Гочето: На „Герена“ трябва да се играе футбол от най-висока класа! Лудогорец вече не е фаворит за титлата

Според Василев, който говори пред „Домът на футбола” по DIEMA SPORT, Левски и ЦСКА-София са много близо до нивото на разградчани.

„Определено е обнадеждаващо началото на първенството – интересни мачове и сблъсъци . Има подсказване на нова тенденция, че отборите от втората половина показват сила и самочувствие”, заяви 72-годишният наставник.

Конкретно за мача между Левски и Царско село доста анализи и критики се отправиха. Доста тежи и анализът на Петър Хубчев, който направи преоценка на характера на футболистите. Той е взискателен и със свой почерк. Трудно допуска безразличие към това, което се случва на терена.

Който и да е от футболистите, когато стъпи на „Герена”, трябва да се адаптира. Трябва да разбере, че не се подхожда чиновнически, а трябва да се играе футбол от най-висока класа. Когато не отговаряш на този начин на поведение, си заминаваш. Хубчев знае най-добре какво да направи, не бих го учил. Ще наложи стил, който ще изисква от играчите максимум изразходване и характер, а не да се играе според ситуацията.

Петър Хубчев не е чужд на „Герена” и Левски. По мое време беше много силен футболист, с хубава кариера. Той отиде от Левски в Хамбургер. Завръщането на „Герена” не е случайно, а е плод на една добре замислена стратегия. Той е треньор, който навлиза в зряла възраст. Обича да работи, а това го нямаше в националния отбор – там се случват големи периоди на бездействие. Нищо нелогично няма в неговото решение.

Победата, която Левски постигна вчера, му дава основания да се чувства като лидер. Затруднения изпитват и конкурентите, както видяхме. Дали има качествата за титлата? Това е труден въпрос с тези продажби на футболисти, със скалъпването на отбор. Това не е лесен процес, изисква много голямо търпение. Треньорите го имат това търпение, щом са си заложили главата. Търпение трябва от хората, които финансират и спонсорират отбора. Не бих се ангажирал с отговор на този въпрос, а само пожелавам да върви в същата посока, без да се допускат фалстартове като мачовете с АЕК Ларнака.

Къде се коренят горчивините за Левски през последните години? Първо, тези постоянни треньорски промени – всеки наставник идва със своите виждания, философия, амбиции… Мога да кажа едно: Петьо Хубчев иска и налага своите философия и виждания. И селекцията върви към този път. Отдавна бие камбаната за футболисти, които липсват в защитата. Не може да не го притеснява факта, че Левски продаде Мариани, че това оказва ефект в офанзивната игра. Пред прага на продажба е и централният нападател Станислав Костов. Тези неща не са толкова зависими от треньора, но съм 100 процента убеден, че Хубчев ще стабилизира играта и ще тръгне по един избистрен път.

Видяха се трудности при създаване на ситуациите и при реализацията на гола. При материализирането се чувства липса не толкова на тактическа постановка, колкото на футболисти, които да завършат с майсторство.

Ролята на Ивайло Петков като спортен директор? Има някои неща, които не бих се наел да ги коментирам. Аз съм един зрител, слушател, който е проследил развитията. Трудно мога да дам оценка. Когато дойдох в Левски, аз също бях чужд на клуба. Аз дойдох от Търново, но тогава не е имало проблем с приемането ми. Не трябва да такова ревностно отношение на феновете към Петков, стига човекът да си върши работата. Щом е влязъл в Левски, значи с готовност ще го прави.

Влизането на Павел Колев беше с идеята да се подобри административно клуба, да се създаде свобода на действие за спортно-техническия щаб, а не за да се създаде водовъртеж около треньорските глави.

Афиширането на целите на ЦСКА за титлата от агитката, доведе до много разочарования в началото. ЦСКА обаче има голям потенциал и с присъствието на Люпко Петрович този потенциал ще бъде укротен, оформен и финализиран. От ден на ден нещата ще стават по-добри. Всичко е въпрос на атмосфера, която се създава по време на тренировките и мачовете. Това е силно оръжие в ръцете на Люпко Петрович. Самочувствието, авторитетът, който има той, това, което успява да предаде на футболистите, спокойствието, което влага – всичко накуп дава увереност на играчите, че отвън стои човек с много голям опит. Това е голямо предимство.

Слабостите на водещите ни тимове са общи – трудно се създават голови положения. Защитниците в Европа лесно се справят с нашите тимове. Евандро стана героят за ЦСКА в последните дни, сега всеки трепери да не му се случи нещо и да излезе от строя. Знам сега какво е в лагера им и не бих искал да съм там – има много сметки кой да се предпази и така нататък. Това е стратегически период, много важен. Аз мисля, че ЦСКА има силите да продължи след мачовете с Луганск. Той не е силата на украинския футбол – нито е Динамо Киев, нито е Шахтьор Донецк. Ако говорим за психологическо предимство, то е на страната на ЦСКА. ЦСКА е име, присъствие. За Зоря ще бъде чест да играе срещу такъв тим. Съставът им не стряска, но това е сериозен мач и се изисква себераздаване.

ЦСКА има богат избор от футболисти. Има много играчи в защита, доста качествени футболисти. Има и възможност за промени, за различни изпълнители в отделните мачове. В средата на терена имат технически много грамотни играчи, подплатени с дефанзивни, които могат да предугаждат нападенията. Отпред също имат достатъчно класни играчи. Али Соу дотук добре защитава мястото си на терена. Той е по-добре адаптираният от Тони Уот, който дотук не може да докаже, че заслужава мястото си.

Лудогорец в няколко години преживяват нещо, което е характерно за тяхното развитие. Имаше един момент, когато решиха да не правят големи проблеми и отпаднаха от един молдовски тим. После бяха по-предпазливи. Сега идва миг, когато потенциалът на някои играчи е изчерпан. Аз не бих ги отписал изцяло. В тях все още има още доста футбол. Възрастта не бива да става причина за подценяване на натрупания опит. Тук е въпрос на спортно-техническото ръководство дали смята да се откаже от тях или да го използва. Бяха привлечени много силни играчи. Чибота е много добър футболист, в Дан Битон има много класа и не е случайно привлечен.

Мисля обаче, че Лудогорец загуби нещо много важно като стил при изграждането на атаката – с къси и бързи пасове. В средата на терена вече нямат тези финес и ефективност при отиграването на топката. Марселиньо и Дяков го умееха това. Тогава идеята и играта им беше много интересна и разнообразна.

Щом Стойчо Стоев е решил така за Марселиньо, значи така трябва да бъде. Как бих коментирал ли? Далече съм от ситуацията. Трябва човек да е близо, за да прецени. Аз много харесвам Марселиньо като играч, но още от края на миналото първенство показва доста слаби мачове. Дали вече се чувства изчерпан функционално или пък има някакви личностни проблеми – най-добре там знаят  какъв е проблемът му. Само можем да гадаем.

Тази година Лудогорец ще бъде един от трите фаворита, но не основният. ЦСКА ще бъде близо до тях. Левски не трябва да ги отписваме – стъпка по стъпка печелят точки.

Бруно Акрапович ми прави много добро впечатление, както и характерът, желанието и настроението, които Локомотив Пловдив показва в последните мачове. Да не забравяме как победиха Ботев Враца. Мачът в Словакия също говори за  характер, за футболисти, които не се бяха отказали до последния момент. Приятно съм изненадан от желанието на играчите да се отплатят на своите запалянковци, на техния президент, който твърдо стои зад тях. Аз им желая успех в следващия мач, който също не е много лесен.

Краси Балъков не се е заблуждавал, че ще тръгне на пълни обороти. Той е работил тук в българския футбол, познава изпълнителите. Знам го като човек с големи амбиции, има натрупан опит, а и познания във футбола. Това говори, че този човек търпеливо ще прави нещо, докато някой не му попречи. Аз съм му казал: и 5, и 10 процента да вдигнеш доброто, ще има промяна към по-добро. Аз мисля, че ще го постигне – търпеливо ще вдигне нивото на българския отбор. Той трябва да внимава за външни фактори. Вярвам, че няма да го допусне. Той знае как да създава противовес на негативното.

Етър Велико Търново следва пътя и се радвам, че Росен Кирилов не тръгва на генерални стратегически проблеми. Това му прави чест, че се съобразява с това, което е заварил. Отборът на Етър е запазил стила си и Кирилов се опитва да го продължи. При подобно развитие на отбора, с генерални промени само може да сбъркаш. Росен Кирилов се въздържа от такива, а се приобщи към отбора.