Ас на ЦСКА-София: Най-важният мач е с Левски! Със сигурност ще сме на върха

Левият бек на ЦСКА-София Жеферсон Телес (25 г.) дадe ин­тервю за „Тема Спорт“, в което говори за представяне­то на отбора от началото на сезона, силните и слабите си качества и приятелство­то със звездата на Ливърпул Роберто Фирмино. Браните­лят е на „Армията“ близо 2 години, след като беше при­влечен в началото на 2018-а. Правим интервюто с Жеферсон на базата в Панчаре­во. Разговорът беше прове­ден благодарение на превода на техническия секретар на армейците Орландо Морера. Жеферсон приказва, както играе – без да бърза излишно и без много емоции. На ня­колко пъти все пак се засми­ва, а по време на интервю­то показва неприличен жест към Али Coy. Нападателят минава наблизо и отправя реплики към Жеферсон, кой­то не му остава длъжен… Левият бек потвърди но­вината, че ще подпише нов договор с ЦСКА-София, като контрактът ще е за още 3 години до лятото на 2023-а.

Жеферсон, защо пропусна дербито с Левски и съжаляваш ли, че не успя да играеш в то­зи двубой?
-Така стана, че получих удар още в началото на предходния мач с Дунав, но продължих да играя. На полувремето, когато краката ми изстинаха, усетих много силна  болка, футболист без болка обаче не може и останах на терена до края на среща­та. След това получих почивка, за да мога да се въз­становя и да съм на сто процента. Разбира се, съжалявам, че не играх в дерби­то, защото това е най-важният мач за мен и за ЦСКА в България.  В  същото време остават още доста двубои до края на сезона и е по-добре да пропусна един, отколкото да рискуваме да получа по-сериоз­на контузия и да отсъствам по-дълго. По време на дербито бях с отбора в съблекалнята, за да ги подкрепя.

Защо се стигна до ранните голове във вратата на ЦСКА в дербито?
– Получиха се две доста раз­лични полувремена. През пър­вата част Левски вкара два гола, но ние говорихме на почи­вката и променихме лицето си. Успяхме почти да обърнем мача и се радваме, че поне не загубихме. С нашата игра през второто полувреме заслужа­вахме да победим.

Смяташ ли, че отборът е колеблив в защита от нача­лото на сезона?
– Ние имаме добри футболи­сти. Всеки в отбора заслужава да е част от ЦСКА. Напоследък наистина са ни отбелязали по­вече голове и това не е добре. Но това не е вина само на защитата защото защитата започва от атакуващите състезатели. Треньорският щаб ще направи необходимите корекции в пау­зата, за да отстраним слабо­стите.

А защо се получава така, че ЦСКА много рядко вкарва го­лове през първите полувре­мена?
– Не мисля, че има някаква конкретна причина. Може би влизаме по-предпазливи и по-внимателни и това не ни по­зволява да се освободим до­статъчно и да вкарваме пове­че. Не виждам обаче някакъв по-специален фактор, заради който не вкарваме през първи­те полувремена.

Вече близо две години си в България. Как се чувстваш в ЦСКА и в страната като ця­ло?
– Чувствам се много добре. Винаги са ме приемали отлично в отбора. Вече се адаптирах и към климатичните условия, защото тук може да е много топло, но и много студено.  ЦСКА ми предлага отлични футболни условия за моето развитие. Надявам се да отблагодаря с победи и трофеи

Договорът ти е дo края на сезона, имаш ли вече предложение за нов?
– Да, вече го­ворим за подновяването. Оча­квам да го парафираме. Надя­вам се в най-скоро време да го направим. Говорим да го удъл­жим за три години.

Доколко се адаптира към футбола в България?
– Футболът навсякъде се играе с топка (смее се). Само съотборниците са ти по-различни. С някои се разбираш по-добре на терена, с други не толкова. Тук се играе добър футбол. Още по-хубавото е, че съм в най-силния български от­бор. Има обаче съперници, кои­то винаги играят много затворено срещу нас и това е проблем.

Кое свое качество би опре­делил като най-силно? Доста твои треньори са казвали, че това е спокойствието…
– Да, много треньори през годините са го казвали – дори да има пожар на терена, пак ще съм спокоен и ще играя своята игра. От малък съм толкова спокоен на терена. Опитвам се да се възползвам от всяка възможност в хода на мачовете. Много приятели ми казват, че двубоят може да е много нагорещен, но когато топката дойде в моя крак, ве­че е укротен (смее се).

А кои свои качества искаш да подобриш?
– Искам, да имам повече сили да играя и в защита, и в атака. А също да съм по-добър и в единоборствата.

Коя позиция предпочи­таш – като ляв бек или като халф-бек,  какъвто беше използван в част от мачовете през този сезон?
– Винаги съм играл и на двете позиции. Бил съм и вътре­шен халф. Нямам предпочита­ние. Където и да ме поставят, винаги ще се раздавам макси­мално.

Казвал си, че си близък със звездата на Ливърпул Робер­то Фирмино. Все още ли под­държаш връзка с него?
– Да, бих казал, че сме много добри приятели. Независимо че не сме се виждали от дълго време, поддържаме връзка и се чуваме.

Наскоро Ван Дайк каза, че Фирмино е най-добрият фут­болист, с когото е играл…
– Напълно съм съгласен, Фир­мино е много интелигентен играч. Почти не съм виждал такива футболисти като не­го. Той се приспособява много бързо на всяка позиция. Може да не е толкова забележим за феновете, но това е футболист мечта за всеки треньор

Какво е мнението ти за си­туацията с Бодуров и Пинто? Повлияя ли ти по някакъв начин?
– Не обичам да коментирам те­зи теми от ува­жение към другите. Те ca важни състезатели за нашия отбор. Пинто е и много добър мой приятел. Но това са неща, за които не искам да говоря.

А как гледаш на Брадли Мазику? Като че ли в негово лице вече имаш сериозна конкуренция на своя пост?
-Конкуренцията повишава качеството на отбора. Когато играеш без да имаш сянка, се отпускаш много. Но имах сянка със Занев, а се­га и с Мазику. С идването на Мазику треньорът има още една опция на моята позиция. Оттук наставникът ще взима решението и ще играе най-добрият.

Защо отборът загуби тол­кова много точки от начало­то на сезона?
– Явно бяхме по-концентрирани в Лига Европа. И затова, че гледахме към турнирите, малко се отпуснахме във   вътрешното първенство. Това е нещо, което не би­ва да се случва. Тряб­ва да свикнем да се борим  на  два-три фронта на високо ни­во. Все пак в първен­ството  има  още много мачове и ще се борим за титла­та.

Яд ли те е, че не стигнахте по-далеч в Европа спрямо миналата година?
– Има голямо разочарование, да. Това беше сериозна възмож­ност за клуба и състезатели­те. Заслужавахме да преодоле­ем Заря. Съдията обаче не ви­дя, каквото трябваше, и в два­та мача. Реферите развалиха и първия двубой, и реванша. Сега не бива да се връщаме към те­зи моменти, а да се концен­трираме върху това, което ни предстои. А именно купата и първенството.

Имало ли е момент в ЦСКА, в който си искал да си тръг­неш? Един агент преди време беше казал, че искаш да се прибереш в Бразилия…
– Единственото нещо, зара­ди което се върнах в Бразилия, е синът ми. Когато минава дълго време, без да видя детето си, ми идва желанието да се върна в Бразилия. Но това не означа­ва, че искам да напусна ЦСКА. Този клуб ми отвори вратите и ми дава всичко. Просто искам да виждам как израства синът ми. Разделени сме с майката и ситуацията е деликатна.

Кои бяха идолите ти като дете?
– Никога не съм бил дете с идоли. Винаги съм отгова­рял, че моите идоли са мои­те родители. Те са тези, които са ми по­магали и са давали всичко за мен. Но има състезатели, кои­то са ми служили за пример -такива, които играят на моя­та позиция. Може би тези, ко­ито най-много обичам да гле­дам, са Клебер, който играеше за Бразилия, Коринтианс, Интернасионал и Сантос, както и Марсело от Реал Мадрид. Те са хора, на които се възхища­вам много. Но на първо място са моите родители.

Смени доста треньори в ЦСКА, какви са впечатления­та ти от тях?
– Аз единствено изпълнявам заповеди (смее се). Каквото ис­кат от мен, аз го правя. Не определям треньора. Всеки има различни методи на рабо­та. Едни ми харесват повече, други по-малко. Но никога не мога да кажа нещо лошо за треньора си. Без значение дали ме е оставил извън групата, или пък разчита постоянно на мен. А когато получа шанс, трябва да покажа, че той е сбъркал, като не ме е пускал.

За финал какво искаш да ка­жеш на феновете?
– Нека да вярват в нашия отбор. Трудим се усилено, за да излезем от настоящата ситуация, и се борим за първото място. Наясно сме, че трябва да сме на върха и ще го постиг­нем със сигурност.