-
-
ЦСКА-София стъпи накриво в Русе. За да защитят претенциите си за титлата, „червените“ трябваше да спечелят задължително гостуването си на Дунав, който е един от слабите отбори в елита. Само за сравнение – Левски си тръгна от Русе с победа 4:1, а „армейците“ стигнаха до точка едва в последната третина на мача. Реално обаче едва ли много „червени“ фенове са изненадани от издънката в Русе. Дори напротив – тя беше по-скоро очаквана. Просто отборът не играе добре от началото на сезона, когато трябва да атакува. За това има много причини, но най-важната се нарича Люпко Петрович. Истината е, че сърбинът свърши своята работа, и то прилично – ЦСКА-София отстрани два отбора в Лига Европа и беше близо до класиране в плейофния кръг. С това функциите на Петрович би трябвало да се изчерпят, защото той лично вече е изчерпан за отбора.
Ръководството на „армейците“ правилно реши да се довери на опитния сърбин в Европа, защото неговата сила е именно в мачовете на директна елиминация. Люпко обаче отдавна е преминал зенита си и няма сили да води отбор с претенции цял сезон. Няма дори за половин.
Добрата новина за футболистите, феновете и ръководството е, че Петрович е човекът, който може да вземе дербито с Левски, и то с лекота. След този мач, независимо от резултата в него, ще е най-добре за ЦСКА-София, ако Люпко бъде заменен с нов треньор. Млад специалист, който кипи от енергия, а не от гняв, защото му е всички и всичко около футбола. Със сърбина ЦСКА-София тъче упорито на едно място, а развитието е само в грешките.
Ето и най-големите проблеми на „червените“ към днешна дата:
ЦСКА-София не разполага в момента с качествен халф, който да дирижира действията на отбора в атака. Няма го типичния плеймейкър, който даде головия пас, да раздвижи играта на тима, да направи връзката между халфовата линия и атаката. Такъв беше Диего Фабрини, но на „Армията“ не оцениха правилно качествата му и го изпуснаха без бой. Това си беше голяма грешка. Безспорно Кристиян Малинов и Жанио Бикел са качествени футболисти, но те са по-скоро биткаджии или поне изпълняват такива функции на терена. В Русе Люпко Петрович пусна трима нападатели, но те не бяха захранвани с качествени топки, а това ги изолираше от играта и направи присъствието им на терена безпредметно.
Центриране след центриране. Това в общи линии беше тактиката на ЦСКА-София в Русе. Цели 65 пъти топката политаше от фланга към наказателното поле на Дунав. Тук оставяме настрана, че повечето от въпросните центрирания бяха неточни и недодялани. По-важното е, че изобщо се стигна до тази серия от изсипани топки пред вратата на Дунав, където обикновено чакаха 7-8 защитници да избият с глава. Би трябвало един отбор с претенции да прекрати тази си тактика около 30-ия опит, завършил с провал. „Червените“ обаче нямаха спирка и продължаваха да търсят гол по този обречен начин. Това говори за липса на решения, идеи и план „Б“ в атака. По-лошото беше, че нещата не се коригираха и след попадението на Евандро, което между другото беше много красиво. Кристиян Малинов, който е един от малкото футболисти на отбора, играещи добре във всеки мач от началото на сезона, показа как се прави. Той проби отдясно и вместо стандартното центриране, майсторски изчака удобен момент да върне топката към Евандро. Нищо кой знае колко сложно.
Николай Бодуров и Рубен Пинто са отстранени от отбора. Отсъствието им се забелязва отчетливо, защото първият е най-добрият защитник на ЦСКА-София, а вторият – най-креативният в този момент на „Армията“. Драмите с двамата обаче влияят и на атмосферата в отбора, която в момента не изглежда да е много добра. Все пак Бодуров беше капитан на тима, а Пинто – негов първи подгласник. Това говори, че те със сигурност са имали влияние върху съотборниците си. Най-отчетливо напрежението сякаш се отразява на Тиаго Родригес, който допуска често фатални грешки от началото на сезона. Той със сигурност е много близък със сънародника си Пинто и проблемите около него му пречат. Така могат да се обяснят безумните грешки на Тиаго в мачовете с Черно море, Етър и сега с Дунав.
Люпко Петрович е на 72 години. Той за първи път започна работа в България преди 20 години, за да поеме Левски. Оттогава сръбската легенда няколко пъти е работил с родни клубове. Бил е треньор из целия свят – минал е през Китай, Виетнам, Руанда… Петрович обаче говори само един език – сърбо-хърватски. Ако го накараш да каже едно средно по сложност изречение на български или английски, няма да се справи успешно. Реално Люпко е изгубен някъде в превода на „Армията“, където има футболисти от цял куп националности. Преди години, когато Петрович беше по-млад и ентусиазиран, това вероятно не му е пречило, но сега е солиден проблем и за него, и за ЦСКА-София.
