-
-
Да се говори с Георги Костадинов-Мечката е лесно. Халфът на Левски, Нефтохимик, Черноморец и Поморие
[sociallocker id=5830]
не е типичният футболист извън терена. Той разбива на пух и прах всеобщото схващане за играчите. Докато повечето зарязват рано учението, за да наблягат на футбола, той съчетава и двете. Учи право и след края на кариерата си иска да стане адвокат. Докато повечето футболисти използват свободното си време да излизат по заведения, роденият в Царево полузащитник чете книги.
Мечката говори пред БЛИЦ СПОРТ за нещата извън футбола, за прякора си и за желанието си да продължи в сферата на правото.
– Откъде дойде прякорът ти „Мечката“ и кой го измисли?
– Историята е от юношеските ми години в Нефтохимик. Тогава всеки един от футболистите имаше прякор. Аз бях новодошъл и нямах. На всеки един лагер носех големи количества мед в себе си и поемах големи количества от него след тренировка. Така започнаха да ме наричат Мечката.
– Кой те запали по футбола?
– Запалването дойде от самосебе си.Площадката бе пред дома ми и там минаваше цялото ми време. Почти цялото си детство прекарах там с топката.
– Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш от футбола?
– Мина ми веднъж през главата. Бях на кръстопът дали да продължа да играя футбол или да наблегна на висшето си образование. В крайна сметка смятам, че взех правилното решение и продължих и двата си пътя. И макар и трудно, успявам да ги следвам паралелно.
– Има един стереотип за футболисти, но ти го разрушаваш. Играеш на високо ниво и същевременно учиш право. Мислиш ли за адвокатска кариера след края с футбола?
– Определено мисля след края на кариерата си да се развивам в сферата на правото. Смятам, че за всеки един футболист е много важно да има висше образование, тъй като то означва сигурност и стабилност. Означава и независимост, тъй като когато имаш образование зад гърба си, никога няма да останеш гладен. Както казват: „Дори и царят трябва да има професия, тъй като и той може да остане на улицата“.
– Футболът е проста игра за умни хора. Това, че четеш повече, че учиш, отразява ли се и на мисленето ти на терена?
– Когато съм добре организиран и успявам да отделя внимание на учението, тогава ми върви и футболът. Тези неща винаги са взаимосвързани и се старая да отделям доста време и на двете.
– Ти не си от хората, на които личният им живот е обществено достояние. Нищо не се знае за него. Какво би разкрил?
– Винаги съм държал за себе си личното си пространство, тъй като футболът и нещата извън него трябва да се разграничават. Имах доста дълга връзка с един много важен за мен човек, но към момента съм необвързан. Ориентирал съм се към професионалните ми приоритети и те са на първо място за мен.
– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– Обичам да прекарвам време със семейството ми и с приятели. Обичам да чета книги, защото ми действат много релаксиращо и когато имам повече от един свободен ден, обичам да ходя на планина.
– Какви книги четеш?
– Последната книга, която прочетох, ме впечатли много – „И аз още броя дните“ (б.р. автор Георги Бърдаров). Това е едно доста приятно и полезно четиво, с което може да се направят доста изводи за живота. Спечели „Ръкописът“.
– Какво би посъветвал малките и подрастващи футболисти. И всъщност говориш ли с момчетата от школата на Левски? Напътстваш ли ги?
– Когато поискат съвет, ги съветвам. Те са доста талантливи, но е важното за тях е да знаят, че трябва да положат в пъти повече труд от таланта си, за да успеят. Това, което аз съм видял, е че доста по-талантливи футболисти не успяват да се развият именно поради липса на положен труд или заради мързел. Най-важното нещо е повече труд.
Източник: Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
