-
-
Селекционерът на националния ни отбор по футбол Красимир Балъков гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. На 7 септември „лъвовете“ гостуват на Англия на „Уембли“ в европейска квалификация, а след това предстои и контрола с Ейре.
– Здравей, Краси! Добре дошъл в „Код Спорт“ този път като национален селекционер! Благодарим ти, че отдели време за зрителите, въпреки натоварената ти програма, защото днес започваш лагер с националния отбор за европейската квалификация с Англия на 7 септември и контролата с Ейре на 10-и. Не изглеждаш уплашен, а предстои мач с Англия на „Уембли“ и няма да играят четвъртите в света, а четвъртите в квалификационната група срещу „трите лъва“…
– Така е, но няма от какво да се плашим. В края на краищата във футбола, който се плаши, никога не може да спечели. Надявам се така да бъде и с моите футболисти, защото няма какво да губим в този мач.
– Когато ти играеше в националния отбор, Англия изобщо не изглеждаше толкова страшна. Сега според мнозина за нас мачът изглежда като една „предизвестена смърт“.
– Нормално е от страната на медийния свят да виждат ситуацията така. Аз като треньор и човек, който се е хванал на тази много отговорна позиция, не мога да бъда негативен. Напротив – винаги трябва да бъда позитивен и се опитвам да бъда такъв, защото само с позитивизъм може да променим донякъде нещата. Реалността си я знаем. Ние ще направим каквото можем, а вече какво ще стане, времето ще покаже. Но Англия е един много модерен и съвременен отбор, който няма нищо общо с онзи от преди 20 години. Чака ни много тежък, но сладък и интересен за зрителите мач.
– „Стари тарикати във футбола“, както ги наричат сърбите, казват, че „докато има мач, има и шанс“. Това проработи преди 20 години, когато по телевизията за срещата Англия – България прогнозираха 5:0, 6:0, дори 8:0, а двубоят на „Уембли“ завърши 0:0. Спомняш ли си тази европейска квалификация?
– Да, спомням си тази квалификация. Приказки много, много може да се говори, но когато дойде моментът да почне и да свърши мачът, реално ще видим какво сме направили. Реалността не може да я загърбим. Играем срещу един от най-силните отбори в Европа, да не кажа и в света.
– Традициите ни са лоши – шест загуби и четири ремита, нямаме победа срещу Англия, с голова разлика 2:16. Но футболът е чудо и на това ще се надяваме.
– Ние имаме това, което имаме. Ще работим във времето преди мача и се надявам да имаме малко късмет. Не се случва често да играеш на „Уембли“ в Лондон. Смятам, че футболистите ще бъдат крайно мотивирани. Що се отнася до възможностите, ще видим какво можем да покажем.
– Въпреки тежката ситуация в националния тим, всеки, който заемеше поста селекционер в последните 15 години, вярваше, че на него няма да му се случват лоши неща и той ще успее. Но ситуацията все изглежда така: „да, ама не“. При теб как е? Какво искаш да постигнеш, кое би те удовлетворило?
– Аз гледам на ситуацията малко по-различно. Много е рано да отварям тази тема, но освен, че съм селекционер и правя каквото мога, спрямо моите виждания за футбола, мисля и за бъдещето на националния отбор. Не може да бъдем слепи. Виждаме, че ни липсва нещо, което може би не е правено дълги години в клубовете, а националните състезатели излизат от тях. Там трябва да се подобри работата с децата и юношите. Същевременно трябва да работим по-задружно и да се опитаме да направим нещо, което да бъде от полза за всички. Една футболна концепция, която да бъде не само на хартия, а да може да се внедри в повечето клубове в България, дори ако е възможно във всички, за да може след четири-пет години да има ефект и да не говорим толкова негативно за българския футбол, а да се гледа по друг начин на националните ни формации. Имам зелена линия от ръководството на БФС и много ми се иска да направя специална концепция, която да бъде за всички национални тимове и всички да играят по един и същи начин. В смисъл да не премахваме креативността на треньорите, но детайлите от футбола да са едни и същи. Имам предвид двете фази на играта – притежание на топката и игра срещу топката. Не искам никого да задължавам да играе някаква система 4-4-2 или 4-3-3. Искам просто да се опитаме за краткото време, което имаме, да научим по-кадърните футболисти, които идват в националния отбор, да мислят на терена.
– Звучи невероятно, но от твоите думи разбираме, че може би най-после ще стане факт. От 10 години се говори за този своеобразен рестарт. Дискутираше се да дойдат мисионери от Испания, Холандия, но новите технологии позволяват всичко да се следи дистанционно. Ако това се случи, може би ще бъде последен влак за футбола ни да тръгне нагоре.
– Мисля, че трябва да се случи, защото всички го искат. Дори от спортното министерство се изказаха по този въпрос с възможна помощ от държавата. Всичко трябва да се обедини и да се направи в един много добър вариант, за да има файда от цялата тази концепция, която искаме да презентираме.
– Българският тим и друг път е бил в криза, но прословутото наше опълчение ни е спасявало. Обезпокоителното е, че срещу Косово в края на мача в София отборът искаше да направи опълчение, но видимо не можеше. В тази връзка би ли споделил впечатленията си от твоя дебют – загубите от Чехия в Прага с 1:2 и от Косово в София с 2:3?
– Много неща станаха по малко по-различен начин, отколкото си ги представях. Но не трябва да забравяме, че имахме много контузени състезатели. Около 6-7 футболисти отпаднаха от моя основен списък. От друга страна, беше краят на първенството, а тогава психическата нагласа е много по-трудна. Това бяха едни от най-тежките моменти не само за футболистите, но и като цяло в квалификационното време, в което влязох. Разбира се, нещата, които искам да вкарам в националния отбор са футболистите да нямат страх, да играят футбол, да не ритат топката само напред, както се прави в повечето случаи в българското първенство, да се опитваме да играем футбол и отзад, да играем с разум, да спазваме тактическите указания от първото до последното… Неща, които не можах да видя така, както ми се искаше, но е напълно нормално. Все пак идва нов треньор с нови изисквания и виждания, трябва да се напасне всичко.
– Не съм очаквал да чуя някога от теб, че си готов да пренебрегнеш нещата за имиджа, но явно вече се нагаждаш към този динамичен свят. Трудно ли стигна до решението да нарушиш принципите си и да извикаш футболисти, които не играят в клубовете си – Николай Бодуров, Кирил Десподов, до голяма степен и Марселиньо?
– Да, може би избързах с това мое изказване и с моите принципи по простата причина, че материалът е много оскъден и нямаме голям избор. Затова не можем да се откажем от състезатели, които са доказали в миналото с качествата, авторитета и позициите си, че заслужават да бъдат в националния отбор. Бодуров например е един от най-добрите защитници в България. Не искам да се меся в работите на клубовете, но за мен той не само като качества, а и като характер, е сред водещите футболисти. Изключително важен е и е сред малкото футболисти, играли в Англия. Горе-долу познава динамиката и футбола там. Мисля, че ще бъде от голяма полза. При Марселиньо е същото – клубни проблеми, които не са спортно-технически.
– Тогава някой ще си зададе въпроса защо пък Николай Михайлов не получи тази чест?
– Знаете ситуацията с Боби Михайлов, с Николай Михайлов. Приказките в публичното пространство вече са банални. Сметнах, че в този момент трябва да го оставим да си почине, да не го товарим още повече с тези неща. Иначе той също е сред хората с изключително голямо влияние в отбора със своя авторитет и дългите години, в които е играл в националния тим. Факт е, че в момента не играе. Не мога да взема всички в националния отбор. Опитвам се да повикам тези, които ще ми бъдат най-полезни в този момент.
– Какви са отношенията ти с клубните президенти? Опитвал ли се е някой да те съветва „приятелски“ за играчите, които да вземеш в националния отбор?
– Познаваме се много добре с моите колеги и толкова години сме били заедно. Те много добре знаят какво могат да говорят с мен и какво не могат. Абсолютно професионални отношения. Решенията са само мои. Разбира се, че дискутираме с Лечков, с Емо Костадинов и с Боби Михайлов различни неща, които се случват в националния отбор по всяко едно време. Но крайното решение е мое.
– Как гледаш на „изстрелите“ на ексцентричния Венци Стефанов?
– Много го уважавам и го ценя като човек, който дава много за българския футбол. Животът е отворен и всеки има правото да казва каквото иска. Разбира се, че се опитвам да игнорирам много неща, защото не трябва да им обръщам внимание. Дали е Венци Стефанов или са други, в България сме свикнали всички да разбираме от футбол и всички да даваме мнение за него. Аз си върша моята работа и знам какво правя.
– Кажи нещо за дебютантите Георги Пашов, бразилеца с наш паспорт Вандерсон, Даниел Младенов, Васил Панайотов – какво очакваш те да променят и какво да внесат в отбора?
– Не знам какво очаквам да променят. Даниел Младенов е голмайстор на българското първенство и не мога да не го взема. Всеки мач прави голове и се доказва. Плюс това съм работил с него, познавам го и му знам възможностите. Божидар Краев, който не е бил при мен досега, играе в изключително качествено първенство като португалското, в което съм бил. Лично с Вандерсон проведох разговор и е изключително мотивиран да докаже, че с право е извикан в българския национален отбор. Говорихме надълго и нашироко. Мисля, че разбра за какво става въпрос. Сигурен съм, че ще даде всичко от себе си. С Марселиньо съм говорил преди. Имам гаранции, че ще се вложи по най-добрия начин. Това са двама много качествени футболисти. Ще видим след лагера доколко са ни помогнали.
– Явно сме на етап с класата на играчите, с които разполагаме, каквото е казал още навремето заслужилият треньор Любо Ангелов-Старото, че българският отбор винаги трябва да играе прибрано, затворено и на контраатаки. Още през 1941 г. той е написал първото ръководство по футбол в България, заедно с Климент Симеонов и 78 години по-късно сме на този етап.
– Да, но ако погледнете мачовете ни от 1993-1994 г. нашата генерация играеше този модерен футбол, който в момента казват, че е съвременният футбол.
– Беше по-скоро „тики-така“ – разиграване…
– С ротации на терена. Стоичков се върнал и взел топката от бека, аз съм влязъл между централните защитници…
– Десет години по-късно, когато гледахме записите от тези мачове, може би това най-силно се усети, защото тогава „тики-така“ беше модерен футбол. Може би това е единственото ни изключение, както и единствените ни победи на световно.
– Така е. Но ако вземем това изказване, значи трябва да напусна националния отбор, защото това не е моята философия – да се затварям отзад и да играя на контраатака. Може би много специалисти от българското първенство ще кажат: „Да, вярно е, че нямаме възможността да се надиграваме с отборите на този етап.“ Разбира се, че от време на време ще се затваряме, като ще се съобразяваме с големите тимове. Но искам да променя това, което виждам в българското първенство. В тима 70% са футболистите са от родния шампионат. Искам да ги накарам да играят футбол и съм убеден, че може. Направих си експеримент в Етър с нормални футболисти, които не са топ европейско ниво, но въпреки това успяхме да направим сплав с една визия на игра, която може да се получи, когато има желание и от двете страни.
– Вярваш ли, че за 100 години организиран български футбол, България ще успее да създаде треньор за някое от елитните първенства от топ 5? Засега само ти имаш осем мача в Бундеслигата с реално отпадналия Кайзерслаутерн, а Христо Стоичков е с девет двубоя в Примера с фалиралата през 2007 г. Селта.
– Това не зависи само от качеството на треньора. Зависи и от контактите, от визията на самата държава, за която става въпрос и разбира се от самия треньор. Но е много трудно. Имаме трима-четирима треньори, които не успяват да излязат някъде, където би трябвало да бъдат, защото нямат нужните контакти и мениджъри, които имат връзки с такива отбори. Много е тежко. Например Мъри Стоилов е доказан треньор. Много бих искал да го видя в немското, италианското или в испанското първенство, но за жалост не става. А не се получава, защото нещо ни куца в самата организация и в контактите. Моето влизане в Кайзерслаутерн беше по една голяма случайност на базата на това, че съм завършил заедно с Щефан Кунц, който тогава беше шеф в клуба. С него се познавахме добре и разбира се заради работата ми в Хайдук (Сплит). Но въпреки голямото ми име, влязох за седем мача накрая, когато отборът беше умрял, убит и се знаеше, че ще изпадне. Фактически малко или много бях използван.
– След като беше избран за Футболист номер 1 в историята на Щутгарт, очакваш ли някога да бъдеш и треньор на този отбор?
– Никога, защото както каза съм избран за Футболист номер 1 на всички времена. Имам и партньорство с моето футболно училище в Германия. Там живея, ако не работя някъде другаде. В началото, когато почнах футболната си кариера, имах голямото желание и амбиции да бъда треньор на Щутгарт, но две-три години след това разбрах, че това не е добре. Ако някой ден нещо се отвори и реша да отида там, няма да бъде свързано с треньорската професия, а с ръководна роля.
– Много ти благодарим, Краси! Пожелаваме ти успех не само за мача с Англия, а и за това, което искаш да направиш в българския футбол! Дано хванем последния влак с теб!
– Дай, боже! Опитвам се да убедя да имам повече съмишленици. Разбира се, ако се случи, ще бъда много доволен.
