-
-
Гошо Гинчев, бивш футболен национал и съветник на спортния министър Красен Кралев, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Един от българските национали от Евро‘96 отдавна е успял и след края на състезателната си кариера. Строителен предприемач, футболен функционер и съветник в Министерството на младежта и спорта. Неслучайно някои във футболните среди на България виждат в него опция за овакантеното място на президент на БФС.
– Здравей, Гошо! Нека започнем с въпроса, който циркулира в медийните среди – искаш ли да наследиш Борислав Михайлов като президент на БФС?
– Изненадан съм от този въпрос. Никога не е било на дневен ред и няма да бъде. Нямам такъв приоритет и желание за момента, нито съм амбициран. Имам други перспективи за моя живот, други виждания.
– Закъсняла ли беше промяната на върха в родния футбол?
– Мисля, че наистина трябва да отдадем заслуженото на Борислав Михайлов за направеното през тези 14 години. Сега много хора го хулят, след като вече е подал оставка. Но той направи много за българския футбол според мен, макар някои да не го оценяват. Но имаше и своите недостатъци, които може би му изиграха лоша шега. Но не е малко един президент да управлява 14 години. В един момент почваш да ерозираш, ако не надграждаш постоянно. Може би неговото време дойде. Чест и достойнство му прави, че подаде оставка. Може би ще дойдат нови хора с нови идеи, нови стратегии за развитието на българския футбол. Но на първо място трябва да бъде методиката, развитието на детско-юношеския футбол. Ние сме коренно много изостанали от европейските отбори. Трябва да се наблегне върху методиката, начина и подготовката на детско-юношеския футбол. Трябва да има подготвена добра стратегия, защитена и рано или късно държавата ще се опита да помогне, защото ние наистина много изоставаме. Гледах двубоя между Челси и Аякс, където играят млади момчета по на 20 години. Като ги погледнеш физически, тактически, демараж, хъс… Коренна разлика. Много изоставаме в детско-юношеския футбол.
– Защо изостанахме?
– Начинът на подготовка и методиката, която в момента е скапана в родния футбол. Ако не можем ние да създадем методика за развитие на детско-юношеския футбол, може да копираме от някои европейски грандове. Но на първо място президентите на клубовете трябва да знаят това нещо. И с помощта на държавата, мисля че нещата ще се случат след четири-пет години. Наистина трябва да се тръгне в тази посока, защото казваме, че сме стигнали дъното, но май не сме още.
– По-важно е парите, които държавата обещава да не стигат до елитните отбори, защото достигнат ли в обща сметка елитният отбор винаги ще ги вземе. Трябва да има контрол и да са само за детско-юношеска школа.
– Естествено, че трябва да се контролират по някакъв начин. Наистина трябва генерално да се смени методиката в детско-юношеския футбол. Дали чужди специалисти, дали наши ще ходят на обучение в чужбина. И трябва да се контролира. Аз също съм тръгнал от 10-годишен да тренирам. Като че ли тогава времената бяха други. При нас спортната злоба, идвайки от по-бедни семейства… Хора, очукани от живота, сме се борили и сме искали да се докажем на футболния терен. Сега като че ли народът ни не е чак толкова беден. Майката кара детето на тренировка, чака го, взима го. А при нас, аз си хващах тролей 2 и отивах на „Герена“. После се прибирах пак с „двойката“. Такива лишения, а ти си си направил план и цел в живота и искаш да постигнеш нещо. Лишен си от много неща, но даваш всичко от себе си. Спортната злоба е насадена и искаш да се докажеш. Да излезеш на терена и да се надиграеш с всеки. Сега нас ни е страх да излезем да се надиграваме. Футболистите на Англия колко били здрави, каква мускулатура имали… Ами, няма как да стане!
– За какво си говорихте повече с министър Красен Кралев, чийто съветник си ти? За спортно-техническото фиаско след мача с Англия или за расизма?
– И за двете неща. Все пак расизмът е на първо място. Тази тема е много деликатна, но като че ли повече се преекспонира в България. По принцип расизъм има навсякъде, но мотото на УЕФА е колкото се може това нещо да бъде ограничено. Аз мисля, че в България няма расизъм. В другите страни може би се получава повече, но в България няма. Може би отделни хора се опитват да проявят расизъм, но според мен може да се овладее. Колкото до спортно-техническите качества, специално в този мач не ги видях.
– Как се чувства един бивш футболист като теб, който е играл на високо ниво и вижда какво се случва с националния отбор? Вкарват ни гол в 4-ата, в 7-ата минута, а на терена стоят бездушни същества…
– Просто стоиш и не можеш да повярваш, че тези неща се случват. Някъде в медиите беше писано, че в първия мач срещу Англия, нашите футболисти са гледали физическите данни на играчите на съперника. За мен това е отвратително нещо. Не че съм бил велик футболист, бил съм среден, но исках да се надигравам. Гледал съм Клинсман, играл съм срещу него. Казах си, че ще дам всичко от себе си, ще бъда 100% концентриран и ще гледам да го надиграя. И аз да блесна, да си покажа моите качества. Защо съм дошъл на този терен? За какво съм излязъл? Да докажа, че съм по-добър от него, въпреки че е световен шампион! Никога не ме е било страх да се надигравам. Имах спортна злоба.
– Как Исландия направи този феномен? Видяхме как един англичанин работи с децата до 14 години, как ги учи в линия. И от 300 хиляди държава, изсмукаха максимума. А ние се оплакваме, че вече нямаме кадри.
– А при феномена Косово почти всички футболисти играят в чужбина и семействата им са в Западна Европа
– Швейцария, Германия… Там са се изградили като футболисти и като личности. Но имат и голямо самочувствие. Спомням си, че на мача с България тук, при резултат 2:2, 120% търсеха как да спечелят този мач и успяха. Имаха невероятна спортна злоба, борбеност и дух. Без страх…
– Не че ние вече можем да уплашим някого… Но футболист без самочувствие не е футболист. Нямаш ли самочувствие, вяра в себе си да се докажеш на терена, да дадеш всичко от себе си…
– Вече има дискусия по друг въпрос – какъв трябва да е новият президент на БФС? Човек от футбола или тип мениджър, който е необременен от връзките и контактите с т.нар. футболни хора?
– Според мен човек, който трябва да покаже своите идеи, трябва да убеди клубовете и спортната общественост, че с неговите идеи ще има възраждане за българския футбол. Не е задължително да бъде футболен човек, не е задължително да бъде и добър мениджър. Да бъде обединител, да има екип, но на първо място да си представи идеите за развитие на българския футбол, какъв му е приоритетът. Самите клубове ще оценят дали това е точният човек.
– Беше за кратко в УС на Левски – защо напусна така бързо? Не е тайна, че „сините“ и Берое са отборите на сърцето ти…
– Тогава бях там по покана на г-н Иво Тонев. След като той напусна и аз си тръгнах с него. По наше време възможностите бяха по-малки, нямахме такъв голям бюджет, но донякъде успяхме чрез Люпко Петрович да върнем самочувствието, увереността на футболистите. Успяхме да победим Лудогорец с 1:0 на „Герена“, имахме възможност до последно да се борим за шампионската титла. Но един нелеп мач и всичко се получава… Нямахме чак толкова резервни добри футболисти, „дълга скамейка“ и конкуренцията трябва да е по-голяма. Всички привърженици на Левски искат да се налагат собствени юноши. Всеки милее юноша на клуба да бъде налаган, неговите грешки се прощават по-лесно. Но според мен трябва след като се направи методиката за детско-юношеския футбол, да се вкарат повече юноши, да им се даде самочувствие, духа на юношата, израснал в клуба. По този начин всички юноши знаят, че рано или късно на тях ще им се даде шанс в първия отбор, ако дадат всичко от себе си. А не да си кажат, че идват чужденци и няма да имат шанс. Да им се убие самочувствието от самото начало. Има нелоши родни отбори само с български футболисти. Примерно Славия добре се представя. Когато бях в Турция, Галатасарай спечели купата на УЕФА. Имаха четирима изявени футболисти – Хаджи, Попеску, Тафарел и Капоне, а останалите бяха само турски играчи. Хаджи бе една класа над другите и покрай него израсна Емре Белозоглу и много други, които вдигнаха нивото. Когато дойде чужденец, наистина трябва да бъде една класа над нашите и покрай него те да израснат. Но да има 15-20 чужденци съм твърдо против.
– Как се развива Левски в момента? Говорил ли си с твоя приятел Петър Хубчев?
– Малко съм далеч от тази тема. Преди два-три дни се видяхме с Георги Донков. Според тях имат нужда от още попълнения. Може би зимата ще направят два трансфера, които още ще вдигнат нивото. В момента конкуренцията е футболисти на 16-17 години, нямат по-дълга скамейка. Разполагат с много юноши и това са резервните футболисти. Донякъде имат добри попълнения, донякъде не, но времето ги е притискало, защото в края на сезона бяха освободени 10 футболисти.
– Със сигурност си в час и с най-наболялата тема за другата половина на България – има ли съмнения, че ЦСКА ще има нов стадион?
– Каквото трябваше да бъде направено от държавата е сторено. В момента всичко е в ръцете на г-н Гриша Ганчев и на ЦСКА. Направихме съвместно дружество с ЦСКА. Държавата апортира базата. Знаете сумата, която ЦСКА трябва да внесе, за да може наистина този проект да бъде реализиран. Ако тази сума не бъде внесена, няма как да бъде осъществен проектът.
– Има ли някакви „подводни камъни“, административни пречки?
– Не, никакви „подводни камъни“. Всичко вече е до финансова гледна точка. Само трябва да се внесе официално обявената сума, за да бъде изграден нов стадион. Мисля, че беше 22 млн., но не си спомням точно.
– ЦСКА мина по възможно най-болезнения път, Левски беше съвсем близо до същата съдба. Доколко носят вина БФС и спортното министерство, че позволиха на двата гранда да натрупат толкова много дългове? Струваше ли си компромисът?
– Това според мен е в „градинката“ на БФС, а не в спортното министерство, защото лицензирането се контролира от БФС. В целия свят почти всички клубове имат задължения. Дори Барселона и Реал (Мадрид) имат по 400-500 млн. Грандовете в Турция също, в Италия, навсякъде е така. Знаете ли как е в Германия? За да бъде лицензиран един клуб, трябва да няма задължения и всяка година се депозират примерно 2 млн. евро в немската централа. Ако има някакви задължения, просто те се освобождават със знанието на Германския футболен съюз и отиват за погасяване. Но там са други нещата.
– Умря ли идеята страната ни да се кандидатира за световно и европейско първенство? Въобще реално ли е подобно желание, без да разполагаме дори с един нормален стадион?
– Според мен за световно първенство като че ли сме малко по-далече, но за европейско сме малко по-близо. С общи усилия с другите кандидати за този пакет аз мисля, че сме близо. Трябват ни само четири стадиона. С помощта на държавата могат да бъдат изградени. Но става въпрос само за европейско първенство. За световно още нямаме нужната инфраструктура, организация, подготовка. Но според мен за европейско имаме голям шанс.
– Употребихме едва ли не всички големи имена на поста селекционер на националния отбор – как ще го коментираш? Защо се съгласяват? Примерно Балъков знаеше какво го очаква, но прие…
– Съблазнително е и човек иска да покаже своите умения, които е натрупал като треньор и да се докаже. Все пак националният отбор е лицето на неговата кариера. Всеки треньор иска да бъде начело на националния отбор. Да се покаже, да се докаже, да се развива, въпреки че има много „подводни камъни“ и нямаме нужния материал. Но ако не опиташ, няма как да разбереш. Не съм привърженик на думата „изхабени“. Който го е страх, да не ходи в гората.
– Сега Георги Дерменджиев опитва – най-успелият български треньор в Шампионска лига. Няма ли той да „изгори“ по същия начин?
– Били са Мъри Стоилов, Любо Пенев, Краси Балъков, Херо, Стойчо Младенов, Георги Василев, Стоичков…Всички, когато са били на върха на своята треньорска кариера, са попаднали в националния отбор. Опитали са да дадат всичко от себе си, дали се е получило, дали не, но не трябва да се страхуваш. Всеки си има различни идеи, но е хубаво да се направят анализи къде грешим в подбора, имаме ли добри футболисти, нямаме ли? Трябва да използваме максимума от играчите, с които разполагаме. Явно нямаме добри футболисти, които играят в големи отбори. Но ето, че феноменът Ото Рехагел с футболисти от гръцкото първенство стана европейски шампион.
– Ще успее ли Димитър Димитров – Херо в другата ти футболна любов – Берое?
– Мисля, че Херо е доказан треньор. В момента може би след грандовете в Стара Загора има най-добрата инфраструктура, база и организация.
– И финансово стоят добре..
– Невероятно финансово стоят добре. Според мен на първо място Херо трябва да опита чрез поведението на играчите на терена да върне публиката на Стара Загора, защото има много голям отлив. Преди винаги е имало по 6-8 хиляди души на мач в Стара Загора. Ако съумее да върне публиката на Аязмото, Херо ще има много големи успехи.
– Често ходиш в Турция – какво е положението с футбола там? Още ли федерацията дава по 400 хиляди евро за победа на отборите в елитната група?
– Много добре сте запознати, но все пак е голяма държава. Макар че има инфлация там, горе-долу в един нормален отбор от ранга на Анталияспор, където бях аз, идват от ТВ права около 12 млн. евро. Държавата инвестира във футболни стадиони, всички играят на невероятно модерни арени. Направиха осем страхотни стадиона. Може би ще бъдат кандидати за европейско или световно първенство с терените, с които разполагат в момента. Като неправителствена организация, може би турската федерация е най-богатата. Заради борбата срещу тероризма въведоха пропускателен режим на стадионите. Всеки, който иска да посети футболен мач, първо трябва с личната си карта да си изкара членска карта на футболен клуб. За да си закупиш такава карта, ти струва 15 лв. Примерно 7,50 лв. отиват във Футболния съюз, а останалите в клуба, на който си член. Всяка година си подновяваш картата с по 15-16 лв. Тези пари помагат на Футболния съюз и на клубния отбор. Ако примерно един тим има 1 милион привърженици, както Фенербахче и Галатасарай, по 15 лв. стават 15 млн. Наистина турската федерация е една от най-богатите, разполага с много средства.
