-
-
С обичайното си носене по течението Левски може да отметне и тази зимна селекция, че и следващата лятна. Махаме двама-трима от тотално разочаровалите, на други един-двама от колебливите им даваме последен шанс, после оттук-оттам ще пристигнат някакви, кой с пари, кой свободен агент, и догодина по това време на „Герена“ могат да правят нови изводи. Които няма да са различни от това, което ще се случи след около месец. Което е обичайният период за отчети, за изводи и близки планове.
Има обаче една голяма разлика. И тя е в така наречения силен човек. Миналата година в края на есента в Левски се разпореждаше Спас Русев. Господинът от Лондон поддържаше имидж на публична личност и бе от онези сладоприказници, които могат да те омайват с часове наред, докато накрая те убедят, че вечер се съмва, а сутринта се стъмва, нищо че целият свят освен Александър Томов-Лупи знае обратното. С две думи Спас Русев бе „мижи да те лажем“ и феновете на сините до един момент не му се впрягаха заради бездействията, но след това му се ядосваха заради непрозрачното управление. Докато в един момент не се разбра, че бъдещето на Левски като клуб пак виси със страшна сила, и се появи Васил Божков. Окей, той извади доста пари. Хората под него направиха страхотни усилия да преструктурират клуба, дори още не е завършил процесът по търсене на необходимите кадри на всички нива.
Но да се върнем на думата -Левски като отбор, което всъщност е лицето на клуба, е далеч от това, което искат феновете. Все още не е ясно дали шефовете държат и футболният им бизнес да е на топ ниво, както и при хазарта и другите им дейности. Като инвестиции във футболисти се очакваше далеч повече. А идеята беше или да се гони Лудогорец, или снишаването да си остане с леко надигане. Разликата от последните години с така наречените несериозни собственици и сега със сериозния собственик като отбор е минимална със знак плюс. Ама наистина е много минимална. Онзи ден Стефан Софиянски точно и прецизно призова сините фенове да забравят периода между Тодор Батков и Васил Божков. Това трябваше да е и нещо като анонс, че новият силен човек няма да кара през пръсти. И ако нещо в клуба не се върши както трябва, ще се дърпат уши. Проблемът обаче е, че на публиката й омръзна от половинчати или, да бъдем по-коректни, от пестеливи действия. Понякога на една такава огромна маса и е необходимо малко, за да бъде жегната, и ако щете – да бъде поглезена. Не става въпрос още утре Левски да изсипе милиони и да сложи нова козирка на сектор А, или да бутне отсрещния сектор В и да започне да строи нов. Идеята е да се направи имиджов ход, но на трансферния пазар. Тази материя е добре позната в най-големите европейски клубове, най-вече в Реал Мадрид, където се правят многомилионни покупки понякога без спортно-техническа необходимост. Левски е длъжен да направи нещо такова, ако иска да разтърси привържениците си. Тоест да си върне доверието на онази голяма част от тях, която не ходи на стадиона поради причината – ами десет години ми писна, нищо не става и не става. С една такава покупка през зимата или най-късно през следващото лято, Левски не само отново ще стане интересен на собствените си запалянковци, но и ще предизвика някаква доза страх при конкуренцията. С привличането на такъв играч освен всичко друго ще се вдигне и спортно-техническото ниво в тима. И за да не сме голословни, ето няколко идеи. Поглеждаме в тази ниша. Като уточняваме, че не е забранено разтърсващата покупка да е само една. Какт о се казва, от много хубаво глава не боли.
ТОДОР НЕДЕЛЕВ
С ясното съзнание, че такава сделка е почти загубена кауза, сме длъжни да оставим една отворена вратичка. Левски това лято предложи повече от сериозна сума за халфа на Ботев Пловдив, като една от опциите включваше и пакет с Кристиан Димитров. Говорим за сума за двамата, която надхвърля милион и половина евро. Но тогава Ботев май нямаше чак толкова зор за свежи средства. А сега дочуваме, че има. Щом строежът на стадиона спря, значи в Коматево им трябват пари. При нова, подобрена оферта, може и да се предизвикат нова порция преговори. Което пак ще е сметка без кръчмар, защото самият играч проявява някаква странна привързаност към Ботев. Но пък винаги в думите му има някаква нотка на съмнение. Защото до онзи ден канарчетата бяха на предпоследно място. А пък на Неделев в един момент ще му се доиграе за повече пари и в отбор с по-големи цели. Да говорим дали той ще промени нещо в Левски, като че ли е излишно. Скорошният мач между двата тима го доказа. Ако Неделев беше със синя фланелка, трите точки щяха да са за тима на Петър Хубчев. Тошко с точно 3 паса реши всичко в този мач. И с това се изчерпва дискусията на темата дали той ще пасне в Левски и дали ще помогне. Мазурек и Нашименто веднага стават излишни. Повече от ясно е. Както се казва, освен всичко друго, двамата дребосъци ще освободят и солидни заплати. Няма да е грешка, ако Левски даде на Неделев парите накуп, които получават Мазурек и Нашименто. И да припомним, че от Левски съвсем официално обявиха, че всичко зависи от това дали на самия Неделев ще му се играе в Левски, защото „фланелката с номер 8 е свободна“.
МАРТИН МИНЧЕВ
И неговата цена се върти около 1 милион евро. Но както се казва, при добро желание и реални преговори винаги може да се измисли нещо. Което е половината от тази сума плюс проценти от следващ трансфер на крилото. Не че шефовете на Черно море са опрели до тези пари. На „Тича“ бюджетът изобщо не зависи от продажби на играчи, нито пък на билети. Но ако босовете на клуба дадат голям път на Минчев, може и да има сделка. Ще кажете обаче, че Хубчев изведнъж ще се сблъска с проблема кой да остави на пейката – Паулиньо или Станислав Иванов. Защото не можеш да оставиш един от хитовите млади играчи извън състава. Но ако Левски иска да гони Лудогорец, трябва да има опции на всеки пост, но не просто резерви, а на същото ниво като качества.
ИВЕЛИН ПОПОВ
Ето още един от тази категория футболисти, които могат да променят не само хода на един мач, но и като цяло играта на Левски. Попето вече дава съвсем сериозни сигнали, че му е писнало в Русия, надвил си е на масрафа и се ориентира към завръщане в България. Късничко му е за нови чуждестранни авантюри, а и вече ще си изчисти главата, след като му падна бремето национален отбор, където по презумпция той бе виновен за всичко. Връщане в България означава Левски или Лудогорец. Ако избере Разград, може да му се случи това, което се случи на приятеля му Станислав Манолев. А и като чисто житейски избор с битов характер Лудогорец няма да се хареса на семейството и близките му. Погледнато логистично, Русия със самолет е на толкова часове от София, колкото е и Разград с автомобил. Завършваме отново с момент от интервюто на Стефан Софиянски. Ивелин Попов е човекът, който за нула време може да се превърне в лидер на синия тим. Оставете, че е юноша на Левски и родителите му са фенове на отбора от „Герена“. Попето има синьото в кръвта си, а спортно-техническите му качества не подлежат на съмнение. Поне за нашето пешеходно първенство той ще се откроява. А на Левски такъв човек му е спешно необходим.
Неделев може само вода да носи на Мазурек!