-
-
Христо Стоичков подари поредния бисер за звездната колекция на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ – интервюто си с голмайстора на ПСЖ Единсон Кавани. Той е участвал на осем големи турнира. Носител е на Копа Америка за 2011 година с Уругвай. Днес е един от най-ювелирните голмайстори в един от най-актуалните клубове в света. Никой друг в историята на неговия отбор не е вкарвал 157 гола. Нападателят е спечелил по 5 пъти шампионската титла и купата на страната. Неслучайно за него бяха платени 64 милиона евро, които сега вече вероятно щяха да са двойно повече. Има и българска връзка. Първият му клуб Данубио е основан от наши преселници в Уругвай. Именно от там стартира една легенда, минала през Палермо, Наполи и сега при богаташите от Пари Сен Жермен.
– Здравей, Единсон! Благодаря, че ни посрещаш в твоя втори дом тук в Париж и в Пари Сен Жермен! Не ти ли омръзва да вкарваш толкова много голове? Как можеш да живееш така, да реализираш постоянно и никога да не спираш?
– На първо място ще кажа, че е огромно удоволствие да бъдем заедно с теб, Христо. Истината е, че за мен е чест и голяма радост. Искам да ти благодаря, че си избрал мен, за да направим това, надявам се интересно, за зрителите ти интервю. Що се отнася за въпроса ти, да ти кажа честно не знам. Мисля си, че головият нюх човек го носи в кръвта си. Според мен желанието да вкарваш винаги, футболът да не ти омръзва никога и да не ти става скучно на терена, е генетично. Честно казано все още се чувствам като във времето, когато бях съвсем мъничък. Тогава пак исках много да ми подават топката и да реализирам голове. Почти нищо не се е променило и до днес за мен. Това е нещо, което човек носи в сърцето си и дори не мога да го опиша.
– Да те попитам за Уругвай. Питал съм същото и моя приятел Луис Суарес. Как се справяте двамата заедно – двама голмайстори, двама много добри приятели и съотборници в националния отбор на страната си? Каква е тайната?
– В Уругвай винаги са се раждали и продължават да се раждат много добри футболисти. Казвал съм и друг път пред твои колеги, че имам чувството, че в страната ни вместо въздух, децата започват от люлката да дишат футбол. Той е неразделна част от културата на страната ни. Фактите са такива – първо Луис беше трансфериран, а след него и аз опитах късмета си в чужбина, в Палермо. Тогава все още не се бяхме засекли и не бяхме играли заедно в националния отбор. За първи път се появихме като тандем за състава на родината ни в Канада на първенството на Америка за младежи до 20 години. Тогава всички започнаха да коментират какво бъдеще се задава с тези двама нападатели и колко красиво ще бъде да играем заедно за националния ни отбор. Малко по-малко това започна да се случва. Прекарвахме все повече време заедно в младежкия националния тим и след това преминахме заедно и при по-големите. Той отиде малко по-рано от мен. Така започна нашата история и се надявам тя да продължи дълго. После медиите обърнаха внимание на това, че и двамата сме от един и същи град. По-късно пак от тях разбрахме, че бащите ни са се познавали много преди това покрай футбола и дори са играли заедно в един отбор. След това дори са обличали екипите на други клубове и са били съперници на терена. Виждаш ли, Христо каква интересна история. Истината е, че е великолепна възможността да играя заедно с Луис. Всички знаем много добре колко велик футболист е той. На световно равнище. Това, че националният ни отбор ни има двамата заедно е нещо наистина невероятно.
– Премина едно изпитание за вас – Копа Америка. Както обикновено, всички очакваха Аржентина и Бразилия да са фаворити и това донякъде се оправда. Но докато другите си говорят, Уругвай е страната, която е печелила Копа Америка най-много пъти.
– (Смеят се) Уругвай винаги е там и се бори докрай. Страната ни е имала много силни футболни епохи. Спечелвали сме много титли. Това може да бъде видяно от всеки, който се интересува от футболна история. Например ние сме отборът в Латинска Америка, който е спечелил най-много пъти Копа Америка. Имаме много богата и много атрактивна футболна култура. Що се отнася до спортната страна, винаги играем с много хъс и амбиция. Едно от най-силните ни качества, което никога не се е губило през годините, е борбеният дух на нашия отбор. Желанието за победа дори и срещу най-могъщите съперници и дори при най-неблагоприятните резултати. Както ти каза, ние сме мъничка страна, но сърцето ни е огромно. Това много пъти ни е помагало, за да можем да се представяме достойно на международната сцена. Печелим мачовете си с борба и вече 15 пъти сме ликували с Копа Америка. Имаме две футболни олимпийски титли. Тази година не се получи, но сме си направили изводите. Два пъти дори сме били световни шампиони. Това се неща, които наистина обогатяват историята ни. Тези факти карат и съперниците ни да ни уважават. Всички трябва да го знаят. Не защото Уругвай има този или онзи играч. Независимо, че през годините сме имали футболисти от много висока класа и на много високо ниво никога не сме били отбор, който да кара хората да казват: „Леле какъв футбол играят тези уругвайци! Какъв спектакъл!!!“ Винаги сме били отбор, който съперниците уважават заради отношението ни към играта и борбеният ни дух. Никога не се отказваме или предаваме. Тичаме докрай след всяка топка. За нас няма значение кой е съперникът ни, защото знаем, че ако се раздадем докрай и работим 90 минути до последния сигнал, винаги имаме шансове да победим. Независимо от всичко. Това е нещо наистина красиво, защото показва нашата сила като страна, като тим, като национален отбор.
– Когато взимах интервю от Луис Суарес в Барселона, го попитах за един много важен човек. За „Професор“ Оскар Табарес. Разказа ми наистина невероятни неща. Какво е той за теб? За един наистина важен за отбора играч…
– Връщам се още във времето, когато Луис бе повикан в националния отбор, а аз отидох малко след него. Представи си! Днес вече са изминали 11 години от дебюта ми… 11 години, през които имам благословията на Господ да играя за националния ми отбор и да защитавам цветовете на страната ми. Това стана точно по времето, в което „Ел Маестро“ и неговият екип започнаха да водят националния отбор. Мисля, че те са вече около 12 или 13 години начело на тима. Истината е, че „Ел Маестро“ ни е научил на страшно много. Не само за футбола, но и за много неща, свързани с човешкото отношение. Неща като възпитание, приятелство, равенство между хората, уважение към всички. Научи ни да влагаме душа и сърце във всичко, което правим. Истината е, че за мен това беше една голяма промяна в живота ми. Бях още много малък тогава. Виждах и научавах много неща, защото ги изживявах на терена. „Ел Маестро“ се появи точно в този толкова важен момент и направи наистина много за мен. Научи ме на дисциплина и помогна за възпитанието ми. Както казах в началото ние много залагаме на сплотеността на отбора ни и „Ел Маестро“ е основен фактор за това. Прекрасен човек, който създава наистина приятелска атмосфера в отбора. В съблекалнята всички сме като едно голямо семейство. Това е основната причина отборът ни да постига целите си, да завоюва Копа Америка, да играем на полуфинал на Мондиала в Южна Африка, доброто ни представяне и на последното световно първенство в Русия, където бяхме на ниво и се борихме мъжки с някои от отборите фаворити. Той поема отговорността за всичко, прави нужните промени, за да може Уругвай винаги да е на ниво и да бъде признат от всички за отбор, с който трябва да се съобразяват. За мен той е главният „виновник“ за всичко хубаво, което ни се случва. Има много неща, които няма да ги чуете от него и няма да ги видите по телевизията, но той наистина прави така, че да се чувстваме горди от това, че защитаваме небесносините цветове на националния ни отбор. Той прави цялата координация в отбора и работи наистина неуморно. Всичко, което се случва на терена винаги тръгва от една основа и това са дисциплината и уважението между нас. Това е най-важно. Футболната страна е ясна. Избираш играчите, които да излязат за даден двубой, проучваш съперника и го побеждаваш. За мен обаче има нещо, което е по-важно и заслужава повече адмирации и това е духът и настроението в отбора, което само той може да създаде. Националният ни тим е наистина обичан в страната ни и това също е заслуга на „Ел Маестро“.
– Пристигна наистина много млад в Италия. След това още на крехка възраст се превърна в идол на тифозите на Наполи. И след Италия дойде тук. Играеш с наистина големи играчи. Какво означава за теб да носиш фланелката на Пари Сен Жермен?
– Мисля, че ПСЖ ми даде една наистина прекрасна възможност. Не знам как точно да го кажа… Даде ми една твърда увереност в собствените ми сили. Това, че хората вярват в мен и възлагат надежди в представянето ми, е прекрасно. ПСЖ е голям клуб, има стабилен бюджет и иска да привлича само най-добрите. Да бъда един от тези изключителни футболисти за мен бе наистина голяма привилегия и чест. Тук преди мен вече бяха Златан Ибрахимович, Тиаго Мота, Максуел… Бях щастлив, когато разбрах, че искат да вземат и мен, за да се борим за спечелване на Шампионската лига и първенството на Франция и много други неща. Беше голямо удовлетворение, но след като дойдох трябваше и да се докажа. Да покажа качествата си и да накарам всички да видят колко много мога да дам на този клуб. Това беше най-важната стъпка в моята кариера на футболист. По онова време трансферът ми беше най-скъпият в историята на френския футбол и това наистина ми даваше сили и ми показваше колко много ПСЖ ме желае в редиците си. След преминаването ми от Наполи тук наистина израснах. В Неапол бях подобрил много играта си и минах през три години на развитие и затвърждаване на футболните ми качества. Тук обаче нещата са различни, на терена съм с други играчи, които са на много високо ниво. Битките в Шампионската лига с други големи отбори също са прекрасно изживяване за мен. Тук започнах да достигам до моята футболна зрялост. За всичко това съм благодарен на ПСЖ.
– Когато сутрин станеш и дойдеш тук, за да тренираш, влизаш в една съблекалня, където си заедно с наистина велики играчи. Все звезди и важни фигури: Неймар, Мбапе… Взаимоотношенията с Неймар – понякога пресата търси сензации или хората само говорят без да мислят. Много неща излизат и по телевизията. Какви са взаимоотношенията ви с Неймар?
– Истина е, че понякога нещата, които човек вижда по телевизията и в медиите са наистина жалки. Медиите често вършат прекрасно работата си, но понякога могат и много да навредят. Притиснати са, защото трябва да продават и заради този натиск търсят гръмки заглавия или скандални разкрития, с които да събудят интереса на читателите или зрителите. Затова винаги се търсят някакви конфликти и подобни неща. Понякога дори ровят на място, където ги няма. Винаги казвам, че всички ние идваме от различни държави, различна култура и традиции. Всеки от нас, футболистите е вече изградена личност и има своите особености. За един треньор е настина трудно да намери перфектния баланс между толкова много култури, толкова много и различни футболисти с толкова много особености. Всеки от тях се чувства звезда и това е нормално. Най-важното в нашия отбор е да имаме една и съща цел. Това е основен приоритет. Така би трябвало да е във всички футболни тимове. Най-важната ни цел трябва да е да излезем на терена за победа и да правим възможно най-доброто за отбора и за нас. Всичко останало е маловажно. Аз мога например да се разбирам добре с теб, може да сме приятели или да не сме приятели, може да се скараме или да не сме се спречквали никога. Мисля, че от всичко, което се случи при конфликта ни на мача с Олимпик Лион, можем да признаем само, че е имало такъв между нас двамата. Нещо напълно нормално при взаимоотношенията между играчи във футбола. Разменихме думи и реплики, както на терена така и извън него. Случилото се ни помогна да разберем още по-добре, че сме съотборници и се борим за една и съща кауза. Понякога има такива неща и те не са рядкост във всеки клуб. Ако в такъв случай и двамата реагираме и се държим като истински мъже, нещата се решават независимо от това, че не сме били приятели. За да печелим титли, не е нужно всички в отбора да са приятели. Просто трябва да бъдем добри съотборници, когато сме на терена. Толкова много шум се вдигна около тази случка, че направо не мога да повярвам. Много неща се изговориха и сред тях имаше толкова много лъжи. Все пак в съблекалнята на един отбор играчите се поздравяват, спорят, шегуват се… Основа на всичко това обаче са човешките взаимоотношения и споровете винаги трябва да остават на заден плен пред основния приоритет – успехите на клуба. Това са много и различни неща. Всичко зависи наистина от определената ситуация, в която нещата се случват. Обаче да се тиражират информации от сорта, че има огромен скандал между нас, че не можем да се понасяме и дори, че искаме да напуснем отбора, защото не желаем да играем един с друг… Няма такова нещо. Наистина! В съблекалнята всичко е наред, спокойни сме, всеки от нас пристига на стадиона, тренира и върши работата си като професионалист. Нищо не е станало след онзи епизод на мача, за който споменах. Всички в тима имаме добри взаимоотношения. Групата ни е сплотена. Разбира се всеки има своя силен характер, различни традиции, култури, но всички се разбираме прекрасно, добре сме. Треньорът ни също има характер, който обединява играчите около себе си и ни кара да се чувстваме добре. Изговориха се толкова много неща и се разду до безкрай една наистина нормална ситуация.
– Играч с толкова много опит и толкова много вкарани голове, а в същото време толкова млад – Килиан Мбапе! Какво можеш да ми кажеш за него? Какъв съвет би му дал от гледната точка на човек като теб, който е трябвало да се бори със зъби и нокти, за да стигне до заслужено място в световния футбол?
– Килиан има всичко. Невероятен потенциал. Уникално е да виждаш това всеки ден на всяка тренировка. Той има наистина изключителни качества. Талант, който носи голяма наслада, когато го гледаш. А като добавим, че е много млад, може да си представим какво бъдеще го чака. Независимо от това обаче вече е изживял толкова много. Ликувал е като световен шампион, преживял е всички мачове от цял един Мондиал. Това дава много опит и престиж на всеки футболист. Печеленето на титли и то на титли от такова световно значение. Когато човек носи вътре в себе си страстта и любовта към футбола, никога няма да се отклони от правия път и ще продължи да се развива. Винаги обичам да казвам и наистина го мисля, че титлите и успехите са наистина важни за клуба, а и за определен играч в случаите, когато печели персонално някаква международна награда. Обаче за мен това, което оставаме като следа във футбола е много по-важно от всички купи и индивидуални отличия. Мисля, че човек може да остави много на спорта, само като бъде истински човек и добро същество. Това, което Килиан има, е огромен потенциал и всичко вече е само в неговите ръце, за да може да направи това, което иска и за което мечтае в кариерата си. Винаги обаче трябва да поставя благото на отбора на първо място пред личните си цели. Единственото, което си позволявам да му казвам, е да не губи никога любовта си към футбола. Всеки ден, когато стане и започне да работи, а той е работил наистина много, за да стигне до нивото, което е постигнал в момента, трябва да запазва любовта към любимата игра. Тя ще му даде сили да продължава напред, да не спира да се усъвършенства, всеки ден да надминава себе си и да се опитва да бъде все по-добър. Да помага и на съотборниците си, на клуба си и да върви напред. Така че просто му желая най-доброто, защото той е наистина спокойно и добро, много работливо и здраво стъпило на земята момче. Много е малък и понякога може да допуска някакви грешки заради младостта си. Сигурен съм, че пред него има една дълга и успешна кариера. Смятам, че дълго ще се говори за нея.
– Целта на ПСЖ е спечелването на Шампионска лига. Смяташ ли, че скоро ще зарадвате феновете ви с най-престижния европейски турнир? Какво мислиш по този въпрос?
– За нас това е цел номер едно. Двубоите в Шампионска лига са най-голямото изпитание за нас. Тогава се вижда дали сме готови за големите битки по европейските стадиони. Засега титлата ни се изплъзва, но аз вярвам, че съвсем скоро тя ще е на „Парк де Пренс“. Виждаш колко е голяма конкуренцията в Шампионска лига. Най-добрите отбори в света спорят за купата с „големите уши“. Сблъсъците с грандовете те правят още по силни, особено когато спечелим даден мач или елиминираме някои от тях! Ти знаеш какво е да ликуваш с тази купа! Аз все още чакам.
– Само ти знаеш колко още време ще продължаваш да караш хората да се влюбват в играта ти и в прекрасните голове, които вкарваш. Какви са следващите цели, които Кавани иска да постигне? Аз съм минал през всичко това – да ставаш всеки ден и да ходиш на тренировка години наред…
