Гочето: Евандро и Паулиньо ще дадат блясък на ЦСКА – Левски

Левски влиза в мача като лидер в класирането, докато ЦСКА след издънка срещу Дунав в Русе. Не бих казал, че сините са минали между капките до това място. Факт е обаче, че не печелят толкова убедително. Все пак отборът от по-дълго време е съсредоточил вниманието си само върху първенството. Да, успехите му не са лесни, но с изключение на загубения двубой с Берое, Левски върви леко възходящо. Все още сме в началото на сезона, едва август сме. В отборите имаше много промени, а селекциите още са в ход. Треньорите едва сега напипват ритъма на работа и вече правят по-правилен подбор на съставите. Тепърва започва да се вижда част от синхрона на играчите. Напасването на доста нови не е лесна работа. За месец не можеш да кажеш дори, че познаваш характера на футболистите, а какво остава да оцениш прецизно потенциала им и дали са готови за такъв важен двубой. Армейците имаха по-избистрена концепция, по-изчистена стратегия около привличането на играчи. Като цяло запазиха основните си състезатели. По-бързо взеха и нови. След това обаче Фабрини напусна, а Николай Бодуров и Рубен Пинто сега не попадат в групата. Тяхната ситуация прилича на битов проблем – явно не спазват дисциплина, включително и на терена. Сините се отказаха от много играчи. Мариани бе продаден, а бе най-силният футболист. ЦСКА не е отхвърлил напълно идеята от миналия сезон за по-директен футбол, не виждам много по-комбинативна игра. Левски пък все още не може да наложи желания от Хубчев контрол над топката. Везните преди мача в неделя са напълно изравнени и е абсурдно да се говори за фаворит.

Люпко Петрович е в същата ситуация, в която аз бях преди години – бил е треньор и на двата отбора. Отлично познава атмосферата на „Герена“ – всичките положителни и отрицателни неща, въпреки че Хубчев се опитва да вкара нов стил и характер там. Ще видим интересен двубой между хора, които авторитетно защитават името си, а оттам и на клубовете, в които работят. Независимо от възрастта Петрович е много амбициозен и му личи по реакциите по време на мачовете – все още се пали. Със сигурност разработва план, с който да спре подема u ентусиазма на сините. Той умее да взима такива срещи.

Хубчев е прав, като каза, че треньорите не влияят много на тези двубои. В тези дербита най-голямата задача на наставниците е да тушират излишното напрежение, което влияе на качеството на играта. Въпреки че в последните години имаше доста хора, които не познаваха атмосферата на дербито и подхождаха чиновнически. Но в настоящата ситуация, познавайки и треньорите, няма как да станем свидетели на такова нещо. Хубчев държи стегнато тима си, това се вижда. Затова от Левски очаквам много борба и игра на контри.

Тази на ЦСКА е по-опитна. Петрович мина и през игра с трима централни бранители. Напоследък в центъра са испанецът Албентоса и Занев, които са врели и кипели. Очаквам да се справят. Прави впечатление, че в играта на Жеферсон има огромна разлика с тази от миналия сезон. Когато дойде и казаха, че е викан в селекцията на Бразилия, си мислех, че става въпрос за огромна грешка. Сега се вижда, че има добри качества и е от силните единици в състава. Доста силен е в офанзивен план. Факт е обаче, че защитата на ЦСКА не бе планирана да е такава и има колебания. Личи си по допуснатите голове – цели 9 в 7 кръга.

Хубчев все още търси най-добрите решения. За момента отбраната не отговаря на вижданията му за това какво иска да постигне. Неслучайно сините искат централен защитник. Ситуацията може да се подобри с влизане на Холмар Ейолфсон, естествено, ако исландецът върне формата си. Левски е колеблив в центъра, а силното му оръжие са бековете. При Хубчев играят много изнесени напред. По този начин в изграждането на атаките има дълбочина, въпреки че това е рискован ход.

Халфовата линия на ЦСКА е по-изобретателна, а тази на сините по-дефанзивна. С Тиаго, Бикел и Малинов нещата за червените изглеждат добре. Тиаго обаче трябва да се концентрира, защото през сезона вече направи 2 грешки в дефанзивен план, които доведоха до голове в мрежата на червените, а ЦСКА не спечели мачовете – с Етър и Дунав. Работата му е пред другата врата. Когато Тиам е на терена за Левски, нещата са доста по-изчистени. Ако играе срещу ЦСКА, с Райнов ще сформират силна дефанзивна двойка. Ще покриват и включващите се напред бекове. Те ще имат доста работа, защото насреща им са по-креативни полузащитници – такива, които обичат да играят с топката и повече да импровизират. Мазурек засега е загадка. Далеч е още от това, което Мариани беше за тима.

Очевидно е, че Али Coy е основен избор за върха на атаката на ЦСКА. Той не е от типа на Каранга, но определено се старае и има качества. Остава си най-сериозна опция за централен нападател. Човекът на гребена на вълната от червените обаче е друг – Евандро. Играч, с добър удар. Оставиш ли го да си нагласи топката, и след това я виждаш в мрежата.

В Левски Паулиньо получава малко по-свободна роля и това дава резултат. Прави впечатление, че в някои двубои влиза навътре в зоната зад нападателя. През този сезон е по-близо до вратата и това си личи по резултатността му. От неговите пробиви много зависи играта на Левски в предни позиции.

Нещата на върха на атаката на сините също не са толкова добри. Алар сякаш не бе приет с доверие, направи доста пропуски. Именно той трябваше да е водещ реализатор, а явно сега ще се разчита повече на Роберта.

Евандро и Паулиньо – това са фигурите, които и феновете, и играчите на терена трябва да следят внимателно. Те са козовете на ЦСКА и Левски, от тях ще дойде блясъкът.