Досега ни притесняваше най-вече лявото движение в Лондон, но в неделя вечер повече ни притесни, че националите стояха като неподправени леваци на „Уембли“. Чартърът на БФС стовари в британската метрополия солидна група туристи, от която срещу „трите лъва“ трябваше да бъде изваден отбор. В крайна сметка можеше да симулираме и добър резултат, защото очевидно английските национали бяха решили да минат през нас на икономичен режим. Страстта и стремежът на Хари Кейн да чупи рекорди обаче ни попречи да останем в мъглата на измамното усещане за равностойност. Там обаче са си останали явно треньорският щаб и повечето играчи, от чиито изказвания излиза, че сме се представили меко казано впечатляващо. Много притеснително, защото така или се опитва да се сее заблуда, или липсва реалната преценка на нещата.
Съставът в този си формат сам вкара „трите лъва“ в кошарата ни. Пламен Илиев не е вратар, който може да разиграва с крака и този факт отвори вратата на разгрома. Тук се сблъскваме и с един парадокс. От една страна отборът ни бе избрал да играе консервативно, класически и деструктивно в задни позиции, а в същото време вратарят и защитата опитваха да разиграват модерно топката. В това, че играчът на предпоследния в Трета Будеслига -Георги Сърмов, подгря първото попадение на англичаните няма нищо случайно. Бавно мислене, бавен футбол – докато Сърмата се изправи след някой шпагат, англичаните успяваха да направят три атаки. Бодуров е качествен защитник и мъжкар, който заслужава уважение, но за централния защитник е изключително важно да има достатъчно игрова подготовка, а бранителят е играл в едва 5 от 14 мача на ЦСКА-София през сезона. Очевидно е, че извън Пламен Илиев, Бодуров и Сърмов, поне в дефанзивен план нямаше грешки в кастинга, защото за местата на Страхил Попов, Божиков и Недялков нямаше по-качествени заместници. Присъствието на Галин Иванов обаче е истински шок, защото халфът на Славия не е нито достатъчно бърз, остър или подготвен в защитен план, за да заслужи дори време като резерва. Марселиньо щеше да изглежда на мястото си, но преди 3-4 години, когато скоростта му да отговаря на високото ниво, зададено от англичаните. Невъзможността на бразилеца да пресира пък е друг минус. От включването на Десподов пък може да запомним най-вече констатацията му след мача, че сме били равностойни по време на целия мач.
На нас и феновете обаче няма как да ни звучи успокояващо това обяснение, защото една страна като Черна гора постигна три ремита с Англия, а в същия период ние оставаме безкрайно назад с три загуби и 0:10 от „трите лъва“.