-
-
Топ нападателят на Ботев Враца Валери Божинов даде обширно и доста откровено интервю пред „Конкурент“.
– Валери, как се чувстваш във Враца?
– Ами това ми е втория период тук. Щом съм в Ботев /Враца/, значи ми харесва. Не го крия – тук ми е добре. Миналата година дойдох заради баща ми – трябваше да помогна на Сашо Ангелов, който поиска помощта ми. Отборът беше влязъл от долното ниво в елита и се нуждаеше от опитни футболисти.
– Говорих с него. По това време бях в Риека, където не ми даваха да играя. А за един футболист, когато не играе, това не е много добре.
– Така решихме да дойда във Враца и да помогна, според силите си за по-добрите игри на отбора, в спечелването на повече точки и в изграждането на един друг манталитет на отбор-победител. Съвпаднаха интересите ни, защото и аз го поисках. Дойдох и станах част от този страхотен отбор – за мен беше чест, удоволствие и привилегия да съм част от славния Ботев /Враца/, в който са играли доста известни български футболисти.
– Сашо ли те помоли да дойдеш?
– Аз бях длъжен да отговоря положително на тази покана. Той ми е дал път в живота, направил е за мен толкова много, а и дойде време да му върна добрините, сторени за мен. Когато дойдох, исках да пишем история, да направим нещо значимо за самия клуб. Не съм си и помислял, че с Ботев ще станем шампиони или ще спечелим купата на България. Дай боже и това да стане един ден, но по-важното беше да играя в един отбор с характер, който играе привлекателен за публиката футбол, а когато трябва да надвие и някой от грандовете в родното първенство. Тук намерих много приятели и съмишленици и се чувствах и в този момент продължавам да се чувствам добре във Враца…
– Валери, след победата над Левски в София с 3:1 с два твои гола доста врачани започнаха да мечтаят за Лига Европа, а и ти им обеща бараж за евротурнирите. Имаш ли обяснение защо не се получи?
– Нека си спомним фактите – когато дойдох в Ботев направихме една серия от 4-5 поредни победи и наистина се доближихме до целта – влизане в ТОП 6. Заиграхме силно и може би уплашихме отговорните фактори в родния футбол. Нека така да го кажа: не бяхме симпатични и удобни, заради което бързо ни върнаха там, където ни е мястото. Факт е, че се постарахме и играхме добре. Получи ни се и бяхме близо до това да напишем история. Аз съм горд, че бях част от Ботев Враца по това време. Много от футболистите в този отбор вдигнаха нивото си. Бях убеден, че този отбор е готов на нещо голямо. Но явно не бяхме удобни и се случи онзи мач със Славия…
– Който беше решен от дузпа в продължението на втория мач. Сега идва нов мач със Славия, в неделя е. Какво очакваш от него?
– Двубоят ще е тежък. Ние имаме нужда от точки и ако спечелим, ще си върнем самочувствието. Много искаме победата в неделя, но знаем, че няма да е лесно. Съперникът ни е силен, играе във възходяща линия, а има и добри изпълнители. Но няма онова, което имаме ние – подкрепата на цял град и публиката на трибуните, затова се надявам, че ще успеем. Няма да е лесно, но знам, че всеки от нас ще направи максималното на терена, за да спечелим трите точки.
А защо Ботев не играе така както го правеше в миналото първенство?
– Имаше доста фактори, които бяха на наша страна. Освен, че никой не очакваше от нас да направим онова, което постигнахме, имаше доста повече футболисти от сега. Разполагахме с дълга скамейка – в групата имаше 20-21 футболисти, което ни даваше конкуренция от поне двама души за всеки пост. Имаше голяма битка да си титуляр в Ботев. Спомнете си, че напуснаха Емил Стоев, Юли Ненов, Мартин Кавдански, Йордан Апостолов, Мариян Иванов, Спас Георгиев… това беше половин отбор от играчи, дали много за Ботев. Не критикувам никого, но все пак в момента не можем да напълним групата за мача, а в тимовия лист се пишат по 14-15 полеви играчи. Това ни се отразява зле на самите нас, футболистите. Защото ние трябва да бъдем поставени под напрежение, за да даваме най-доброто от себе си. А сега, като няма достатъчно конкуренция, някак си нещата не се получават. Липсват ни достатъчно играчи – стигат 20 полеви играчи и двама вратари. А в момента при нас не е така. Аз съм част от този отбор. Влагаме се максимално в тренировките, но на всички ни е ясно, че треньорът няма алтернатива. А не трябва да е така. Това е Ботев /Враца/. Бил съм в много отбори, там сме били по 25-30 души. Там конкуренцията е още по-сериозна. Както ни каза старши-треньорът Тони Здравков той иска да го накараме да се колебае кого да пусне на терена, а не да няма възможност да избира. Надявам се след зимната пауза да има достатъчно добри попълнения – млади и опитни, Ботев има нужда от свежа кръв, за да може отборът да се върне там, където му е мястото. Знам, че е тежко. Вероятно на ръководството му още по-трудно, но знам, че публиката във Враца не заслужава да гледа загуба след загуба от своя отбор. То и на нас, футболистите, ни е гадно когато ни бия с по 2-3-4 гола разлика! Искам да имам страх за титулярното си място, да се боря за фланелката..Ботев ще заиграе силно, когато това се промени. Не е важно да се взимат футболисти на килограм, а попълнения, които ще свършат работа.
– Да, футболът обаче е преди всичко пари. А Ботев не разполага със сериозен бюджет и от там идват всички проблеми, не е ли така?
– Да, за пари става дума. Наясно съм, че не можем да вземем играчи като в ЦСКА и Левски, но според нашата черга можем да съберем подходящи играчи.
– Ти къде си? Оставаш ли в Ботев?
– Ще видим. Говорих със старши-треньора Здравков, имаме разговори и с ръководството. За мен е важно какъв отбор ще се направи след нова година. На мен не ми е приятно да ме бият. Но и никой не може да бъде обвиняван. Когато човек иска, намира правилния път и постига целите си. За да стане едно нещо, то става, когато работят в синхрон ръководство, треньори и футболисти.
– Все пак искаш: ли да останеш във Враца?
– Аз се чувствам добре тук. Наистина бих останал в Ботев, но това зависи от това какъв ще е отборът след зимната подготовка. Отборът има потенциал, но трябва да се вкарат играчи с опит и качества, има нужда от свежа кръв, за да тръгне нагоре. Аз съм част от отбора и знам от какво имаме нужда. Сигурно има нужда и от смяна на някои от досегашните играчи. Г-н Здравков знае какво да направи, убеден съм, че ще срещне разбиране от ръководството.
– Тъжна съдмица за врачанския футбол. Изпратихме Петьо Петров – един голям футболист. Искаш ли да кажеш нещо по този повод?
– Моите съболезнования към семейството. Много ми е мъчно за Марто Петров, с когото сме били заедно в Манчестър Сити. Познавах го лично, били сме заедно по празници и знам колко лъчезарен човек беше, това прави загубата още по-голяма. Убеден съм, че сега е най-тежко на Мартин. Знам го, че е мъжкар и че ще се справи с това. Наистина ми е тъжно!
– Да завършим това интервю с футболен въпрос какво да очакваме от Ботев срещу Славия в неделя?
– Не очаквай от мен да кажа друго освен това, че ще гоним победата. Това е нашата цел. Дано успеем. Имаме нужда от подкрепата на публиката и очакваме хората на стадиона!
