В началото на тази седмица треньорът и президент на ЦСКА Сашо Попов обяви, че клубът остава без основен спонсор. Шефът на веригата за детски играчки „Хиполенд“ Мариан Колев е взел решение да се оттегли като такъв. „Тема Спорт“ се свърза с него, за да разкрие подробности около случващото се във волейболния тим.
– Г-н Колев, каква е причината да се оттеглите като основен спонсор от ЦСКА, предвид че през изминалите три години клубът неизменно е сред медалистите и веднъж игра финал за титлата?
– Като изключим това, че ЦСКА неизменно бе в тройката през този период и веднъж игра финал, всичко останало е в минус за клуба. Явно го влача надолу. Загубихме едната зала („Армеец“), за другата („Васил Симов“) ни предлагат много по-лоши условия, нямат никакъв интерес да я стегнем, в момента изглежда ужасно, въпреки че все пак я има. Ако не беше Сашо Попов, отдавна щеше да бъде змиярник, както е целият комплекс „Червено знаме“. Отношението на всички институции е, меко казано, грозно. В прав текст ни казват – „Имате спонсор, оправяйте се, ние ще мислим тези, които нямат спонсор. Плащай, инвестирай и не задавай въпроси“. Но тук говорим да инвестираш не в нещо твое, а нещо чуждо. Нямат никакво желание да направим дългосрочен договор. Искаме нещо да се случи с тази зала, която е на най-успешния волейболен клуб в историята на България, но
не срещаме
никаква
подкрепа
Детската ни школа се смали пет пъти, защото след като ни взеха „Армеец“, децата вече няма къде да тренират. „Васил Симов“ не стига за мъже, жени, юноши и деца – говорим за 12 отбора, които няма как да си я поделят. При тази ситуация аз наливам в една бездънна яма. Говорим за инвестиция, която е над 7-цифрено число за три години. Нещата стават по-зле, отколкото бяха преди три години. Явно за да се заинтересува някой от ЦСКА, клубът трябва да бъде като просяк. Тогава може и да се обърне внимание. Аз не помогнах, а навредих.
– Защо смятате така?
– Смятам, че има лично отношение към мен, клуба и Сашо Попов. За разлика от много други той не каза – имам един милион дълг, фалираме. Напротив – реши да се пребори и когато ЦСКА агонизираше, той покриваше дългове. Явно в България не се работи така. Освен всичко друго ситуацията в българския спорт е трагична и всички го виждаме това. Съгласен съм, че
шефът на
футболния съюз
отдавна трябваше
да си тръгне
но малко по-рано от него трябваше да си тръгне и министърът на спорта. Защото в момента се срамуваме от българския спорт. Навсякъде, където бяхме на върха, сега сме на дъното – борба, бокс, щанги, волейбол, за футбола изобщо да не говоря. Правилно е, че Боби трябваше с шутове да си отиде, но някой друг не е ли редно да го последва? Когато стане катастрофа и загинат хора, махат министъра на транспорта. Когато стане гаф на полицията, се маха министърът на вътрешните работи. Какъв по-голям гаф трябва да стане в българския спорт, за да стоят още това ръководство и тези федерации, които заедно с него докараха нещата дотук? Не искам повече да играя в този порнофилм.
– Няколко пъти казахте, че искате със свои средства да изградите нова зала на ЦСКА. Някой говори ли с вас изобщо по тази тема през годините?
– Четири шефа на „Тех парка“ се смениха, където искахме да закупим парцел и да построим зала. Нещо повече, в самия план там има отреден терен за спортна зала. Четири различни ни обещаваха, включително двама заместник-министри на икономиката. И накрая – не било приоритет. Аз не съм търсил другаде, защото не ми казаха, че няма да дадат на нас. Както имаше позитивно отношение на думи, така изведнъж се оказа, че няма. Говорим за инвестиция, която няма възвръщаемост, но щях да оставя нещо след себе си, с което всички да се гордеят. Не ми искат парите да оправим старата зала, в такъв случай какво да направя? Какъв е смисълът да наливам и положението да става по-лошо? И днес имам желание. Искам да купя на пазарни цени, а не като някой друг, който иска да прави футболна школа, но ако може държавата да му подари терен.
– И други хора ли покрай вас решават, че няма смисъл?
– В момента моля мои приятели да продължат да помагат на ЦСКА. Аз ще остана с подкрепа на клуба, но не в тези размери. Споделям с приятели какво се случва, защото е жалко и тъжно. Всички, които имат желание да помагат, се демотивират. Когато започвахме със Сашо преди три години, той ме предупреди, че помията е много голяма, но не съм вярвал, че нещата са толкова зле.
– Смятате ли, че отношението е главно към ЦСКА?
– Мисля, че не става въпрос само за лично отношение, а за повсеместно безхаберие. Хората, които ръководят волейбола и спорта, не им пука. Те са там поради други причини, далечни от спорта. Полагат се огромни усилия да бутаме художествената гимнастика на преден план. Прекрасно е това, тя е толкова популярна, че направихме Световна купа в България, а залата е полупразна. Този спорт е несравним с волейбола, но явно
трябва да
се казваш
Илиана Раева,
за да се случи нещо
– Какво точно визирате?
– Построи се една временна постройка пред „Васил Симов“ за над 1 милион лева. А ние искахме този парцел, да го платим, не да ни го подарят, и да построим нещо. Но вместо това – ни затварят вратата. Всеки път си казвам, че по-лошо не може да стане, но очевидно може.
– Споменахте и ръководството на федерацията. Имате ли мнение по казуса „Пранди“ от лятото?
– Трябва да си голям непукист, имайки силно ограничен кръг състезатели от световно ниво, за да махнеш половината за най-важните си турнири. Няма значение, че те не са от моя отбор. И след като каруцата се е обърнала, някой ще му поставя ултиматум. Те няма как да работят в екип. Това са глупости. Доживотно ли Данчо Лазаров ще е шеф на тази федерация? Не говоря за конкретния човек, но когато в даден спорт нещата вървят надолу, очевидно ръководството се е изчерпало и трябва да се смени с цялата си кохорта. Резултатите и фактите говорят. Трябва малко мъжко достойнство – такива са резултатите, заминаваме си и това е.
– Какво си казахте със Сашо Попов, когато се разделихте?
– Пожелах му да има здрави нерви, каквито той очевидно има, щом не се е предал толкова дълго време. Винаги, във всеки един красив момент, в който получим възможност да направим наша зала и да не зависим от никакви чиновници, застанали на постовете си, за да пречат, аз съм на линия. Не затварям книгата завинаги, но временно смятам, че ще е полезно за ЦСКА и за мен самия, тъй като нервите са ми опънати до краен предел, да прекратя това наливане. Няма проблем да станем шампиони една година. Но след като губим школата си, какъв е смисълът? Какво като Хебър и Нефтохимик са първи? Имат ли един юноша?