Водещият български футболен мениджър Николай Жейнов от Бургас говори пред БЛИЦ за промените в трансферната среда у нас.
– Г-н Жейнов, как виждате футболното ни първенство, след като премина една трета от него?
– Към момента е според очакванията, които имахме през лятото. Много от клубовете направиха селекции, но най-вече на парче. Без стратегия и без класа. Привлякоха се играчи, които малко или много запълниха дупките, но много от тях в момента не оправдават очакванията. Българските клубове нямаха стратегия при привличането на футболистите. Желаеха даден футболист, но не гледаха дали имат нужда от него. Като цяло като се погледне как се структурирани клубовете и става ясно. Някои имат по петима централни защитници, а нямат централен нападател. На някои от позициите не са окомплектовани.
– Кой от новите играчи в родното първенство правят приятно впечатление?
– Мисля, че донякъде Чибота, но му липсва постоянството към момента. Битон донякъде също. Но нека да дадем време на всички, да мине периода на адаптация преди да ги критикуваме. В началото на март, април вече можем да ги съдим за качествата им.
– Има ли я все още у нас тази липса на търпение към новите играчи?
– Тук бързо ги вдигаме. След 3-4 добри мача е страхотен, после след няколко по-слаби го разлюбваме. Мисля, че трябва минимум 7-8 месеца време да им дадем за адаптация. Да не забравяме, че идват в България, а и някои от тях са от наистина футболни държави.
– Продължава ли да бъде трудно увещаването на добри футболисти да заиграят във водещите ни клубове?
– Наистина доста трудно. Лятото пропаднаха три трансфера на наистина много добри футболисти. Те отказаха да дойдат в България точно по причината, че България не представлява интерес като футболна дестинация. Да не забравяме, че много хора се изказаха много неласкаво за България в чуждите медии. Например Стивън Перейра и бившият треньор на Ботев Желко Петрович. Как ще се почувства даден футболист, когато бивш помощник на Дик Адвокаат каже, че в съблекалнята влиза полиция, за да минават детектор на лъжата? Перейра пък казва, че се махнал от ЦСКА. Тук трябва да се разбере къде е истината и да се преценяват реалностите. Защото примерно треньорът не казва – бяхме на последно място, не вкарахме гол, нямахме нито една победа. Той казва другото. И въпросът е дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна.
– Редуцирани ли са вече бюджетите и спря ли се с привличането на играчи на килограм без да бъдат добре огледани?
– Винаги съм казвал, че не е важно огледането, а хората, които избират футболистите. Както едни мъже харесват руси жени, други брюнетки. Така е и във футбола. Въпросът е човекът, който определя да е на едно виждане с треньора и да изберат правилните играчи. Ако двамата имат различен поглед върху футбола. Важно е и след това кой носи отговорността. Да излезе въпросният и да каже: Аз привлякох този, а той не става…
– Кой всъщност трябва да избира играчите, да има последната дума и да носи отговорност за тях -треньорът или спортният директор?
– Трябва да са наредени долу горе в йерархията на клуба – президент, изпълнителен директор, спортен директор и треньор. И всеки да носи своята отговорност. Ако се сведе до няколко футболисти, от които наставникът да избира. Тогава той носи отговорност. Друг е въпросът дали самият треньор не казва – аз искам точно този играч. Тогава той трябва да е отговорен. В миналото сме срещали десетки случаи на играчи, за които накрая никой не знае как са дошли. И казват: Ми той един мениджър ми ги наби. Е как така? Може ли да хванеш едно момиче от улицата и да я накараш да се ожени за теб? Просто нека всеки един получи възможност да се докаже, но същевременно и да носи отговорност. След като ти си привлякъл 70% от футболистите и те не са се реализирали, треньорът ли е виновен?
– Възможно ли е скоро да видим отново играч от класата и ранга на Обертан?
– В този трансферен период бяхме близо до привличането на голямо име. Но точно поради причините, че много хора заляха с негативизъм българския футбол, той се отказа.
– А откъм изходящи трансфери каква е ситуацията? Има ли млади играчи, които да са обект на интерес от страна на европейски клубове?
– Специално към младите момчета има интерес до момента, до който не са навършили 17-18 години. След това те видимо изостават от колегите си от Западна Европа. Има интерес, но понеже клубовете от развитите страни са правили големи грешки, сега желаят да вземат футболисти, които да видят при тях в период от 6 месеца или година. Да видят как се развиват, дали се развиват и чак тогава да преценят финално дали да привлекат дадения играч. Относно българските футболисти – все по-трудно става продаването на наш играч. Виждаш какво се случва в българския футбол – расистки скандали, националния отбор няма победа от дълго време, само Лудогорец е в Европа… Всички тези неща са показателни за нивото. Как да бъде продаден играч в голям отбор, след като липсват успехите на национално и клубно ниво. Реално се сещам за двама човека, които могат да представляват интерес за клубове от средно европейско ниво.
– За добро или лошо са промените, които се случиха в българския футбол?
– Надявам се, че всяко едно ново начало е за добро. Истина е, че българският футболен съюз се беше изчерпал откъм идеи, които да са приложими към футбола. Мисля, че вече самите клубове търсят промяната, но е лошо, че всичко се случи по такъв начин. Надявам се, че промените са за добро.