудогорец и да я прекрати през май следващата година. Това не е отборът на ЦСКА-София, който направи най-бързата селекция далеч преди да е започнала подготовката. Както между впрочем трябва да се прави! Това не е отборът на ЦСКА-София, който бе изграждан три години от различни треньори, но с огромна доза приемственост. Това не е и клубът ЦСКА-София, който се води от оперативно ръководство с най-дълга практика и опит в българския футбол. Това не е клубът ЦСКА-София, който допреди началото на кризата мислеше за нов стадион и търсеше начин да го по-строи.
Въобще в ЦСКА-София настъпи необяснима метаморфоза
Много неща излязоха на повърхността като реакция на сдържано недоволство. Публиката реагира гневно и изпълни своята роля на коректив. И това е правилно, защото кризите настъпват и отминават, но е много важно да има реакция. За да претендираш за голям и дори велик клуб, трябва да приемеш и претенциите на своите последователи. И да бъдеш под постоянно напрежение. Иначе другият вариант е много празни седалки и една шепа корпоративни зрители.
Но какво всъщност стана с ЦСКА-София и дали причините са обективни, или пък напълно ирационални? Обяснението е много просто, допусна се огромна кадрова грешка – отборът остана без треньор за новия сезон. Планът с подставено лице на тъча и консултант в сянка не сработи, защото по принцип е абсурден. И абсурдите неизбежно стигнаха до терена. А там на терена се твори нещо невъобразимо. Нещо, което здравият разум не може да осмисли и да приеме. И по всичко изглежда, че в близките седмици този абсурд ще продължи. Защото ясно като бял ден е, че Люпко Петрович като треньор е временен вариант. Но пък той е човекът, който може да спаси положението. Така мисля, че разсъждават отговорните фактори на „Армията“.
Допускането на вариант с Люпко като старши треньор
на предна или на задна линия е фаталната грешка в мисленето, която допусна собственикът на ЦСКА-София. И сам той ще си плати тежката цена, а тя е в осем цифри и много терзания, защото няма съмнение, че той е от малкото, които ги боли и като фенове на отборите си. Грешката е необяснима на фона на дългогодишната му политика спрямо треньорите. А тя е обмислена и последователна. Винаги когато целите са били високи, на мостика е бил търсен възможно най-добрият избор от това, което се е предлагало на пазара. Всеки може да провери какви треньори са минали през Ловеч. А и от 2016 година в ЦСКА-София!
Точно за сезон 2019/20 година начело на ЦСКА-София трябваше да бъде поставена възможно най-голямата треньорска табела. Да, Люпко е такава, но в минало време. И той добре го знае, едва ли са му останали някакви големи амбиции. По много тънък лед се тръгва, когато цялата аргументация за едно назначение се обосновава на ирационалното нещо, наречено късмет и успехи от каменната ера. Никой не може да отрече, че във футбола късметът е важен, но не може да го издигаш на пиедестал. А точно това направиха в ЦСКА-София с обявата преди 3 месеца за новите роли на Люпко Петрович и Димитър Пенев. Може би трябваше да се огледат за някой по-млад и обещаващ късметлия.
Като временно решение да бъде завършен сезонът вариантът бе удачен. Но селекцията трябваше да започне не с ляво крило или бек, а с нов треньор. Както бе миналото лято, когато привлякоха Нестор Ел Маестро, който бе направил Спартак Търнава шампион на Словакия. Млад, успешен, школуван в Германия и Англия. Този мъж пасваше идеално за ЦСКА-София. И към него имаше безброй претенции, но резултатите бяха съвсем различни. По пътната карта на HEM, ЦСКА-София щеше да има 9 точки от първите три кръга. Защото Етър, Черно море и Славия при неговия прагматичен футбол нямаше да представляват проблем. Неслучайно Нестор започна с 3:0 начело на Щурм в първия кръг на австрийското първенство.
Но не само при HEM, при всеки друг, различен от сегашния треньор, ЦСКА-София щеше да има максимален актив от точки, при положение че не им се наложи да напуснат София. Това са задължителни точки и няма кой дори да помисли обратното.
Но дори сега да имаше точки, те щяха да са само прикритие
за пo-важното нещо – играта. ЦСКА-София измъкна мача в „Овча купел“, но лошият вкус остана. Може би в този случай сработи прословутият фактор късмет, както и в четвъртък срещу Осиек, но това не може да се случва всеки път. Стомната за вода ще се счупи и ще стане наводнение. То вече стана! Да обърнеш, и то без никаква практика схемата на игра е безумие. Или абсурд. Най-малкото това трябва да се изпита в подготовката, когато можеш да изиграеш 7-8 мача, без да гониш резултат. Но дори в спокойна атмосфера първо трябва да се съобразиш с профила на футболистите си. Имам огромни съмнения, че дори най-опитният защитник на ЦСКА-София – Бодуров, има опит в новата схема с 3-5-2. Какво да говорим за другите. Никой от тях освен Занев никога не е играл в такава схема. И това се вижда на терена – нямат си понятие. Дефектите са толкова видими, че дори уж техничар като Жеферсон е още по-неадекватен като халф-бек. Което е трудно да се повярва, защото и играта му като типичен бек е под много въпросителни.
Но това със защитата не е крайният абсурд. В последните 3 години играта на ЦСКА-София във фаза атака бе най-ефикасна заради бързите крайни нападатели или крила. Енрике, Жоржиньо, Джеси, Десподов даваха огромно предимство на ЦСКА-София с техниката си и остротата си. Да не стигам дотам, че по фланговете пробиваха Недялков и Манолев. Въобще ЦСКА-София бе смъртоносен, когато топката отиваше на тъчлинията. Срещу Славия, ЦСКА-София излезе с двама централни нападатели. Това го прави сега Симеоне в Атлетико Мадрид с Мората и Коща, но само в подготовката. А къде са Мората и Коща, сравнени със Coy и Уот. Къде е логиката ЦСКА-София да играе на практика без крила, след като това е тяхна фирмена марка. Кой въобще ще закара топката до централните нападатели? Отговорът е – може все пак да стане някак случайно.
Срещу Осиек, ЦСКА-София имаше само два пробива по фланга и в единия случай Фабрини сервира отлична топка на Евандро в 12-ата минута, но бразилецът не успя да я уцели добре. Сега срещу Славия също имаше само два пробива и вторият завърши с победен гол. А ЦСКА-София трябва да прави не по два, а по 20.
И за капак Люпко Петрович в двата мача, в които стана от пейката, направи трудно обясними смени. Примерно при 1:1 срещу Славия замени Чорбаджийски с Малинов, при положение че целият стадион и всички пред телевизорите очаквахме да се появи Отабор. Това е единственият футболист от новите попълнения, който истински хвана окото на феновете. И след като дебютира доста ефектно срещу Черно море, в следващите два мача затопли пейката.
Като обобщение, всеки от футболистите на ЦСКА-София регресира видимо от началото на сезона. Феновете
с право поставят въпросите дали
Чорбаджийски, Стойчо Атанасов, Малинов не са се изчерпали за ЦСКА-София. А може и да не е така, но при създадената ситуация тяхното представяне наистина е под всякаква критика. Претенциите са и към чужденците – Жеферсон, Пинто, Томаш, Coy… имат ли перспектива в този клуб с това, което дават като продукция. Засега извън обсега остават само Бодуров и Евандро, който явно се зарази от късмета на Люпко. Турицов и Енрике направо са късметлии, че не играят заради контузии! А най-тежките въпроси са по отношение на новите. Нито един от Фабрини, Кери, Уот, Давидов, Занев не е получил окончателна присъда. Не заради друго, а защото на този етап впечатленията от тях са много противоречиви. А за някои и съвсем оскъдни.
Проблемът на ЦСКА-София обаче не са футболистите с техните добри или не чак дотам добри качества. Проблемът се нарича треньор. Люпко дойде на „Армията“ да помага със съвети, сега му се налага да прави съвсем различни неща. Време е някой да поеме от него палката. И нещата бързо ще си дойдат на мястото.
