Легендата Пламен Гетов не обича много да попада под светлините на прожекторите. Рядко дава мнения и интервюта. Славният изпълнител на фаулове обаче винаги има какво да каже, и то с оперативна точност, когато става въпрос за българския футбол. Гетов се съгласи да отговори на въпросите на „Тема спорт“.
– Г-н Гетов, как сте, гледате ли българските мачове, днес (б.а. – вчера) има богата телевизионна програма?
– Да ви кажа честно, много-много не ги гледам. Предпочитам чуждите мачове, като дербито на Манчестър. Българското първенство почти не го наблюдавам. Какво да им гледаш? Недоволни от това, недоволни от онова…
– Не звучите никак оптимистично, а идват празници. Виждате ли все пак надежда за българския футбол?
– Всеки път казваме – изпращаме тази година и дано другата да е по-добра, а то едно и също. Шампионът един и същ, играчите, отборите ни в Европа, нивото на футбола. Въртим се в омагьосан кръг.
– Жребият за баражите за Евро 2020 обаче сякаш дава надежди за националния ни отбор. Имаме ли шансове да се преборим с Унгария и после с Исландия или Румъния?
– Съдбата ни намигна с жребия, но зависи ние как ще се подготвим. Ще оставим ли момчетата и треньорите на спокойствие да работят. Или всичко ще бъде подвластно на битката u интригите кой да става президент на БФС.
– Все пак Унгария не е кой знае какво страшилище…
– Така е, но ние преди години бихме и Франция, и Германия. Но, ако лежим на стари лаври, няма как да стане. Момчетата трябва да си повярват и да използват този добър шанс.
– Какво е мнението ви за решението на Ивелин Попов да се откаже и вярвате ли, че ще размисли?
– Ако се върне, ще бъде само от полза. Той беше лидерът на този национален отбор. Стига обаче да го убедят да се върне. Но той си каза в прав текст, че покрай Боби Михайлов на гърба на футбола ни са живуркали много хора. Това говори красноречиво за решението му. Може би това е и причината.
– Какво трябва да се направи, че футболът ни да тръгне нагоре, кой да поеме управлението му?
– За жалост и аз не мога да ви кажа. Може би това, което подочувам оттук-оттам, което се говори е, че е крайно време Професионалната футболна лига да поеме първенството, да го ръководи. Както и комисиите, a футболният съюз да си остане само с националните отбори, както е по света. Да е като шапка, но да не се меси, а да си управлява гарнитурите и проектите, които печели.
– Каква фигура трябва да стои на върха на пирамидата?
– На българския футбол трябва фигура като Наско Сираков или Лъчо Танев. Нямам представа какво му е желанието и на Митко Бербатов. Той също е достатъчно авторитетен. Видяхме през седмицата къде и до какви хора беше на мача Манчестър Юнайтед – Тотнъм. Човек, когото го уважават в Европа. Човекът, който ще управлява, трябва да бъде разпознаваема фигура не само у нас. Голямо лице.
– Спартак Плевен ви е една от най-болните теми. Там какво се случва и защо отборът е последен във Втора лига и застрашен от изпадане?
– Вече не се разправям със Спартак Плевен. Нямам никакви допирни точки с тях. След това, което направиха, когато не се явиха за мача в Монтана, аз реално приключих с това и не искам името ми да се използва. Играчите и треньорите тогава отказаха да пътуват в последния момент и всичко приключи. Как да не ми е болно за всичко това? Плевен е град с традиции. Празнували сме 30 години А група, преди два дни и 100 години футбол в града. Дойдоха много хора на това тържество. Уважиха се много хора. Наско Сираков беше там. От БФС уважиха тържеството. За жалост обаче към днешна дата сме на последно място във Втора лига и така, както вървят нещата, догодина пак ще бъдем в аматьорския футбол. Мечти и реалности много, но без помощта на държавата, на общината такава, каквато трябва да бъде, няма как да стане. По букви клубът се води ОФК, но само се води. Общината помага, но това е малко, не е достатъчно. Явно толкова са й възможностите. Бизнесът в Плевен отсъства тотално от футбола… Всички се оправят, само за Спартак Плевен е трудно.
– На какво отдавате факта, че школи и утвърдени отбори през годините като Спартак Плевен, Сливен, Пирин Благоевград, Добруджа и др. в момента едва кретат, а в елита са клубове като Царско село и Витоша Бистрица?
– Всичко опира до финансите. Щом има пари, ще има и футбол. Не са ли направени нещата така, както трябва, няма как да се случи.
– Лицето Иван Динов допринесе ли за „доброто“ на футбола в Плевен?
– И той ни оправи така професионално, че още не можем да се оправим.
– Какво е мнението ви за Левски и работата на Петър Хубчев, с когото сте играли на „Герена“?
– Там трябват футболисти. Трябва да има качество, за да се изправиш срещу Лудогорец и да ги спреш. Класни изпълнители, а аз такива в Левски в момента не виждам. Откъм тренировъчен процес и дисциплина ще я докарат. Що се отнася до майсторството и играта, Хубчев е само до тъчлинията. Оттам нататък той трудно може да промени нещата, без да има класни футболисти.
– Трудно и тази година ще имаме различен шампион от Лудогорец, как се отразява това на футбола ни според вас?
– О, не виждам някой да има някакви шансове да ги спре. Трябва да стане някакви чудо. За съжаление в останалите клубове нищо не се променя в положителна насока за да може да спрат Лудогорец. В Лoкo Пловдив, който се представя добре този сезон, също я няма класата, няма го разнообразието.
– Тотално ли прекъснахте отношенията си с Лудогорец или поддържате връзки с някого?
– О, не. Няма с кого какви отношения да имам.
– Ще видим ли скоро изкусен изпълнител на фаулове като вас, има ли някакъв лъч светлина в младите футболисти, които идват отдолу?
– За съжаление поне на този етап не съм видял нищо интересно. Трудна работа. Все пак, за да не звучим много песимистично, дано футболът ни да се оправи през 2020 година.