-
-
Сините не един и два пъти направиха анонси за зимната селекция. Предстоящите покупки ще са малко засега. И през лятото щеше да е така, но в крайна сметка първият списък на Хубчев като треньор на Левски набъбна сериозно. Предполага се, че сега, вече след като и късно привлеченият спортен директор се е стиковал с късно привлечените скаути, няма да има изстрели в грешна посока. През лятото, като че ли в един момент някои неща се претупаха, сред покупките със сигурност са взети с презумпцията, че „нито хляб, нито вода искат“, тоест да има, че не знае какъв зор ще се появи.
Този път обаче такива неща са крайно нежелателни, да не кажем недопустими, защото хората с парите (май е уместно отново да ги наричаме Хората, главната буква е важна) едва ли ще гледат със същия безразличен поглед на излишна покупка за 300 хиляди евро от шведския Хекен или половината от тази сума за едногодишен наем на резервен нападател. Всъщност Хубчев бе длъжен да се застрахова при тогава неясната диагноза за основния голаджия Станислав Костов. Пък и, както се казва, всеки треньор е длъжен да си поиска. Да знаеш как, кога и колко да поискаш е голям майсторлък и не всеки във футбола владее това изкуство. В случая Хубчев си поиска Роберта, за когото са платени над 800 хиляди евро, и Алар с наем от 150 хиляди евро. Ясно е, че заплатите на всеки от двамата са в пъти по-големи от парите, които взема Станислав Костов. Както се вика – от много глава не боли, стига някой да не ти търси сметка и да ти натяква непрекъснато този за какво го взехме, онзи не върши работа. Засега треньорът на Левски има комфорт в този аспект. Спасяват го резултатите. При по-голямо изоставане от Лудогорец и евентуално ранно отпадане за купата това разточителство ще натежи. Но пък Хубчев си има отсега подготвена реплика: Как да гоним Лудогорец, чиито нападатели бяха купени за два пъти повече пари и получават два пъти по-високи заплати от нашите? Иди му кажи нещо! В българските условия добрите нападатели не се създават, те се купуват. На останалите постове са възможни въртележки и проби, но за върха на атаката трябва безкомпромисно качество. Ето, Станислав Иванов се утвърди на дясното крило, но има още много хляб да яде и трески да дяла. Стаси е готов за мъжкия национален отбор, но за там кога ще се появи деветка не само от Левски, а от български тим изобщо?! А топнападател от школата на Левски може да се появи веднъж на 10 години. Ама говорим за такъв, който ще застъпи и ще вкарва!
И както се вижда с Алар, няма гаранции за реализация на съотношението цена/качество. След мача Левски – Дунав си позволихме да сравним невкарващия таран на сините Дени Алар с 50 хиляди лева заплата (Левски плаща половината, солидарно с Рапид) и вкарващия Ахмед Ахмедов с 5 хиляди лева заплата. От икономическа гледна точка е по-разумно да имаш по-евтини резерви. Обаче тук има една особеност – Мечо от Дунав е с нисък таван на развитие, грубо казано – селски тип нападател, бута се, ръга се, тича, но вкарва. А на Алар си му личи, че е школуван и ако му тръгне и се работи правилно с него, ако се адаптира към стила на игра, може един ден да си оправдае парите. Пак уточняваме, става дума за резервен нападател, тъй като в перспектива се очаква при налаганата от Хубчев схема с един нападател титуляр да е Роберта. А след него първи избор да е Станислав Костов след пълното му излекуване и възстановяване.
А като цяло на предстоящата зимна трансферна сесия трябва да се купуват само и единствено титуляри. Да, гаранции няма, но нали знаете, че в Левски никой не чака.
Jelio Kurvo, hal haber