-
-
Както се казва в един от популярните футболни жаргони, отдалеч си личи. Какво ли? Ами Левски напоследък е станал някак по-отворен, по-социален клуб. А парадоксът е, че това се случва при собственици, които не са известни като привърженици на сините. За разлика от предишните назначени и помолени притежатели на основните пакети от акции, които обичаха да се тупат в гърдите как или са родени, или впоследствие са станали големи левскари, сега е различно и без много фанфари. И всъщност се оказа, че не е важно собствениците от кой футболен цвят са, а как действа оперативното ръководство.
Директорите видимо полагат страхотни усилия Левски да бъде по-симпатичен, въпреки относителността на това понятие, имайки предвид, че болшинството от така наречената синя общност признава само резултатите и играта. Благотворителните и образователни кампании, които сегашните началници на клуба правят, трудно могат да бъдат оценени от всички левскари. Останалите е ясно, че ще кажат – ама на какви се правят тези, нали са на трето място. Ясно, класирането е важно, но страничните дейности не трябва да са ангажимент само когато Левски е първи. Защото Денят на детето, първият учебен ден, 24 май и други бележити дати от историята на България трябва да се припомнят и от футболните клубове, чиято мисия е и да възпитават и формират ценностна система. Такива организации понякога вършат доста повече в тази насока, отколкото държавните институции.
А Левски всеки ден трябва да показва, че е Левски!
