-
-
Тодор Трайчев е български естраден певец. В края на 70-те години с бившата си съпруга Мариана Трайчева създават семеен дует. През 1980 г. са избрани за дует на годината, а Тодор Трайчев е обявен за музикант на годината през 1983 г. През същата година двамата емигрират в САЩ, а всичките им записи са забранени за излъчване.
След развода, Тодор Трайчев се прибира в България и създава семейство с втората си съпруга – неговата голяма любов и днес – Даниела. Ражда им се дъщеря – Теодора, която е изнесла над 700 концерта с баща си досега.
От няколко години Трайчев отново е в България след кончината на съпругата си Даниела. През януари Тодор Трайчев навършва 70 години, а на 7 ноември в студио 5 на НДК ще изнесе концерт за приятели заедно с дъщеря си.
Ето какво сподели Тодор Трайчев в част от интервюто си за „България днес“:
– Иван Славков ви орисва да бъдете известни. Той знаеше ли, че ще избягате в Щатите? Направи ли нещо, за да ви задържи?
– Направи. Той беше на гости у нас предишна вечер, преди да избягаме. Дойде с един генерал. Батето седеше, слушаше и се смееше. Когато си тръгваха обаче, той каза: „Абе, вие двамата да не офейкате някъде?“. Той за първи път ме питаше нещо подобно, като ние много пътувахме из чужбина. Аз за първи път не му отговорих. Не исках да го излъжа, защото много му дължа като приятел. Той на вратата се обърна, извади тефтерче и написа една парола и един телефон. Не искам да я казвам. Тези две неща ни спасиха кожата във ФРГ, защото там положението беше отчайващо за двама души, които са дошли с 1500 долара – проституция, нищета, просещи по улиците, мизерия, кучета, разбити хотели. Стаята струваше 35 долара, казахме си, че е евтино, но влизайки, се уплашихме. Звъннах на номера, който ми даде той, казах думите и ни прие една духовита госпожа, сложи ни на втория етаж и така изкарахме, докато получим разрешение да отпътуваме за САЩ. Никой не знаеше, че ще заминем – баща ми, майка ми, никой, само аз и Мариана. Явно Батето е знаел.
– Сякаш ви е спасил живота?
– Да, спаси ми живота, така се получи. Той пръв ни даде хляб в ръцете, когато бяхме на „Ален мак“, като го спечелихме и се видяхме с него. И втори път ни спаси кожата, бягайки от България.
