-
-
Защитникът Божидар Чорбаджийски вече е част от румънския ФКСБ, след като ЦСКА-София го преотстъпи до Нова година. 24-годишният софиянец е амбициран да се наложи в настоящия си клуб и да продължи развитието си зад граница. Той даде интервю пред колегите от Блиц. Ето какво каза:
Как се развиват нещата във ФКСБ, адаптира ли се вече?
– Да, адаптирах се, всичко е наред. Намерих си и апартамент, в който се настанихме с приятелката ми. Тя вече е при мен. Добре се чувствам в Букурещ, животът е доста сходен като този в София. Знам за какво съм дошъл във ФКСБ. Тренирам здраво, по цял ден съм в базата. По два пъти на ден имаме занимания. Тук условията са невероятни, предлагат ни всякакви удобства, дори и басейн има.
Дебютира обаче с тежка загуба 0:4 и червен картон. Беше ли голям шок за теб?
– Не, изобщо. Просто по медиите се драматизира, че съм направил разочароващ дебют. Беше си най-обикновен мач, който ми помогна по-лесно да се адаптирам в Румъния. Съдиите тук свирят доста по-различно от българските. Имат критерии, по които ги оценяват. Червеният ми картон беше за удар с лакът. Бях изненадан, нещо ново за мен. Но хубаво, че ми се случи рано – още в първия ми мач тук, за да си взема поука. Нищо фатално не е станало, нито играх слабо. Просто удар с лакът по противник при спор за топката, за което тук съдиите веднага санкционират, дори да си го направил без умисъл. Това беше просто момент, който те учи.
Румънските рефери са по-строги от българските ли?
– Да, абсолютно. Румънските съдии са по-строги от нашите. Вече съм сигурен в това не на 100, а на 200 процента. Следя всички мачове от местното първенство, има много картони и дузпи. В Румъния почти във всеки двубой се отсъжда дузпа и червен картон. И не защото се играе грубо, просто критериите им са много завишени. И реферите ги спазват стриктно. Неслучайно румънски съдии свирят често в Шампионска лига и Лига Европа. Червеният картон, който получих при дебюта си, ме научи да внимавам повече.
Преди дни игра и за Купата на Румъния, започвайки титуляр.
– Да, беше хубав мач за самочувствието ми. Определено са ми нужни подобни срещи. Играх, спечелихме, ставам по-сигурен. Надявам се да играя и в 1/8-финала, ще гостуваме на Университатя Клуж. Тренирам и си чакам шанса.
След дебюта с червен картон обаче нямаш записано участие в първенството. Трудно ли е да пробиеш?
– Истината е, че тук гледат на теб като наемник. Дошъл съм за четири месеца. Чакам си шанса, засега отборът върви добре. Последните четири мача се представяме силно – 3 победи и 1 равенство. А когато отборът върви, промени не се правят. Като получа шанс, а вярвам, че това ще се случи, ще се постарая да се докажа. Дано платят на ЦСКА и да залагат редовно на мен. Ако ме купят, ще гледат по друг начин на мен. Не се надценявам, не съм в Букурещ да отбивам номера, но просто на този етап такава е картинката. В България се тръби, че съм резерва и търкам пейката в Стяуа, че нищо не става… Но всъщност много малко хора, които се интересуват от мен и от футбола, знаят колко време е нужно да се адаптираш. Едва ли има някой, който е дошъл и веднага е заиграл. В момента не се гледа на мен като основен футболист, а на играч, който може да свърши работа. Тренирам и се опитвам да убедя треньорите, че съм достатъчно добър и мога да помогна на отбора.
Казваш, че се надяваш Бекали да те откупи от ЦСКА. Това означава ли, че не мислиш за връщане на „Армията“?
– В Румъния съм напълно задоволен. Тук нивото на футбола е по-високо, отборите са почти всяка година в евротурнирите. Тази година е изключение Стяуа да не е Европа. Искам да имам силен сезон и от настоящия ми клуб да направя по-голяма крачка. Надявам се и да се върна в националния отбор – най-голямата сцена за всеки футболист. На този етап не мисля за завръщане в България, освен ако не се наложи. В Румъния драпам със зъби и нокти да ям бял хляб.
Как се озова в Румъния и не искаше ли да продължиш в ЦСКА?
– Имаше вариант да остана в ЦСКА, по-скоро натам отиваха нещата. Но към края на трансферния прозорец бях принуден да говоря с ръководството на клуба и да поискам промяна, защото не бях щастлив. Радвам се, че откликнаха на молбата ми. Още от момента, в който уведомих ръководството, че имам желание да изляза в чужбина, ми казаха, че някой трябва да плати. Дани Ганчев ми се обади един ден и ми каза, че има предложение за мен и ме попита дали съм доволен от условията, които ми предлагат от ФКСБ. Разбрахме се. Това, което ми предложиха, беше добро за мен. Оставаха 12 дни до края на трансферния прозорец и не бях сигурен дали ще дойде друга оферта и реших да приема тази на румънския гранд. ЦСКА ме преотстъпи с опция за откупуване. Иначе договорът ми с ЦСКА е за още две години и половина.
Защо не беше щастлив в ЦСКА?
– Защото не играех. С идването на Любослав Пенев започнах да получавам по-малко шанс. Доиграх сезона, останахме на точка зад Лудогорец и беше много кофти, че не станахме шампиони. После по време на подготовката Люпко Петрович ми казваше, че съм основен футболист и ще се разчита на мен. И след два мача без обяснения ме вадеха от групата. Последните месеци не бях щастлив в ЦСКА. При положение, че бях капитан и национал, и в един момент дори не попадам в групата.
Потърси ли обяснение от треньорския щаб?
– Нищо не ми казваха. Нямаше комуникация между мен и треньорите. Аз обаче продължавах да тренирам усърдно, чаках два месеца да видя за какво става въпрос. Но повече не исках да си губя времето. Гардът ми падна просто, не бях щастлив и беше нормално да потърся промяната. Благодарен съм, че ме пуснаха в Румъния. Желая само успехи на ЦСКА – клубът, който е в сърцето ми. Това, което съм, го дължа изцяло на ЦСКА. Те ми дадоха шанс да се развивам години наред. Без ЦСКА нямаше да бъда това, което съм в момента. И съм абсолютно признателен на ЦСКА още от дете. Клубът ме е възпитал, създаде ми манталитетът на победител. За мен ЦСКА е начин на живот.
