-
-
Последното 10-о лятно попълнение на ЦСКА-София Томи Юрич даде интервю за „Тема Спорт“, в което говори за причините да избере армейците и кариерата си дотук. 28-годишният австралийски таран е играл в различни страни – за Уестърн Сидни, хърватските Кроация Сесвете и Локомотива Загреб, холандския Рода и швейцарския Люцерн. Така Юрич е събрал доста богати впечатления за футбола. В момента австралиецът се възстановява от травма в прасеца, за която разказа повече подробности.
Юрич говори сравнително бавно, но отговаря подробно на всеки въпрос. На няколко пъти пуска шеги и се самоиронизира. Интервюто се проведе на базата в Панчарево и продължи близо 40 минути.
Томи, каква е ситуацията с контузията ти?
– И аз не знам точно (смее се). Дълго време не можехме да установим точно какъв е проблемът. Става въпрос за прасеца ми. Няма как да мина на скенер или да направим резонанс. Не сме сигурни, че има щета по мускула, но има болка. Много е фрустриращо, защото чувствам, че мога да тренирам, но това ме спира. Надявам се мускулът ми да се отпусне и освободи от болката. Много е странно, за първи път в своята кариера имам такъв проблем.
Преди да дойдеш в ЦСКА, беше играл само веднъж в официален мач през 2019-а – за Люцерн в началото на годината. Каква е причината?
– Още не е дошло времето да разкажа точно какво се случи. Бях в доста лоша ситуация. През февруари от Люцерн ми казаха, че искат да напусна. Дадоха ми два дни да си намеря нов отбор – имах разговор със спортния директор на 13 февруари, точно преди затварянето на прозореца. Той ми каза, че най-доброто нещо за мен е да си тръгна. Това не беше решение на треньора, той искаше да съм в отбора. Проведох отлична зимна подготовка, бяхме в Марбея, тренирах много добре по думите на наставника. И изведнъж ми казаха, че нямам място там. В крайна сметка не си намерих отбор и останах. Но ми беше доста трудно да получа шанс за изява. Освен това счупих и пръст на крака, което допълнително ми попречи.
Като че ли си имал много проблеми с контузии в кариерата си?
– Така е, може да се каже, че съм много злополучен. Никога не съм имал тежка контузия. Но сега за пореден път се случва така, че получавам някоя наглед дребна травма, която обаче ми убива инерцията. Сега в ЦСКА тъкмо влизах във форма, проведох много добри тренировки в продължение на месец и половина. Бях много доволен от начина, по който работеха с мен, а и в отбора също бяха щастливи от това, което правя. Срещу Витоша влязох в игра и усещах, че имам страшно много сила и енергия. Чувствах се супер и бях готов да подобря още повече формата си. И изведнъж се появи този проблем с прасеца…
Как реши да дойдеш в България?
– Знаех някои неща за клуба – че е най-големият в България, че има най-много трофеи, че е дал страхотни футболисти, играли в най-силните първенства в Европа. ЦСКА има статута на голям клуб. Това ми беше първото впечатление. Освен това, когато бях млад, Люпко Петрович ми беше треньор – в Кроация Сесвете (б.р. – през 2008 г,). Тогава бях юноша, но тренирах с първия отбор, за да попълвам бройката. И се оказа, че Люпко ме помни оттогава. Това беше фактор да избера ЦСКА – имаше човек, когото познавам. Сега вече опознавам и Милош Крушчич, който първо беше помощник, а сега и старши треньор. Вярвам, че той има потенциала да се справи и да се подобри много като треньор.
Какви са впечатленията ти от ЦСКА?
– ЦСКА има хубава база, отлични терени. Времето също е много добро. Все пак съм от Австралия и ми е лесно да се адаптирам. Разбира се, много неща могат да се подобрят, но това е така във всеки клуб. Смятам, че ЦСКА е на правилния път. Да, настоящият момент не е добър за клуба и за играчите. Но стига да сме заедно, накрая ще излезем по-силни от тази ситуация. Отборът е способен на много повече от това, което показваме.
Как би описал своя стил на игра? Бил си сравняван с Тим Кейхил, с Марк Видука…
– Е, да, това беше, когато бях млад, не мога да повярвам, че го казвам (смее се). Когато бях млад, разбирах тези сравнения. Сега ми е трудно да кажа как играя, защото не съм го правил от доста време (пак се смее). Едно време бях бърз, сега не знам как е… Сега сериозно – аз съм типичен номер 9. Задържам топката, включвам съотборниците си в играта. Обичам атакуващия футбол, мразя дефанзивния. Искам да нападам, да печеля мачовете убедително, с по 3-4 гола. Мисля, че притежавам силен характер, защото имам и хърватска кръв. Комбинирам биткаджийския манталитет от Австралия с темперамента от Хърватска. Това е добра сплав. Освен това мога да шутирам и с десния, и с левия си крак, мога да стрелям и с глава. Искам да вкарвам голове, да правя асистенции. Надявам се, че ще практикуваме атакуващ футбол. В ЦСКА има много огнева мощ и ще е жалко да не я използваме по правилния начин.
Разкажи за различните страни, в които си играл – Австралия, Хърватска, Холандия и Швейцария?
– В Австралия футболът не е толкова важен. Има доста други спортове, които се радват на по-голям интерес. В последно време има подобрение, но футболът далеч не е номер едно. В Хърватска беше много по-различно. Там хората живеят с футбола и това беше една от основните причини да отида там. Исках да попия от този манталитет. Тук в Източна Европа футболът е начин на живот. В Холандия също ми хареса страшно много. Там се играе в стила, който обичам – атака до дупка, нито секунда спокойствие.
Не мисля, че имаше мач, който да е завършил 0:0. Атмосферата беше страхотна, срещу Аякс, Фейенорд и ПСВ лудницата беше пълна, нямаше и едно свободно местенце на стадиона. В Швейцария беше по-различно. Там има немско влияние, много се залага на дисциплината. Не можеш да се отпуснеш, нямаш такава свобода като в Холандия. А и там футболът не е толкова важен за хората. Те си имат лични дела – бизнес и прочие. Докато в България всеки говори за ЦСКА и за Левски, а напоследък и за националния отбор заради мача с Англия.
Казвал си, че в Хърватска се чувстваш като австралиец, а в Австралия -като хърватин. Как се чувстваш в България?
– Все още не знам. Но хърватските ми корени определено помагат. Манталитетът е доста сходен. Това също повлияя на решението ми да дойда в ЦСКА. Начинът на живот е идентичен. Хората не се вглъбяват толкова много в работата си. В този край на света знаем как да живеем и да се забавляваме. Тук хората могат просто да си седят, да пият кафе или да обядват на спокойствие. Прекарваш час-два, без да бързаш за никъде.
Бил си съотборник с Едвин Джеси в Рода, говори ли с него за ЦСКА, преди да дойдеш?
– О, да. Изпратих му няколко съобщения, за да го питам за отбора и той ми каза само хубави неща. Получих малко вътрешна информация какво да очаквам. Джеси каза само хубави неща за отбора, за хората в клуба, каза, че обича феновете и града.
Кои бяха любимите ти играчи?
-Да започна от Роналдо Феномена. Той беше специален. Ако не бяха контузиите, може би щеше да е на върха по-дълго, отколкото са Меси и Кристиано. Златан Ибрахимович пък за мен е завършеният нападател – ляв и десен крак, глава, дрибъл, завършващ удар, просто съвършен. От Австралия любимците ми, разбира се, бяха Видука и Кейхил, от когото научих много в националния отбор.
