-
-
През лятото Давид Яблонски напусна Левски. Чехът изкара 2,5 години на „Герена“, но договорът му през лятото не бе подновен. Той бе информиран за това от шефовете доста преди края на миналия сезон. Как се е почувствал тогава, какво няма да забрави от престоя си при сините, кои са най-ценните му попадения – разберете от следващите редове. 27-годишният Давид изигра общо 73 мача във всички турнири за Левски, вкара и 12 гола – 2 от тях в мрежата на ЦСКА-София (с първия сините бият с 2:1, а другия сблъсък с червените завършва 2:2). Пред „Тема Спорт“ той даде откровено интервю, в което сподели и очакванията си за предстоящото в неделя вечно дерби.
– Давид, здравей! Поздрави от София! Как си, свикна ли вече в новия си отбор Краковия, с град Краков и Полша?
– Добре съм, благодаря. Свикнах бързо. Както момчетата, така и треньорът е супер, разбираме се. Съотборниците ми ме приеха веднага между себе си и се радвам за това. Със старши треньора имаме добра връзка, а и той беше една от причините да приема да дойда. Феновете са ОК, не съм усетил някаква негативна реакция – точно обратното. В последните мачове играя по 90 минути и съм доволен. Градът е прекрасен, има богата история и има какво да се види тук.
– Защо не се разбрахте с Левски за нов договор? Не те ли искаше клубът?
– На първата среща, на която бях поканен за нов контракт, разговарях с бившия вече собственик. Не бях единственият, когото повикаха през онази седмица, да преговаря за изтичащия си договор. Поговорихме малко и като всеки играч на света, който има възможност да подпише нов контракт, дискутирах за повишение на заплатата ми. Всичко опира до договорка и винаги съм считал за честно да обмисляме и решаваме нещата заедно.
– Колко пъти общо седнахте около масата за преговори с новите шефове?
– Беше ми казано, че ще бъдат няколко, но всъщност беше само една, която се оказа и последна, тъй като на втората среща трябваше да изслушам обяснението, че в отбора вече нямат нужда от мен и че договорът ми няма да бъде продължен. Причината – клубът вече не иска много чужденци. Ако мога да съм откровен, бях склонен да помогна на клуба и да не повишавам заплатата си, но за съжаление не получих възможност да кажа каквото и да било. Исках да остана, но…
– Как прие решението да не тренираш с първия отбор? Случвало се е преди подобно отношение спрямо теб?
– За мен беше шок. Като професионален футболист сте свикнали на ежедневни тренировки и изведнъж се озовавате сам във фитнеса и на практика чакате момента, в който ще можете да си тръгнете. Губите кондиция, защото тренирате минимум с топка. Като цяло никак не е добре за играча. С такова отношение се сблъсках само в Левски, но е възможно и в други клубове да предприемат подобни решения, не знам. Но наистина ме оскърби и то не малко. Но всъщност тази ситуация не ме ограничаваше да се подготвям за новия си отбор.
– Разочарован ли си от нещо или някого, че не остана в Левски? Искаше ли наистина да останеш?
– Откровено казано, бях много разочарован, защото не очаквах. Не, че чаках да стане чудо, но да ме освободят в този момент и с тази причина, наистина – не. Харесваше ми там и винаги ще ми харесва. С момчетата поддържаме отлични взаимоотношения и до днес. Ще си спомням феновете цял живот, защото и с тях завързах приятелство, което наистина ценя. Мисля, че точно те са единствената опора и стабилност, с която Левски може наистина да се гордее. Съжалявам още, че не можах да изиграя поне последните мачове, не разбирам и никога няма да проумея как може да отстраниш двама играчи, само защото няма да продължиш договорите им. Третият, на когото не удължиха контракта, но можеше да тренира с отбора и дори участва в последните срещи, беше Милош Цветкович – страхотен футболист и човек, мой истински приятел. Според мен, заслужаваше да остане в тима, но не аз решавам и не е моя работа да коментирам. Клубът има и други изключителни играчи, като Костов, който се влага на максимум в играта и заслужава повече шансове, защото наистина е отличен футболист.
– Как се става любимец на сините фенове?
– Изобщо не бих се определил като такъв. Аз съм обикновен човек като всеки друг. Имах наистина силен сезон в Левски, когато успявах да вкарвам голове и бях щастлив да виждам тази огромна радост у хората на стадиона. Никога няма го забравя!
– Как се почувства, когато феновете събраха пари и платиха глобата ти?
– Не знаех как да реагирам, тъй като тази глоба дойде заради едно видео… Това беше моя грешка, емоция, радост, съперничество – просто всичко накуп. Понякога, като погледна назад, се усмихвам. Но още веднъж благодаря на всички хора, които помогнаха за глобата, която получих аз, а не те. Реших да ги даря на децата от школата за нови врати и топки.
– Головете с глава – изравни рекорд на Ники Илиев, 7 гола в 14 мач за един полусезон. В Краковия също започна с гол с глава в контролите…
– Спомням си много добре всички мачове, в които отбелязах. Беше страхотно и се радвам, когато стигам до ситуации, когато мога да се разпиша. Обичам да се включвам напред, макар позицията ми да е в защита.
– С кого се чувстваше най-добре в центъра на защитата?
– Холмар е изключителен защитник, с когото се играе прекрасно и смея да твърдя, че двамата взаимно си вярвахме на терена.
– Кой мач няма да забравиш никога?
– Дербито, когато ме фаулираха и дадоха дузпа за нас… А след това вкарах победния гол.
– Сам спомена Вечното дерби. Този уикенд предстои поредното му издание, какво очакваш от него?
– Очаквам добър мач, в който ще преобладава борбата. Една същинска битка за три важни точки.
– Левски влиза като лидер в класирането и води с 4 точки на ЦСКА. Дава ли това някакво предимство на сините и превръща ли ги във фаворит?
– Определено е предимство за Левски. Сега ще бъде много важно отборът да задържи позицията си в таблицата. Рано е да се каже дали Левски е фаворит, но във всеки случай е по-добър откъм точки спрямо ЦСКА, което със сигурност радва феновете.
– Какво си спомняш от дербитата, в които си играл? Кой е най-добрият и най-горчивият момент в тях за теб?
– Помня първото дерби, в което реших мача, а във второто отново вкарах гол. За мен това беше голям адреналин и щастие да играя пред толкова фенове. Най-лошият миг за мен беше загубата с 0:3, когато почувствах огромното разочарование от страна на привържениците ни.
– Ще ти липсва ли дербито, какво няма да забравиш никога от него?
– Ще ми липсва, определено. Пожелавам на момчетата нищо по-различно от победа, защото София винаги е била синя и е принадлежала на Левски.
– Следиш ли като цяло какво се случва в отбора? Отборът не тръгна толкова добре в сезона, отпадна от Ружомберок в Лига Европа, загуби и у дома от Берое…
– Следя, да. Както и всички мачове. Мисля, че всичко се дължи на честите смени на треньори, играчи и ръководители… Момчетата са професионални футболисти и се стараят да правят максималното, което, според мен, изисква време, за да се изгладят и да се стиковат нещата, а съставът да остане един и същ може би до края на сезона. Нормално е при толкова промени на играчите да им е нужно време, докато свикнат един с друг на терена.
– С кого от отбора се чувате все още, остави ли много приятели в Левски?
– Да, държим контакт и от време на време си пишем. С Милош се разбирахме доста и с него постоянно се чуваме. Не мога да забравя и Иван Горанов, отлични спомени имам и от Станислав Костов. Като цяло с всички имахме страхотна връзка.
– При преминаването ти в Краковия полските медии побързаха да те представят като играч, замесен в манипулиране на мачове. Обиди ли те това? Как върви делото?
-Някак си се научих да живея с това и не ме обиди наистина. Знам какъв съм и това е главното за мен.
– Кои български фрази ползваш още?
– Към жена ми „Обичам те“, а също и „Една бира, наливна“.
– Смени синята фланелка с червена. Как се чувстваш в цветовете на вечния съперник?
– Не си първият, който ми го казва или реагира на цветовете на екипа, признавам. Във всеки случай това е просто цвят. Чувствам се отлично, защото това са цветовете на Краковия, а не на ЦСКА.
– Липсва ли ти нещо от България?
– Липсва ми храната, която е отлична. Прекрасният изглед към Витоша и приятелите, които открихме там и с които вярвам, че ще се видим отново. Семейството ми вече е при мен, но София им липсва.
.jpg)
– Какво би искал да кажеш на феновете на Левски? А може би и на шефовете?
– Нека феновете на Левски да останат такива каквито са, да вярвам до последния миг и никога да не се обръщат назад. Невероятно е как тези хора успяват да направят заедно, цялата тази подкрепа и най-вече енергията, която успяват да предадат на играчите на терена. Точно това е ценното. На директорите пожелавам да изпълняват функциите си да работят по възможно най-добрия начин в полза на клуба, а не за себе си. На всички много щастие, на момчетата максимално много победи, да не губят борбения си дух и да си вярват!
