Шансът на Хубчев да обърне мач е малко над… 6%

- -

Левски загуби в 12-ия кръг гостуването си на Лудогорец в Разград с 0:2 и до голяма степен с това се сложи край на илюзиите за титла и през този сезон. Да, да се каже такова нещо през октомври изглежда малко прибързано. Май месец, когато по принцип би трябвало всичко да се изяснява, е все още далеч. А точките, с които „сините“ изостават от шампиона не са много -само 4. Явно се задават и катаклизми по върховете на българския футбол, които не се знае до какво ще доведат и кой отбор ще спечели от тях. Така или иначе обаче към днешна дата Лудогорец има точково, спортно-техническо и психологическо предимство пред Левски. Ситуацията можеше да е друга, ако „сините“ бяха спечелили или поне не бяха загубили в Разград. Те започнаха мача силно и осъществиха една-две добри атаки в началото. След тях обаче Лудогорец вкара при първото си положение в сблъсъка и всичко при тима на Хубчев рухна. До края на двубоя неговите играчи не създадоха почти никаква опасност пред другата врата. Това се случи вече за четвърти път при Левски на Хубчев. Така стана освен в Разград и срещу АЕК Ларнака (в двата мача), така се развиха събитията срещу Берое. Както се вижда – все във важни срещи срещу силни отбори. Два пъти стана при гостувания и два пъти у дома.

Тоест, виждаме, че и домакинският фактор не е причината. Остава тя да се търси в несработването на План Б при треньора или пък в липсата на такъв. Няма как всеки мач да тръгне както треньорът си пожелае. Той трябва винаги да е готов с решения при негативен развой. Такива, които да има шанс да сработят и често пъти наистина да водят до обрат в мача. Може би е рано да се изказва категорично заключение, че Хубчев не умее това. Но вече се случи 4 пъти и във всеки от тях виждахме едно и също. Вместо да се надигне и да опита да натисне съперника, Левски заиграва все по-зле, когато трябва да догонва в резултата, и поема още голове.

Като в Разград се разви и реваншът с АЕК Ларнака. И двата мача започнаха с първо чисто положение за Левски (срещу кипърците на „Герена“ при 0:0 пропусна Робърта). Последва глупава дузпа на Райнов и с нея АЕК поведе. Оттам нататък Левски бе парализиран във всички точки на терена и във всичките си действия.

Подобен сценарий можеше да се развие и срещу Ружомберок. Положенията на словаците на „Герена“ обаче за щастие бяха пропуснати и Левски все пак спечели с 2:0. Неслучайно треньорът на съперника на „сините“ Ян Хаспра каза след двубоя, че би му било интересно да види каква щеше да е реакцията на Хубчев и щаба му, ако „сините“ и тогава бяха получили първи гол във вратата си. Фактите, които видяхме след това показват, че човекът е имал право да се съмнява в адекватността на реакцията на „сините“.

И ако Хубчев е все пак от немного отдавна в Левски и за генерални изводи е рано, то ако видим как е излизал от тежки ситуации и с другите два тима, които води в елита – Славия и Берое, ще стане ясно, че меко казано, той не е майстор на обратите. Общо с „белите“, „зелените“ и „сините“ той е изоставал в резултата в 47 шампионатни мача. Само в три от тях в крайна сметка е съумял да спечели. Това означава, че е обърнал едва 6,38% от всички срещи. И в трите случая, в които направи това, бе като треньор на Берое. Той е успявал да обърне само едно гостуване – в Пловдив. От 0:1 за Локо, до 2:1 в негова полза в края на сезон 2012/13 в мач без особено голямо значение. Другите два обрата бяха в домакинства срещу Ботев (Пд) и ПСФК Черноморец. И трите мача са горе-долу през една година време. Или с други думи – по един обрат на година засега е таванът на Хубчев.

С националния отбор процентът на обратите му като цяло е малко по-висок, но и там е е нисък – 9,09%. Докато той водеше България, догонвахме в 11 мача от противниците, но успяхме да обърнем само един – този с Кипър в Лигата на нациите. В този двубой на „Васил Левски“ изоставахме с 0:1, но спечелихме с 2:1. Това се оказа и последната му победа начело на националния отбор.

В крайна сметка Левски е отбор, който е известен със своята непримиримост. С това, че воюва докрай на терена и е спечелил много мачове, включително и с най-големия си съперник – ЦСКА, след като е изоставал в резултата. Тази воля, този манталитет, тази способност да побеждаваш, когато си притиснат до стената, отборът е длъжен да си върне. А Хубчев да го научи да прави това. Ясно е, че няма да може да се получи винаги. Важното е тимът да усети, че има сили да го направи. Докато това не стане, големите цели никога няма да се изпълнят.