-
-
България изигра поредния си безличен и обиден за феновете мач. Направи го срещу Ейре на хубавия стадион „Авива“ в Дъблин. Резултатът в контролата почти до края беше равен, от което можеше да се опитаме да изведем дивиденти, но бяха направени толкова грешки в заключителните минути, а и преди това, че щеше да е самозаблуда.
Наистина бе само контрола, и то предварително обявена като експериментална. Но нужно ли беше това? И не е ли точно сега моментът да се напипа оптимален състав, а
не да се умножават безкрайно грешките?
А ако Красимир Балъков наистина се е чудил може ли да разчита на Христо Иванов на вратата, на Дани Младенов и Хичо по крилата, на Симеон Славчев при изнасянето на топката, на Георги Миланов като плеймейкър, то отговорите са повече от категорични. Не, не, не и не!
Безсмислено е да се прави анализ на играта на България във вторник вечер, защото
самата игра бе безсмислена. Нашият отбор е толкова далеч от изискванията на съвременния футбол, че изглежда като телепортиран с машина на времето от годините на диското. Футболистите ни играят бавно и протяжно, с пасове на крак и почти без практикуваното вече от абсолютно всички движение без топка. Не можем да изнасяме топката от нашето поле без рискови грешки, нямаме идеи в средата на терена и в атака, нямаме свежест и агресия. На моменти играчите ни изглеждат така, че наистина сме объркани дали искат, но не могат, или могат, но не искат.
И тук идва ролята на селекционера, който само трябва да ги подбере, подреди на терена и да избере подходящата тактика спрямо конкретния съперник. И докато при Петър Хубчев това се получаваше, Краси Балъков явно не може да формулира пред играчите какво точно иска и е подготвил за противника. Треньорът по принцип изненада с повиквателните към много хора, които хем са в залеза на кариерата си, хем са новаци в държавния тим. Сякаш цял живот са се готвили, за да бъдат приети в националния отбор, но пък сега изглежда, че той просто няма нужда от тях.
Няма я и нужната приемственост при селекционерите. За скромни отбори като България не е лошо да се работи по един начин при различните треньори. И когато един си тръгне, следващият да продължи в същия дух, а не да се пробва да прави революции.
Приказката „България при Балъков“ изглежда като предизвестен провал. А той беше лесно предсказуем, тъй като треньорът няма нито успехи, нито видимо развитие в нито един от отборите, които е водил – Грасхопър, Санкт Гален, Черноморец, Хайдук Сплит, Кайзерслаутерн, Литекс. Може би само с Етър направи крачка напред, но това стана в непретенциозното българско първенство. А и с играчи, които определено не стават за националния отбор.
