-
-
И за хубаво, и за лошо българският футбол може да разтърси така нацията, че от сутрин до вечер да се говори за случващото се в него. Феноменално е наистина, но след загубата и скандалите с расизъм около мача с Англия медийният дневен ред се преобърна с главата надолу. Случващото се в БФС остави на заден план войната в Сирия, предстоящите местни избори, криминалните хроники… „Качулките“ и грозният начин, по който опорочиха евроквалификацията с полуфиналиста от последния мондиал, ни наредиха сред водещите новини по цял свят. За пръв път от успеха ни в САЩ през 1994-а „България“ и „футбол“ се споменават в едно изречение от коментатори на всички континенти. Лошото е, че контекстът този път е срамен и унизителен, а сънародниците ни зад граница вместо с усмивки и потупване по рамото сега са атакувани с безброй въпроси за това, което се случва в родината им. Обяснява се на различни езици, че няма как страната, спасила своите евреи от Холокоста и съпричастно приела десетки хиляди арменски бежанци от Османската империя, да се възприема като символ на ксенофобия и неонацизъм през 2019 г.
Само че доста вода изтече, за да дойде моментът, в който трябва да си признаем, че настоящата реалност контрастира с идеалната представа, която по-зрелите поколения носим в сърцата си, за една нация от толерантни, широкоскроени и открити към света, чуждото и новото българи.
Не съм съгласен,
че точно
от Англия
трябва да ни
размахват пръст
и да ни канят в новия век, след като знаем какво правят децата на империята им в Слънчев бряг. Страна, официално трупала богатство от търговията с роби като държавна политика, да ни нарича расисти е наистина болезнено. Но… имат право. Цялата им постановка и преиграването могат да ни дразнят, но трябва да си признаем, че всички допуснахме да ни лепнат това петно и много трудно ще го изчистим. През футбола Англия ни превърна в пациент, който само с упорито самолечение ще успее да изчисти имиджа си. Рецептата е написана и макар най-популярният спорт отдавна да е извоювал своята независимост и надпартийност, няма как да не признаем, че случващото се е за доброто на всички. Никой не трябва да си приписва заслуги и да извлича ползи в предизборната обстановка, защото за една нощ трудно се срутват толкова мостове, че довчерашни партньори да се събудят като яростни врагове. Без тежки думи и крайни мерки
нямаше как
да продължим
и този път
напред
Още повече, че и представянето на футболистите ни беше позорно.
Много внимателно обаче трябва да се проучат алтернативите. Нещо повече – да се създадат такива. Защото проблемите не са само вътре в БФС, но и около него. Промяна в управлението е необходима най-вече в принципите, изискванията и контрола. Кадрите не са водещият проблем. Няма никакъв смисъл да сменяме един заслужил с това, което е правил на терена, с друг от същата редица. Трусовете, които вече усещаме, трябва да извадят на повърхността повече образовани и компетентни хора. Тогава ще дойде и въпросът как те да бъдат убедени, че си струва да работят за каузата. Нужно ще бъде да имат и емоционална тръпка към футбола, иначе в тази среда другите аргументи ще са твърде слаби.
Независимо кой, как и защо ще продължи да управлява българския футбол той не бива да се крие зад недообмислени клишета като това, че БФС само администрира. От толкова повтаряне на тази глупост дори хора с опит и позиции по клубовете започнаха да им вярват. Само едно от направленията в дейността на централата е свързано с обезпечаването на правила и условия за провеждане на първенствата и турнирите и в интерес на истината то си върши добре работата.
Дори да изключим съмненията за корупция, уговорени мачове и черно тото, заради които и ГДБОП се намеси, съдийството е не по-малко важен елемент от вътрешната система на футболния съюз. Това, че се назначава комисия, че се определя кой да прави нарядите и т. н., въобще не за подценяване. Автономността, която УЕФА гарантира на реферите чрез своята Конвенция, е само привидна. Осигуряването на възможно най-обективно и качествено съдийство по родните терени е възлов компонент за цялостното развитие на този спорт. Защото е тъжно да гледаме контраста между това, което правят Георги Кабаков и колегите му по родните терени, и когато ръководят международни мачове. Нали все пак трябва да изграждаме добри съдии, за да се ползваме от тях и да правим продукта по нашите терени по-добър, а
не за да се
ласкаят от
комплиментите
на Йоги Льов
Още по-важен е въпросът с ТРЕНЬОРИТЕ. Огромен проблем е липсата на кадърни родни специалисти както за елитните клубове, така и за детско-юношеския футбол. Процесът на тяхното изграждане и обучение през треньорската школа очевидно е в прерогативите на Съюза. Нали именно Лъчезар Димитров и Михаил Мадански излязоха на преден план с новата стратегия, която Изпълкомът съвсем наскоро прие.
Но не подобни документи могат коренно да излекуват болния ни футбол, а контролът на това как се спазват правилата, които самият БФС е наложил. Какви треньори, с какви документи работят в Първа, Втора и Трета лига. Какви Чезета, Трактори и Колелета са тръгнали да развиват таланти, да налагат концепции и да трупат опит и пари,
без да са
се потрудили
за нужната
квалификация
Добрият контрол, честността и принципността можеха да спестят доста от проблемите или поне да ограничат щетите. ЦСКА можеше да е спасен от фалит, Левски – от дългове… Правилата за лицензиране по отношение и на финанси, и на бази са достатъчен лост за моделирането на правилни политики и насочване на президентите към градивност, а не към утоляване на крайни фенски страсти и замаскиране на старите грижи с нови, все по-съсипващи.
Извън общия план има и съвсем конкретни стъпки, които можеха да се предприемат по-рано, за да се спре разрухата. За тях обаче или не се сещат, защото отговорниците мислят как да си пълнят хотелите и да осребряват позициите си, или няма воля да бъдат наложени. Защо например трябва да ни се смеят за правилото за вратарите извън ЕС? Сърдим се, че по стадионите има расисти, чийто достъп не може да ограничим дори с модерните технологии на новото хилядолетие (това е друга важна тема), а Изпълкомът допуска такъв вид дискриминационни текстове в своите документи. Защо не може вратари, а може защитници, халфове, нападатели…? Аз ще попитам
с какво изобщо
помогнаха тези
ограничения?
Щом няма достатъчно добри български футболисти, няма как да чакаме успехи, като си слагаме рамки и за наемниците, които по-богатите отбори искат да използват. Не е ли по-добре у нас да идват млади и амбициозни момчета от Сърбия, Северна Македония, Албания дори Южна Америка и Африка, отколкото треторазредни граждани на ЕС? Та те на всичкото отгоре са и по-скъпи. Не е ли по-правилно да се премахнат всички ограничения за чужденци и всеки, който надлежно е получил работна виза за България, да може да играе и в същото време императивно да се наложи, че в титулярните състави на клубовете трябва да има най-малкото трима, четирима, петима, докато може да си позволим – и по шестима българи. Така собствениците
ще върнат в
страната тези,
които търкат
пейките в чужбина
А те ще получат нужното игрово време, за да развиват качествата си и да помагат на националния отбор.
Преди всичко обаче е възраждането и развитието на спортните училища. Акцентът върху корените на играта. Събирането на талантливи деца и обезпечаването на тяхната добра начална подготовка при оптимални материални условия. Инвестициите в ученическия и студентския спорт. Иначе самородните таланти ще продължат рано-рано да се отказват и да бъдат отблъсквани от реалността, която богатите и амбициозни татковци и майки създават с непрестанното бутане на своите скъпо облечени питомци, които трябва да играят, защото искат, без да е важно дали могат. Това наистина трябва да е държавен приоритет. След като клубовете продължават да се лутат и залитат към самоцелното събиране на такси с цел дребно печалбарство, процесът трябва да се централизира. Дори с цената на множество недоволни. Иначе скоро няма да видим сълзи от радост в очите на млади и стари заради успеха на ново златно поколение, а ще продължим да трупаме гняв и разочарование към единствените, които успяха да ни наградят с онази по-силна от оргазъм емоция на Американското лято.
