-
-
Бившият футболист на ЦСКА-София Стивън Перейра даде пространно интервю пред холандското издание www.voetbalzone.nl, в което говори открито за раздялата си с българския клуб и последвалия трансфер в португалския Санта Клара. 25-годишният холандец заяви, че раздялата между „червените” и треньора Нестол Ел Маестро на практика е предрешила съдбата му, тъй като тогавашния консултант в тима Люпко Петрович не го харесал още от началото.
Националът на Кабо Верде пристигна на „Българска армия” през юли 2018 година, като не успя да пробие в стартовата единадесеторка на „червените”. Бранителят ще се запомни най-вече с невероятно куриозния автогол, който си отбеляза в дербито срещу Левски през февруари тази година. Загубата с 0:1 в 23-ия кръг беше един от важните резултати, осуетил възможностите на ЦСКА-София да атакува шампионската титла.
Сега Перейра получи възможност хвърли повече светлина върху мотивите си да дойде в България, след като – по негови думи – е имал доста предложения след изтичането на договора с втородивизонния холандски Маастрихт.
„Трябваше да бъда заместник на едно момче (най-вероятно визира Божидар Чорбаджийски – б.р.), за когото всички бяха на 95 процента сигурни, че ще си тръгне. В крайна сметка той остана, затова бях изправен пред избор: да седя на резервната скамейка поне до зимата или да трупам минути някъде другаде. Избрах второто, защото на този етап от моята кариера е важно да играя”, коментира роденият в Ротердам играч.
„Имах доста повече опции, не беше само Португалия. Можех да се завърна и в Холандия. Преди година имах две специфични оферти от Португалия. Помислих дали да не отида там, но ЦСКА ме убеди да поема към България.”
Перейра изигра само 13 официални мача за ЦСКА-София миналия сезон, включително и в квалификационните кръгове на Лига Европа. Той обяснява този факт, както и раздялата си с клуба именно с честите смени на наставниците, с които България се слави.
„Както добре се знае от историята, големите клубове там често сменят треньорите си. След като не спечели 1-2 мача, треньорът беше изгонен и заменен от някого (който авторът на интервюто уточнява като Люпко Петрович, макар Любослав Пенев да пое тима след Ел Маестро – б.р.). А той не ме харесваше. Това се забелязва моментално само от начина, по който човек действа спрямо теб или разговаряте. Ти вече нямаш влияние върху ситуацията, защото може и да даваш най-доброто от себе си в тренировките и да се представяш добре, но ако един треньор просто не го вижда, кого заблуждаваш? В началото беше малко деликатно, но бързо „превключих” и се замислих: беше по-добре да го чуя сега, отколкото треньорът да продължи да ми дава надежда до края на сезона, че ако се представям добре, ще играя. Знам какво мога, не съм глупав. Стремя се да бъда голям реалист и всичките си решения ги премислям внимателно. Ясно ми е кога нещо просто не е писано. Направих си заключенията и прегледах опциите. Чувствах се добре в България и нямах никакво намерение да си тръгвам, но при такава ситуация трябваше да потърся изход.”
„Дали периодът ми в ЦСКА не се разви така, както очаквах? Разбира се, исках да си тръгна един ден през парадния вход, а не по такъв начин. Така че нещата не се развиха, както си го представях. Това обаче беше много ценна година, моят първи опит зад граница. Преживях много в ЦСКА – и хубави, и не чак толкова хубави моменти. Трябваше да стана много силен психически, а това беше позитивно. В крайна сметка опитът беше страхотен, защото там беше много по-различни в доста отношения в сравнение с Холандия.”
„Основното е, че много малко хора говорят английски, а има и много расизъм. Годината е 2019-а и очакваш случаят да не е такъв, ала това все още се чувства често във футбола. Определено случаят беше такъв там, особено в големите мачове. Започваш да чуваш разни неща по свой адрес от трибуните… Не че изведнъж очите ми са се отворили, ала можеш да ги чуеш и това не е приятно. Нещата са такива, каквито са, но тези хора в крайна сметка сами си решават.”
„Когато играехме срещу Левски, имаше звуци по наш адрес. Когато обаче се вгледаш в техния състав – ами и там имаше, така да го кажем, повече тъмнокожи играчи. Тогава започваш да се чудиш: за какво е всичко това? Вярвайте ми, някои футболисти от Левски също страдаха. Макар всичко това да не бе насочено към тях, все пак идваше от техните привърженици. Такива неща са странни, там е един изцяло различен свят. Тези дербита така или иначе са доста напрегнати. Ако загубиш такъв мач, хората започват да плачат по улиците.”
„Ние успяхме да си тръгнем от стадиона, но не беше така лесно, както след спечелен мач. В дните след това беше по-добре да не излизаш от вкъщи. Преди такава среща винаги пазарувах предварително за дома си, така че да не трябва да излизам никъде в двата дни след мача. Получих шанса да играя в големи мачове и така си казваш, че можеш да играеш на такова ниво.”
„ЦСКА не беше импулсивен избор. Аз направих своето проучване и разговарях с футболисти от ЦСКА. Не беше като да съм получил предложение за договор и да съм си казал: „О, България, ей сега идвам, после ще видим как е”. Аз съм човек, отворен към приключения, искам да изживея красиви мигове в кариерата си”, добави Перейра.
