-
-
„Аз съм от старата школа“, обича да казва бъдещият треньор на Пирин Уорън Фийни. Той е израснал във футболно семейство. Баща му Уорън е също е бил национал на Северна Ирландия, а кариерата му преминава в Линфийлд и Гленторан, пише „Меридиан мач“. Същото важи и за дядо му Джим. Той също е кадър на Линфийлд, но е ритал още в Суонзи и Ипсуич.
„Те държаха и кръчма, която винаги бе пълна в събота вечер. Татко не е оказвал влияние на бъдещето ми. Никога обаче не ми спестяваше критиките, когато играех слабо. На 12 години трябваше да пътувам, за да ме гледат в Челси. Майка ми каза, че може и да си остана у дома, ако не искам да ходя в Лондон. Татко обаче отсече: „Ще го сритам там, където боли най-много, ако не се качи на самолета“, разказва новата фигура в Пирин.
„Прекарах там кошмарни шест месеца. Влязох в среда, в която на никой не му пукаше за ирландците. Казваха ми Пади! Освен това трябваше да се изправя срещу много по-силни от мен момчета. Но не се предадох. Казах си, че няма да позволя на никой да ме събори на терена“, продължава Фийни.
„Представих се добре в Сейнт Ейндрюс, забелязаха ме от Лийдс, който по това време бе стигнал полуфинал в Шампионската лига. Но не бе леко. Трябваше да ставаме рано, а в 9 часа проверяваха дали сме изчистили стаята си. После трябваше да се грижим за обувките на играчите от първия отбор, да лъскаме душовете, задължително миехме и колата на шефа на академията. Сегашните футболисти си мислят, че всички са длъжни
да се грижат за прехраната им. Дори и в най-ниските нива има големи претенции. Ако ми бяха казали да тичам до Глазгоу, то със сигурност щях да го направя. Треньорите в школите бяха корави типове.
Сега дори не можеш да викаш по някое дете. Радвам се, че имах възможност да стана футболист по онова време. Обичам арогантните играчи на терена. Такива, които се бутат, ритат ги, падат и стават с усмивка“, категоричен е Фийни.
„Сега трябва да внимаваш какво говориш на играчите, защото приемат всичко много лично. Обиждат се от всяка критика. Няма чистете на обувки, нито на съблекалнята. В Нюпорт взех под наем едно момче от Челси. Вземаше по 6000 паунда на седмица и всички трябваше да се съобразяват с него. Сега важното е каква чанта носиш и какъв модел на Мерцедес караш“, ядосва се Фийни. Той е категоричен, че в миналото никога не би се случил скандал, както този между Джо Гомес и Рахийм Стьрлинг.
„Тогава се ритахме и бутахме, но след края на срещата винаги си стискахме ръцете и отивахме да пием бира заедно“, отсича бившият национал на Северна Ирландия.
„Футболът започва да умира. Системата с футболните академии също замира. За нас бе радост след тренировка да хапнем боб с препечена филия. Сега играчите просто си вземат душ и се качват в колата си за 300 000 паунда“, заключава Фийни.
